Наказателно право - Довършено престъпление, приготовление,опит

ДОВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

І.Понятие за довършено престъпление
Престъплението е довършено,когато са осъществени всички елементи от съответния престъпен състав.Когато в обективната стра-на на съответното престъпление е предвиден и престъпен резултат,прес- тъплението ще е довършено с неговото настъпване.До този момент то е недовършено.
ІІ.Довършеност при различните видове престъпления
1.Довършеност на непредпазливите престъпленияПо действащото българско наказателно право непредпазливите прес-тъпления винаги и без изключение са от категорията на резултатните.Об- щественоопасните последици при тях винаги са елемент от състава на престъплението.Порад и това те винаги ще са довършени само ако са нас-тъпили тези последици.2.Довършеност на умишлените престъпленияПри умишлените престъпления субектът се отнася съзнателно към общественоопасните последици.Умишленият характер на престъпната дейност прави възможно използването на наказанието като обществена реакция,но и като възможен контрамотив за престъпника срещу оконча-телното увреждане на обекта на престъплението.а.Съставите на формалните умишлени престъпления не предви-ждат настъпването на общественоопасните последици.Поради това за до-вършеността на такова престъпление е достатъчно да бъде довършено само изпълнителното деяние.С неговото осъществяване се изпълняват всички признаци от състава.аа.Когато формалното престъпление е от категорията на обикнове-ните престъпления,изпълни телното деяние е обикновено действие или без-действие.Такова формално престъпление ще е довършено с осъществява-нето на самото деяние.бб.При усложнените формални престъпления изпълнителното деяние се състои от два или повече акта и тогава престъплението ще е довършено с осъществяване на последния акт,който е посочен в състава.Евентуално- то настъпване на междинен резултат не е равнозначно на довършване на такова формално престъпление.б.Съставите на умишлените резултатни престъпления пък предви-ждат в действителността да настъпят определени изменения като следст-вие от деянието.Тези престъпления са довършени с настъпването на съставомерните последици,като до настъпването им престъплението е недовършено.аа.При някои от резултатните престъпления последиците настъпват веднага с довършването на изпълнителното деяние.бб.Много са и престъпленията,при които изпълнителното деяние по-ставя началото на даден причинен процес и между довършване на дея-нието и настъпване на престъпните последици съществува известен пе-риод от време.Тези престъпления ще бъдат довършени,когато обектив-ният причинен процес протече и като следствие от деянието и този процес настъпят съставомерните последици.
ІІІ.Стадии в осъществяване на умишлената престъпна дейност
1.Дадена умишлена престъпна дейност винаги преминава през два основни етапа на развитие:вътрешен,психичен процес,в следствие на който се формира решението за нейното осъществяване и изпълнение на взетото решение,което се обективира чрез външната проява на дея-нието. Но престъпната дейност проявява своята обществена опасност ед-ва с нейното обективиране.2.Нашият закон свързва стадиите на умишлена престъпна дейност само с прекия умисъл като форма на вина.3.Стадиите на умишлена престъпна дейност са именно етапите,през които тази дейност преминава.а.За стадии на умишлена престъпна дейност говорим само в случа-ите,когато дадено престъпно поведение е насочено към един и същ непосредствен обект на посегателство.При това положение в опреде-лен момент възниква опасността от неговото увреждане,постепенно тя нараства и накрая се стига и до увреждане.б.В зависимост от това дали обектът е застрашен или увреден разграничаваме приготовлението и опита като застрашаващи стадии и довършеното престъпление като увреждащ стадий.в.В зависимост от характера на застрашаването различаваме при-готовлението като създаване на условиия за извършване на престъпление и самото престъпление в процес на изпълнение,т.е. опитът,който може да бъде недовършен или довършен.


ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПРИГОТОВЛЕНИЕ,ОПИТ И ДОВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Приготовлението,опит ът и довършеното престъпление са стадии на умишлена престъпна дейност само когато са насочени към един и същи конкретен обект.При това положение първите два стадия застрашават в лазлична степен,а третият вече уврежда този обект.Поради това тези три стадия се намират в отношение на поглъщане,защото обществената опасност на всеки слудващ съдържа тази на предшестващия и деецът ще отговаря само за последния,който е с най-висока степен на обществена опасност.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ
Приготовлението е първият застрашаващ стадий на умишлена прес-тъпна дейност,за който е характерно,че деецът не се е насочил пряко към въздействие върху обекта на посегателство,а само създава условия за последващо такова въздействие.
