ПЕС : Правна основа и израз на общата селскостопанска политика (ОССП)

Правна уредба, източници на пр. ур-ба.
Цели и пр-пи на ОССП.
Обща орг-я на селскостоп.пазари.
Институционален механизъм и нормотворч. Процес в ОССП.

ОССП е област с мн. комплексен, сложен и противоречив процес на пр. уредба. С обединяването на Европа 6-те д-ви най-напред насочват вниманието си към насърч-не на ръста на произв-вото в селското стоп-во. Мерки за преодоляване на протекционизма в селското стоп-во.
ОССП е в основата на съществуването и развитието на ЕС. Има 3 реформи в тази област : 1992,1999 и 2003г. Към сег. Момент имаме и сл. базови елементи на ОССП:
- единен пазар за фермерите на ЕС независимо от вида на производството;
- спазване на стандартите за опазване на околната среда, безопасност на храните, хигиената, безоп. на животните и раст-та, поддържане на селскотоп. земя в добро еколог. състояние;
- засилено е полето за разв-е на селскостоп. райони ч/з фондове на ЕС;
- засилени грижи за животните, фермерите се подпомагат, за да отговорят на стандартите на ЕС;
- намаляване на преките плащания на по-големите ферми с цел финансиране на нова политика за развитие на селските райони;
- въведен е механизъм за фин. дисциплина, така че да не се разходват средства над допустимата граница, договорена за периода до 2012г; потребителите трябва да получават очакваното от тях;
- прозрачност при разходв. средства и участие в търговията на общ пазар.

1. Пр. основа – първ. право (ДЕО)
Селскостопански продукти са продуктите от почвата, на животнов.,риболова след първоначална преработка, пряко свързани с изброените (протокол към ДЕО)

Р-л 3 ДЕО (дял II)
Производно право – много актове на институциите (директиви, регламенти, решения на Европейския съд)

2. Цели и принципи
ДЕС определя целите на ОССП: 1) нарастване на селскостоп.производителност ч/з развитие на техн.процес, осигуряване на рацион.осъщ-не на СС – произв. и максим. изп-е на произв. ф-ри (раб.сила); 2) осиг-не на приемлив жизнен стандарт за заетите в СС и по-специално ч/з увеличаване на техните индивидуални доходи.; 3)стабилизиране на пазарите; 4)гарантиране на снабдяването; 5)гар-не на разумни цени за потребителите.

Инструментите за постигане на тези цели са орг-я на общностния пазар, с която се заместват нац-те орг-ии на п-ра и структ. политика на ЕС. През юли 1958г. в Италия се провежда конференция, на която се постига съгласие за бъдещото функциониране на ОССП : за гар-не ръста на производството ч/з ценова политика, гар-не на доходите ч/з определяне на общи селскостопански цени, които винаги да са по-високи от световните; мерки за защита от внос от 3-ти д-ви; запазване на фамилн. производителност.

Общи пр-пи:
- единство на пазара;
- общностни преференции;
- финансова солидарност;

Единство на п-ра: селскостоп. продукти могат да се движат свободно на територията на вътрешния пазар на ЕС – единни цени на селскостоп. стоки(разл.от пазарни цени), които се опр.от СЕС по предлож-е на Комисията за всяка пазарна единица. Това са институц. цени, които са винаги малко по-високи от средния размер на цените в ЕС и значително по-високи от световните цени. Така се гарантира получаването на д-ди от селскостоп. производители (интервенционен орган = разплащателна агенция) и се защитава ЕС от евтин внос или от недост.търсене на евр.п-р на произведените стоки.
Общн. преф-ии (х-рно само за ЕС) – проявява се много важното знач-е на външната търговия със селскостоп. продукти. Продукцията на ЕС винаги е защитена от конкурентен внос от трети д-ви и винаги е предпочитана от вноса. Предприети са експортно-импортни мерки (прелевмани) и експортни субсидии (реституции). Очаква се тази с-ма да носи приходи. Прелевманите трябва да са повече от рест-те (сега не е така).
Финансова солидарност – всички селскостоп. разходи се поемат от ЕС à всички ДЧ участват солид.за финансиране на ОССП (2 фонда – за ориентация и гарантиране на СС произв-во). Най-големи вносители във фондовете са Холандия, Германия, Швеция, Англия.

