понеделник, 17 декември 2007 г.

Тълкуване в правото. Същност и видове. Начини на тълкуване. Юридическа техника.

I. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА 1.1. Необходимост от тълкуване на юридическите актове. Няколко са основните причини: а) използуването на знаци (букви, думи, изречения и т. н.) за обозначаване на идеи, мисли, чувства, повели; б) несъвпадението между правна норма (правно предписание) и правна разпоредба (тук е и въпроса за т. нар. цел и буква на закона); в) използуване на юридическата техника за формулиране на правните предписания; г) изтеклото време между създаване и прилагане на правното предписание; д) несъвършеното или погрешното изразяване на волята и желанието на създателя на юридическия акт; е) необходимостта абстрактната правна норма да се приложи в конкретна житейска хипотеза; ж) не съвпадат субектите, които създават юридическите актове и които ги изпълняват. 1.2. Историческо развитие на тълкуването: Глосатори. Постглосатори. Екзегеза. Херменевтика. Метод на свободното научно издирване. Принципът "чрез ГК отвъд ГК". 1.3. Нормативна уредба на тълкуването: а) по отношение на НА - чл. 46 от ЗНА - "Разпоредбите на НА се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на НРБ и правилата на социалистическия морал."; б) по отношение на правоприложните актове - чл. 194 от ГПК - "Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил." и чл. 373 от НПК - "Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им."; в) по отношение на актовете за реализация на правото, като например договорите - чл. 20 от ЗЗД - "При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.", както и чл. 35, ал. 2, т. 12 от ЗЗППТ - неравноправна е клаузата в договор, която дава право на търговеца изключително да тълкува клаузите на договора, а също и чл. 68 от ТЗ, изискващ при тълкуване на устава да се търси волята на страните и целта на тълкуваната разпоредба; г) по отношение на международните договори - чл. 5 от МП за икономически, социални и културни права - "Никоя разпоредба на този пакт не може да бъде тълкувана като даваща право на дадена държава, отделна група или лице да се занимава с дейност или да извършва действия, насочени към отнемане на някои от правата или свободите, признати в този пакт, или тяхното ограничаване в по-голяма степен, отколкото е предвидено в този пакт.", както и членове 31-33 от Виенската конвенция за правото на договорите. 1.4. Теории за тълкуването: а) субективна и обективна; б) на задължителното и на факултативното тълкуване; в) динамични и статични. II. СЪЩНОСТ НА ТЪЛКУВАНЕТО 2.1. Дефиниция на тълкуването - мисловна дейност; познавателен процес на субекта на правото, насочен към изясняване на точния смисъл на юридическия акт с оглед на неговата практическа реализация. 2.2. Тълкуване и интерпретация: Според някои автори интерпретацията освен в неюридическите науки има място и в правните науки. Така юридическата интерпретация се превръща в родово понятие, което се дели на три вида: а) тълкуване - тълкували се само т. нар. "неясни" правни разпоредби; б) конкретизация - "ясните" правни разпоредби просто се доразвивали спрямо конкретната ситуация; в) логическо развитие - към него спадали различните способи за преодоляване на празнотите в правото, включително аналогията на закона и аналогията на правото. 2.3. Предмет на тълкуването - външното битие, външната форма на юридическия акт, на правните разпоредби. Най-често тази форма е писмена, като текст. Но е възможна и друга форма - устна и на конклудентни действия. Те също подлежат на тълкуване. 2.4. Цел на тълкуването - разкриване на точния смисъл, на идеята, на целта, на задачите, на съдържанието, на границите на приложимост на юридическия акт. 2.5. Субект на тълкуването - може да се извършва от всеки правен субект, но с различно значение на неговото тълкуване. 2.6. Значение на тълкуването: а) съобразява посланието на автора на тълкувания юридически акт с обективната действителност; б) спомага за преодоляване на недостатъците във формата на юридическия акт; в) завършва процеса на регламентиране на обществените отношения, започнат със създаването на правните повели; г) подпомага създаването на нови по-добри юридически актове; д) помага ни да опознаем по-добре позитивното право. 2.7. Влизане в сила и загубване на сила на тълкуването. Този проблем е от значение само при официалното, обвързващото тълкуване на нормативни актове. Съгласно чл. 50 от ЗНА тълкуването влиза в сила от деня, когато е влязъл в сила, актът, който се тълкува. То загубва своята сила заедно с загубването на юридическа сила на акта, който се тълкува, или пък ако бъде направено ново официално тълкуване, заменящо старото. 