І.Същност и определение
Разпоредбата на чл.17,ал.1 определя приготовлението като подгот-вянето на средства,намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление,преди да е почнало неговото изпълнение.
ІІ.Обективна страна на приготовлението 1.За определяне обективната страна на приготовлението в закона са използвани три метода:а.Преди всичко е посочена същността на приготовлението като създаване на условия за извършване на престъплението.Касае се до дейност,предхождаща изпълнението на самото престъпление и предизви-кваща изменения в отделни елементи от действителността,кои то в някак-ва степен са благоприятни за осъществяване на престъплението.б.На второ място обективната страна на приготовлението е очертана в закона и с едно примерно изброяване на най-често срещаните фор-ми на този вид дейност-набавяне на средствата,които деецът възнаме-рява да използва и намирането на съучастници.Но трябва да се подчер-тае,че това изброяване е само примерно,а не изчерпателно.в.Накрая разглежданата престъпна дейност е очертана и с един неин отрицателен белег,а именно че приготовлението ще е налице само преди да е започнало изпълнението на престъплението.2.От обективна страна приготовлението се осъществява чрез дейст-вие.3.От гледна точка на въздействието върху съществуващата действи-телност приготовлението може да бъде както дейност на просто извъ-ршване,така и резултатна дейност.а.Докато деецът търси или изготвя средства за извършване на прес-тъплението приготовлението е формална дейност,защото още не са изме-нени други елементи на действителността.б.Когато средствата са набавени или укрити,волята на съучастници-те вече е съгласувана,жертвата е примамена на мястото на престъпление-то и в други подобни случаи,ще са налице изменения в съществуващата действителност и тогава приготовлението ще е резултатно.
ІІІ.Субективна страна на приготовлението
1.В закона субективната страна на приготовлението е посочена с термина “намисленото престъпление”,което означава,че деецът има за цел да го извърши.Естеството на приготовлението е такова,че изключва възможността то да бъде извършено с косвен умисъл.2.Прекият умисъл при приготовлението е по-сложен в сравнение с умисъла за извършване на престъпление:а.По-сложен е неговият интелектуален елементСлед като деецът е решил какво точно престъпление ще извърши,то-ва означава,че той предвижда създаването на благоприятни условия за неговото извършване,предвижда и самото извършване на престъпление- то,предвижда и неговите съставомерни последици.Освен това субектът съзнава общественоопасния характер на самото престъпление,но и на приготовлението.б.Волевият момент на приготовлението също е по-сложен.По същество деецът преследва две или три цели,в зависимост от това дали престъплението е формално или резултатно.Той винаги цели създаване на условия за извършване на престъплението и извършване на самото прес-тъпление,а когато последното е резултатно-и неговите съставомерни пос-ледици.
ІV.Наказуемост на приготовлението-три законодателни подхо-да:1.Първият се свежда до предвиждане на наказание в намален раз-мер винаги,когато е осъществено приготовление към умишлено престъп-ление.2.Вторият подход се изразява в предвиждане на намалена отговор-ност за приготовление към престъпления,изрично посочени в Общата част на закона.3.Възможно е да се въздигнат в престъпления случаи на приготовле-ние само към определени престъпления,изрично посочени в Особената част.Този подход е възприет,защото разпоредбата на чл.17,ал.2 предвиж-да,че приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.В нашия закон се използват два начина за обявяване на пригото-влението за наказуемо:а.Първият от тях е общо обявяване на приготовлението към отдел-ни престъпления за наказуемо.б.Вторият начин се свежда до въздигане в самостоятелни престъпления на определени конкретни форми на дейност,която по съ-щество е приготовление към даден вид престъпно посегателство.4.Поведението,в което се е изръзило приготовлението,може да цели създаване на условия за извършване на даден вид престъпление,но съще-временно да осъществява и признаци на друго престъпление.В такъв слу-чай деецът ще осъществи идеална съвкупност от приготовление и съответното друго престъпление.
V.Самоволен отказ от приготовление
1.Разпоредбата на чл.17,ал.3 предвижда деецът да не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъпление, за чието осъществяване вече е създал някакви условия.2.Самоволен отказ има само когато промяната в намереинето на су-бекта е станала по “собствена подбуда”.Тя ще е налице,когато деецът е имал обективната възможност да пристъпи към извършване на престъп- лението,субективно той е съзнавал,че може и да го извърши,но въпреки това не го е извършил.3.Приготовлението мже да бъде дадено в идеална съвкупност с друго престъпление.При самоволен отказ деецът обаче не може да се откаже и от последното,защото то ще е вече довършено.Тогава поради самовол-ния отказ ще отпадне наказателната отговорност за осъщественото приготовление,но субектът ще бъде наказан за другото престъпление

ОПИТ
І.Същност и определение на опита
Разпоредбата на чл.18,ал.1 постановява,че опитът е започнатото из-пълнение на умишлено престъпление,при което изпълнителното деяние не е довършено или,макар и довършено,не са настъпили предвидените в за-кона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпле-ние.
