Договор, сключван извън търговския обект - доклад по Търговско право

Договорът, сключен извън търговския обект, е правно регламентиран в глава четвърта от ЗЗП “Търговски практики и способи за продажба, който въведе напълно в българското законодателство изискванията на Директива 85/577/ЕЕС за договори, сключвани извън търговските обекти.
Договор, сключен извън търговския обект, е доставката на стоки или услуги, при които търговецът посещава дома на потребителя, работното му място или дома на друг потребител и му предлага стока или услуга, която потребителят не е желал предварително да закупи и посещението не е изрично поискано от потребителя. Пример за такива търговски практики са извършваните от млади хора посещения в домовете на потребителите без предварителна покана и предлагането на различни стоки за бита. Тази практика бе широко разпространена до началото на 2000 г. в градовете, но понастоящем продължава да се практикува като способ за продажба в малките населени места и засяга предимно възрастните потребители от селата. Вторият вид договори за продажба извън търговския обект са договорите, сключвани по време на пътуване, организирано от търговец. Понастоящем това също е широко разпространена практика на търговия. Потребители на този вид стоки и услуги са предимно туристи на средна възраст, които посещават организирани от туроператори еднодневни туристически екскурзии до културни и исторически забележителности в близост до населеното място - седалище на търговеца. Тези екскурзии са изключително атрактивни за потребителите поради ниската цена на услугата, но в процеса на пътуване на потребителя се предлага да закупи определен вид стока на цена по-висока от обичайната за този вид и туроператорът получава действителната цена на туристическата услуга. Този способ на продажба е широко разпространен както в малките, така и в големите населени места в страната.
Законодателят е дал изрична дефиниция за понятието търговец при договорите, сключвани извън търговския обект, тъй като обичайно при посещенията в домовете на потребителите и на работните ми места търговците са физически лица, без трудовоправни отношения с фирмата и непритежаващи документи за счетоводна отчетност. Това е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца. В стария Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ) също имаше регламентация на този вид договори, но тя беше по-обща, тъй като за договори, сключвани извън търговския обект, се определяха всички договори с предлагане на стоки и услуги извън търговския обект, включително и по време на пътуване, организирано от търговец, или при посещение в дома на потребителя или на неговото работно място, без това да е поискано изрично от потребителя. В ЗЗП хипотезите на договор, сключван от разстояние, са изрично изброени. Основните са две, но законодателят включва още няколко вида продажби, при които се прилагат разпоредбите на тази глава.
Това са:
1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца. Тук при отправяне на поканата за посещение потребителят следва да не е знаел и да не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. Например едновременно с доставката на поръчаните от потребителя мебели търговецът при посещение в дома предлага на потребителя и шевни машини или други уреди за бита; 2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца; 3. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, когато потребителят е обвързан с направеното предложение; 4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.
Въпреки широкия обхват има и няколко продажби извън търговския обект, които не попадат в правната регламентация на настоящото изложение. Законодателят с оглед защита на потребителския интерес е извел от тази глава следните договори:1. Договорите на стойност под 120 лв. - тук законодателят поставя минимален праг, под който сключените договори извън търговския обект не попадат под регламентацията на тази глава, а са под общата регламентация за продажба на стоки. И наистина неуместно би било, ако на потребителя се даде възможност да се откаже от договор в рамките на 7 дни за закупуване на чифт гуменки или друга бързо потребима стока на ниска стойност. В предходната регламентация на тези договори в ЗЗППТ стойността на договора бе определена под една минимална работна заплата към момента на сключването му. С настоящия текст ценовият праг се намалява и много повече стоки и услуги могат да попаднат под правната регламентация на този текст. 2. За строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти. Тук с оглед значителния потребителски интерес законодателят е предоставил регламентацията на тези правоотношения с друг закон, по друг правен ред. С цел по-всеобхватна защита на интересите на страните по договора тези сделки се извършват с нотариален акт и поради спецификата им е уместно да бъдат изключени от регламентация в ЗЗП. 3. За редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба - тук отново стойността на стоките и услугите е ниска и се касае за такъв род и вид стоки и услуги, които са обичайни и се повтарят многократно във времето.4. За доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:- договорът е сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;- предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка, т.е. контактът между търговеца и потребителя не се изчерпва само с едно-единствено посещение в дома на потребителя или в офиса му, а се предполагат най-малко две посещения от търговеца;- каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;5. За застраховка - тези договори подлежат на специална регламентация с отделен закон.6. С предмет ценни книжа - тук договорите също подлежат на специална регламентация в отделен закон.