2.8. Обнародване на тълкуването. Това се отнася само до официалното - автентично или легално - тълкуване на нормативни актове. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗНА обявяването на тълкуването се извършва по реда, по който е обнародван или разгласен тълкувания акт. 2.9. Тълкуване и нормотворчество. Тълкуването е декодиране на формата на правните предписания. Нормотворчеството е кодиране на тази форма. Изясняването на правните предписания, превръщането им в практически приложими се извършва едва с тълкуването. Поради това редица автори, особено от семейството на общото право, считат, че тълкувателните актове са единствените истински източници на правото. В семейството на континенталното право традиционно се приема, че тълкувателните актове не са източник на правото, защото те не съдържат сами по себе си правни модели за поведение, а само поясняват вече заложените в друг вид юридически актове такива модели за поведение. 2.10. Отграничаване на тълкуването от т. нар. "критика на закона" (нисша и висша). Критиката на закона е процес на установяване на автентичността и валидността на тълкувания юридически акт. Тя предхожда тълкуването като мисловен и логически процес. III. НАЧИНИ НА ТЪЛКУВАНЕ 3.1. Понятие за начин на тълкуване - съвкупност от еднородни прийоми, похвати, техники, методи, средства за анализиране на формата на юридическите актове. 3.2. Видове начини (някои ги наричат още "способи"). В правната литература традиционно се посочват 5 начина на тълкуване. Всички те следва да се използуват при всяко тълкуване при това задължително в следната поредност: а) езиков - използуват се достиженията на науките за езика - семантика, семиология, лингвистика, синтаксис, фонетика, морфология, граматика и пр.; б) логически (използуват се правилата на формалната логика като аргумент от противното, аргумент от по-силното основание и пр.); в) системен - използуват системните връзки и взаимодействия между правните разпоредби; г) исторически - проследяват се причините, обстановката, историята на възникване, развитие и изпълнение на правните разпоредби, мотивите за приемането им и за изменението им; д) функционален - проучват се социално-политическите измерения, функции и последици от възприемането на един или друг резултат от тълкуването, следващ от предишните начини. Този начин е с най-голяма относителна тежест, той е решаващ за определянето на крайния резултат от тълкуването. Примерът с чл. 51, ал. 1 от КРБ относно правото на социално осигуряване. 3.3. Допустимост и задължителност на начините на тълкуване. 3.4. Етапи на тълкуването: а) установяване на тълкуваната разпоредба - повечето автори приемат, че се тълкуват всички разпоредби, а не само неясните, тъй като няма убедителен научен критерий кога една разпоредба е неясна. Упоменаването в ЗНА, че на тълкуване подлежат само неясните разпоредби не обвързва по задължителен начин становището на правната наука; б) извършване на тълкуването посредством всичките 5 начина в посочената по-горе последователност; в) сравняване на резултатите от всеки от начините и избор на един от тях за резултат на тълкуването в зависимост от преценките на функционалния начин на тълкуване. 3.5. Фази на тълкуването: а) изясняване - извършващият тълкуване субект на правото изяснява за себе си точния смисъл на тълкуваната правна разпоредба; б) разясняване - извършващият тълкуване субект на правото закрепва своето становище за точния смисъл на тълкуваната правна разпоредба в тълкувателен акт. IV. ВИДОВЕ ТЪЛКУВАНЕ 4.1. Тълкуването според субекта има различни подвидове: а) според това дали то се осъществява от държавни органи в рамките на тяхната компетентност: - официално (на държавните органи), и - неофициално (на гражданите, на научните работници в коментари, статии, монографии); б) според това дали то се осъществява само за конкретен житейски случай или е тълкуване по принцип официалното тълкуване бива: - общо (завършва с тълкувателни актове - като тълкувателно решение на отделение на ВКС), и - конкретно (завършва с правоприложен акт - като решение на отделния състав на ВКС); в) според това дали то се осъществя от органа, който е създал тълкувания юридически акт или от друг орган, оторизиран да тълкува според тълкувания юридически акт, официалното тълкуване бива: - автентично, което на свой ред бива: - нормативно - тълкуването се съдържа в самия тълкуван нормативен акт - напр. чл. 2а от Указ за опрощаване на задълженията към банките и държавата от 1955 год., § 1 от ЗКПО, както и различните варианти на допълнителни разпоредби в края на нормативните актове, в които се поясняват използуваните в нормативния акт понятия; - специално - тълкуването е дадено с тълкувателен акт на органа, който е постановил тълкувания юридическия акт - напр. Решение на ВНС от 02. 