ІІ.Обективна страна на опита
1.Изпълнението на престъплението започва от момента,в който деецът се насочи пряко и непосредствено към неговото осъществяване.То задължително включва самото изпълнително деяние,такова,ка-квото е описано в състава на съответното престъпление.Въпросът за определяне началото на изпълнението е фактически и се решава на основата на няколко възможни критерия:а.Когато започва изпълнението на престъплението ще зависи преди всичко от конкретния замисъл на дееца.Най-лесно началото на изпълнението се установява при престъп- ленията,които се осъществяват само чрез действие.бб.Когато престъплението се осъществява чрез бездействие,началото на изпълнението ще е налице в момента,когато субектът не извършва дължимото действие.вв.Резултатните престъпления могат да се осъществят както чрез действие,така и чрез бездействие.В тези случаи изпълнението може да бъ-де различно и ще зависи от избрания от дееца способ.б.Трудно се определя началото единствено въз основа на замислено-то от извършителя,затова в пректиката са възприети и допълнителни критерии.аа.Преди всичко изпълнение на престъплението със сигурност ще има,когато се осъществяват елементи от изпълнителното деяние.бб.Като възможен критерий за някои гранични хипотези може да се приеме и това,че деянието клони към довършен опит.в.По началото на изпълнението на намисленото престъпление се от-граничават опитът и приготовлението като застрашаващи стадии на уми-шлена престъпна дейност.При последното няма започнало изпълнение,до-като при опита то вече е започнало.2.Изпълнението на престъплението завършва с пълното осъще-ствяване на изпълнителното деяние.В легалното определение на опита ясно се разграничават две хипо-тези от обективната страна-когато изпълнителното деяние не е довър-шено и когато то е довършено.3.Независимо от довършеността на изпълнителното деяние,за да е налице само опит към престъпление,е необходимо да не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици.а.От това,че законът изрично говори за предвидени последици след-ва,че опит по нашето право може да има само към резултатните престъпления или към тези от формалните престъпления,при които първият акт предизвиква междинни съставомерни последици.б.Съществуват и престъпления,към които опитът не е възмо-жен.аа.Преди всичко от тази категория са престъпленията на просто извършване,за които законът не предвижда междинни последици.бб.На второ място са посегателствата,при които практически не е възможно да се отграничи началото на изпълнението от довършва-нето на престъплението.
ІІІ.Субективна страна на опита
Легалното определение на чл.18,ал.1 използва израза “исканите от дееца последици”.Искането е волевият момент на прекия умисъл и следователно от субективна страна,опитът е престъпна дейност,осъ- ществявана само при пряк умисъл.Съдържанието на умисъла при опита не се различава от това при до-вършеното престъпление и ще зависи от съответния вид.
ІV.Видове опит
В легалното определение ясно са разграничени два основни вида опит-недовършен и довършен.Разграничават се единствено от обективната страна според довършеността на изпълнителното деяние.
1.Недовършен опит
Според легалното определение недовършеният опит е очертан от обективна страна като започналото изпълнение на умишлено престъп-ление,при което изпълнителното деяние не е довършено.Докато изпълнителното деяние е в процес на осъществяване,все още не се е формирала причината,която ще предизвика настъпването на общественоопасните последици,защото деецът не е извършил всичко,което обективно е необходимо за тяхното настъпване.При това положение престъпният резултат не може да настъпи,преди довършване на деянието.Тази обективна особеност на недовършения опит именно го отличава от до-вършения.
2.Довършен опит
При довършения опит изпълнителното деяние е довършено,но въпреки това не са настъпили предвидените в закона обществено-опасни последици на престъплението.Такава хипотеза може да се получи само в случаите,когато деянието поставя началото на обективен причинен процес,след завършването на който престъпният резултат настъпва.Тази особеност обяснява защо при някои престъпления не е възмож-но да има довършен опит.Касае се за такива прояви,при които обществе-ноопасните последици насътпват веднага след довършване на изпълни-телното деяние.В случаите на довършен опит деецът е осъществил това,което обик-новено е необходимо,за да причини резултата,но поради различни причи-ни престъплението е останало недовършено.