При тези видове договори, сключвани извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право. Това е едно от основните задължения на търговеца и като гаранция за неговото спазване и изпълнение е скрепено с държавна принуда. Информацията за правото на потребителя за отказ от договора в седемдневен срок, както и името и адресът на търговеца и начинът на упражняване на правото на отказ от договора, се предоставя на потребителя в задължително писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора. Неспазването на писмената форма на уведомление отново влече санкция за неизпълнение на императивно законово задължение и е скрепено с държавна принуда. Законодателят е въвел и изрично срокове, в които писмената информация за правото на отказ от договора следва да бъде предоставена на потребителя. В зависимост от вида на договора сроковете са различни. В първия случай, когато договорът е сключен при посещение на търговец на работното място на потребителя в дома му или в дома на друг потребител, или по време на пътуване, организирано от търговеца - информация за право на отказ в 7-дневен срок се предоставя в момента на сключване на договора. Вторият случай визира договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, и при отправяне на поканата потребителят не е знаел, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. В този случай информацията за правото на отказ в 7-дневен срок се предоставя не по-късно от момента на сключване на договора. Тук писменото уведомление за правото на отказ може да бъде дадено и в един по-ранен момент преди сключване на договора между страните. Това е така, защото с еднократното посещение до потребителя търговецът сключва първоначално договор за поисканите от потребителя стоки, а впоследствие предлага и стоки, които предварително не са поискани от него, но потребителят е уведомен за правото си на отказ от първоначално сключения договор. В третия случай, когато договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо дали потребителят е обвързан или не с направеното предложение - задължението за писмено уведомление за правото на отказ в 7-дневен срок възниква при отправяне на предложението на потребителя за сключване на договор. Тук задължението е изместено във времето, тъй като инициативата за сключване на договора произхожда от потребителя и за търговеца е неизвестен моментът на получаване на предложението, но веднага след получаването му той е задължен да уведоми писмено потребителя за правото му на отказ от договора. И в трите случая неизпълнението на задължението за своевременно предоставяне на информацията за право на отказ влече след себе си санкция за некоректния търговец и е скрепена с държавна принуда. Законодателят е преценил, че неизпълнението на което и да било изискване във връзка с предоставяне на информацията за отказ от договора в писмена форма в подходящ срок е нарушение с висока степен на обществена опасност и е определил санкция както за физическите, така и за юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. За разлика от сега действащия ЗЗП, в стария ЗЗППТ нямаше предвидена изрична санкционна разпоредба. Неизпълнението на задължението за предоставяне на информация за правото на отказ на потребителя от договора бе санкционирано по общата разпоредба за нарушение на други тестове от закона и бе в много нисък размер - от 50 до 500 лв. На задължението на търговеца за предоставяне на информация за правото на отказ от договора е противопоставено правото на потребителя да се откаже от договора, сключен извън търговския обект, в седемдневен срок от деня, в който е получил тази информация от търговеца, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. Потребителят се освобождава от задълженията си по договора от датата на уведомяване на търговеца за отказа си от договора в законоустановения 7-дневен срок. Важна гаранция за правата на потребителя е разпоредбата, според която, ако търговецът не е предоставил в срок информация за правото на отказ от договора, законодателят определя срок от 3 месеца от датата на сключване на договора, през който потребителят може да се откаже от договора и да не дължи никакви неустойки или обезщетения. Тази разпоредба е своеобразна санкция за търговеца, която би следвало да го стимулира към коректност, тъй като, ако той не представи информация за правото на отказ от договора в 7-дневен срок от подписването му, потребителят може да ползва стоката му в продължение на период от 1 ден до три месеца и след това да я върне, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. От това търговецът би претърпял много повече икономически вреди, отколкото от предвидената по закон санкция. Според нас това би го стимулирало към спазване на разпоредбите на закона много повече от предвидената санкция. Подобен текст имаше и в доскоро действащия ЗЗППТ, но срокът, през който потребителят можеше да се откаже от сключения договор, ако не е получил информацията за правото на отказ от договора, не беше конкретно определен, а определяем - потребителят можеше да се откаже от договора в 7-дневен срок от уведомяването му за това право. Но тук се разчита на коректността на търговеца, който ако не е изпълнил задължението си при сключване на договора, следваше да го изпълни на един по-късен етап. Такава коректност обаче не е често срещано явление в българския пазар на стоки и услуги. Считаме, че новият срок в ЗЗП защитава в по-голяма степен потребителите и стимулира търговците към коректност в отношенията си с потребителите при договорите, сключвани извън търговските обекти. От направената съпоставка с доскоро действащия ЗЗППТ можем да направим извода, че в новия закон са уредени много повече случаи на различни търговски практики и способи за продажба, предвидени са повече и по-разнообразни гаранции за потребителя при контактите му с търговеца и е разширено приложното поле на закона за случаи на търговия, наложени в практиката, но неуредени досега.





Използвана литература:

1. Сп. “Пазар и право”. НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ , Емил АЛЕКСИЕВ
2. Сп. “Търговско и конкурентно право”. ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА, СКЛЮЧЕН ИЗВЪН ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ, Григор ВЛАДИМИРОВ
3. ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, адв. Васил МАРОКОВ