3.Обща орг-я на СС пазари.
Съгласно ДЕО формите на тази обща орг-я могат да бъдат:
- общи правила за конкуренцията;
- задължителна коорд-я на разл. нац. орг-ии на пазара;
- европ. орг-я на пазара – само тя се използва àрегламентация на цените;
- субсидии за прозив-вото и комерсиализ-ята на продукта;
- общи стабилизиращи механизми по отнош-е на вноса и износа.

Ценовият механизъм е ключът за развитието на ОССП. Ф-те на цените са ориентир и смисъл на произв-то, способ за интервенция; защита на конк-та отвън. Интервенцион. цена; прагова цена; индикативна цена.




Видове цени:

А) индикативна цена – цената , която се гарантира на производителя за опр. продукции (зърн. храни, ориз, захар, олио, масло, мляко, слънчоглед). Може да има др. наименования – ориентировъчна цена – за телешко; тютюн, соя, ленено семе – целева цена. Определя се за всяка една пазарна година от СЕС като цена, к/о СС производ-л очаква да получи при реализация на продукта си в рамките на ЕС. При свръхпроизводство реалната цена е по-ниска от индикативната à ЕС се намесва и изтегля стоката от пазара. Определя се според жизн. стандарт и търсенето и предлагането на пазара. Ролята й е прозв-лят, к/о има инф-я за евент.си доходи, да преценява какви количества да прозизвежда. Пазарната година не съвпада с календарната – след събиране на реколтата.
Б) интервенционна цена – от СЕС. Цената, по която спец. създ-ни органи в ДЧ-те са длъжни да изкупят продукцията на производителя без ограничения в количеството (интерв. служби или агенции – Разплащателна аг-я към Фонд “Земеделие” към МЗемед.). Тези органи препродават продукта в ЕС или 3-ти д-ви, да я изп-ват за хуманитарни акции, да я складират, обработят или унищожат. Насърчава се създаването на обединения на СС производители.
В) прагова цена - защитен механизъм по отнош-е на трети д-ви. По своята същност е минимална цена, над която СС стоки и по-конкр. зърнени храни, захар, ориз и др., произхождащи от 3-ти д-ви, могат да бъдат внасяни в ЕС. Тя е винаги по-висока от световната цена. Цели се предпазване на евр.пазар от ниски цени.
Г) световна цена – цена cif, изчислена за най-голямото пристанище в Европа в Ротердам, съгласно термините Incoterms за всеки отделен продукт.
Разликата между праговата цена и по-ниската предложена вносна цена се попълва със специална вносна такса – прелевман. Той се определя от К-та на ЕС – за разлика от вс.други цени, които се опр-лят от СЕС с регламент. Той е винаги променлива величина и е различен от митото. Праговата цена трябва да е по-висока и от индикат.цени à търговците в ЕС нямат интерес да купуват продукти от трети д-ви, с което се гарантира предимство на вътр-я пазар. При износ от ЕС с-мата защитава износителя и потребителя à въведени са експорт.субсидии(реституции) при износ. Така се покрива разликата м/у по-ниските световни цени и по-високите европ. цени. Р-рът им е в завис-т от цената на вътр.пазар и цената в 3-ти д-ви, която трябва да е по-ниска от вноса в ЕС.
Въведени са и преки допълнителни помощи за продукти, за к/о е по-слаба външната защита, както и форфетерни помощи – на всеки хектар или опр.произв.количество за произв-те на лен, коноп, хмел, копринени буби се дава помощ.
Регламент 2300 /1997г. във врз.с меда на Комисията; Директива с определение на понятието мед.

4.Институционален механ-м и нормотворч. процес.
Комисията на ЕС: Ген.дирекция Селско стопанство, к/о подготвя норм.актове и прилага ОССП.; Съвещателни комитети – с консулт.ф-ии – звена на К-та(има пред-ли на произв-те и техните кооперативи, пред-ли на търг-те и потр-те); СС орг-ии на ЕС : Комитет на орг-иите на СС произв-ли, Конфедерация на хран.промишленост и произ-то на напитки в ЕС.
Предимно ч/з регламенти, съвместно приети от органите на ЕС.
Спец.комитет по СС – старши сл-ли от компет.нац.производства, к/о тр. да постигнат съгласие. Подпомага се от нац.групи от експерти. Решенията се взимат с квалиф.мн-во (може и с единодушие).