3.Годен и негоден опит
Делението на опита на годен и негоден се прави в зависимост от това дали наистина е застрашен действително съществуващ непосредствен обект.а.Годен опит е този,който е насочен срещу реално съществуващ не-посредствен обект,чието изпълнително деяние е от естество да увреди об-екта и използваните средства или начини са такива,че с тях е възможно да се причини съставомерен резултат за съответното престъпление.б.Абсолютно негодният опит не е наказуем,защото в действител-ност той не застрашава никакви обществени отношения.Така ще е преди всичко,когато деянието е насочено срещу несъществуващ непос-редствен обект или когато изпълнителното деяние не е от естество да ув-реди обекта.Възможно е и използваните средства или начини да са таки-ва,че с тях не може да се причини престъпния резултат.в.Относително негодният опит е наказуем,защото в действител-ност непосредственият обект е застрашен в някаква степен.В тези случаи опитът не е успял по различни обективни причини.
V.Наказуемост на опита
1.За разлика от приготовлението,опит ът винаги застрашава непос-редствения обект в такава степен,която оправдава изолзването на нака-зателна репресия срещу извършителя.Ето защо нашият НК предвижда,че опитът винаги е наказуемо престъпно поведение.2.Същевременно опитът само застрашава непосредствения обект,но без да го уврежда окончателно.Законът отчита,че степента на застраша-ване на обществените отношения зависи от степента на осъществяване на престъпното намерение на дееца.а.При опит именно степента на осъществяване на намерението е об-стоятелството,от което ще зависи най-вече и степента на застрашаване на засегнатите обществени отношения.б.Причините,поради които престъплението е останало недовършено могат да бъдат от различно естество.Те следва да се преценяват конкрет-но във всеки случай.3.Обществената опасност на опита винаги се изразява само в застрашаване на непосредствения обект.А предвидените в закона нака-зания са съобразени с характера и степента на обществена опасност на довършените престъпления от съответния вид.
VІ.Самоволен отказ от опит
Опитът е престъпно поведение,което винаги само застрашване непо-средствения обект,без да се стигне до неговото реално увреждане.Поради това винаги съществува възможност за прекратяване състоянието на опасност от самия деец поради отказ от довършване на престъплението. Когато отказът на субекта да довърши престъплението е по негова собствена подбуда,той не се наказва за осъществения опит.1.Преди всичко разлика има в обективната страна при отказ от довършен или недовършен опит.а.За недовършеният опит е характерно,че деецът не е довър-шил изпълнителното деяние и той се отказва да го довърши по соб-ствена подбуда /чл.18,ал.3,б.”а”/ .Това е достатъчно за да не настъпят престъпните последици,защото няма да се формира причината за тяхноот настъпване.б.При довършеният опит изпълнителното деяние е довършено и следователно може да се е формирала причина за настъпване на общест-веноопасните последици.Поради това законът предвижда деецът реално да е предотвратил престъпните последици от деянието.Не може да става дума за доброволен отказ от опит,когато деецът само е направил всичко зависещо от него за предотвратяване на престъп-ните последици,но въпреки това те не са настъпили.В тези случаи прес-тъплението ще е довършено,а отказ от него е невъзможен.2.От субективна страна самоволният отказ от опит трябва да е станал по собствена подбуда на дееца.а.При недовършен опит собствена подбуда е налице,когато деецът е имал обективната възможност да довърши изпълнителното деяние,су-бективно той е съзнавал тази възможност и въпреки това не го е извър-шил.б.Съдържанието на собствената подбуда при довършен опит се из-разява в това,че деецът е имал обективната възможност да остави после-диците да настъпят след довършване на деянието,субективно е съзнавал, че ако не направи нища,те ще настъпят и въпреки това е предотвратил настъпването на престъпния резултат.в.В съдебната практика се изтъква,че не може да има собствена подбуда,а от тук и самоволен отказ от опит,когато са се проявили обективни пречки за довършване на престъплението или когато деецът е приел,че последнотое невъзможно,както и когато промяната в намерението му се дължи на конкретни външни въздействия като напри-мер страх от разкриване.3.Накрая трябва да се отбележи,че осъщественото при опит може да е довело до увреждане на известни обществени отношения,когато това по необходимост произтича от естеството на нещата.В случай на самоволен отказ това отрицателно засягане остава и ако осъщественото съдържа признаците на друго престъпление,деецът ще отговаря за него,а ще бъде освободен само от отговорността за опита.