10. 1991 год. за тълкуване на чл. 23, ал. 1 от от ЗМСМА), - легално - тълкуващият орган е посочен в тълкувания юридически акт - напр. чл. 12 от ЗКС; г) според това дали се осъществява от органите на съдебната или на изпълнителната власт, или пък от Конституционния съд, официалното тълкуване бива: - съдебно - напр. чл. 44 от ЗВАС, чл. 41, чл. 84, ал. 2, и чл. 86, ал. 2 от ЗСВ (ТР като напр. ТР № 2/1997 год. на ОСГК относно задълженията, уговорени в чуждестранна валута, ТР № 1/1998 год. относно тълкуването на чл. 9а от ЗН за това що е "последващ съпруг", ТП като № 7 от 29. 12. 1958 год. на ППВС за прилагане на чл. 48 от ЗЗД, като № 1 от 01. 06. 1989 год. за изменяване и допълване на ТП и на ТР на ВС, и решения на отделните състави) , което на свой ред бива: - на районни, окръжни и апелативни съдилища - при него не се създава отделен тълкувателен акт, а тълкуването е имплементирано в мотивите на конкретния правоприложен акт на съответния съд по конкретното дело; - на бившия ВС и на сегашните Върховен касационен съд (ВКС) и на Върховен административен съд (ВАС), което пък се подразделя на: - на тълкуване на отделни състави на ВКС или ВАС - при него не се създава отделен тълкувателен акт, а тълкуването е имплементирано в мотивите на конкретния правоприложен акт по конкретното дело. Това тълкуване насочва, координира съдебната практика на по-долу стоящите съдилища, а оттам и юридическата дейност на всички други правни субекти; - тълкувателни решения - създават се от отделните колегии на бившия ВС и сегашните ВКС и ВАС - те са самостоятелни тълкувателни актове, а не правоприложни по конкретно юридическо дело. С тях се тълкуват отделни разпоредби на отделни членове от нормативните актове. С огромно значение са за съгласуване на съдебната практика на по-долу стоящите съдилища; - тълкувателни постановления - създават се от пленума на бившия ВС и на сегашните ВКС и ВАС - това са самостоятелни тълкувателни актове. С тях се тълкуват цели правни институти, части или цели нормативни актове. Те са са най-голямо значение за предопределянето на развитието на съдебната практика на по-долу стоящите съдилища, а оттам и на цялостната юридическа дейност на всички други правни субекти. - административно - напр. № 2 от ДР на Наредбата за реда за подаване на предложения за приватизация на държавни и общински предприятия и обособени техни части по реда на чл. 35 от ЗППДОбП; § 2 от Наредба № 12 за следдипломно обучение на специалистите със средно и полувисше медицинско и немедицинско образование в системата на здравеопазването); - тълкувания на Конституционния съд на Република България (КС) - той е извън съдебната и изпълнителната власт и неговите тълкувания имат самостоятелно значение - напр. решение № 14 от 24. 09. 1996 год. на КС по к. д. № 15/1996 год. относно тълкуването на чл. 50 от КРБ, решения № 19 от 21. 12. 1993 год. на КС по к. д. № 11/1993 год. за тълкуване на чл. 19, ал. 2, чл. 19, ал. 2 и 4 и чл. 106 от КРБ; д) според това дали неофициалното тълкуване се осъщствява от научни работници или не: - научно, и - житейско. 4.2. Според обекта на тълкуване: а) на нормативни актове; б) на правоприложни актове; в) на реализационни актове (вътрешноправни и международноправни); г) на тълкувателни актове. 4.3. Според резултата от тълкуването: а) буквално - при него крайният резултат от тълкуването съвпада с резултата от езиковия начин на тълкуване - (Р. № 5 от 18. 02. 1997 год. по к. д. № 25/1996 год. се позовава на това тълкуване. Вж. също чл. 47, ал. 5 от КРБ - условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон); б) разширително - при него крайният резултат от тълкуването е по-широк по смислов обхват от резултата, следващ от езиковия начин на тълкуване - (чл. 58, ал. 1 от КРБ - гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. А подзаконовите НА?); в) стеснително - при него крайният резултат от тълкуването е по-тесен по смислов обхват от резултата, следващ от езиковия начин на тълкуване - (чл. 17, ал. 3 от КРБ - частната собственост е неприкосновена. Дали?). 4.4. Според функциите си (твърде спорно деление): - поправително тълкуване - това на практика е критика на закона, което е процес, предхождащ тълкуването; - отменително тълкуване - това на практика не отменя никакъв юридически акт, а е само моментно преодоляване в конкретен случай на противоречия в повелите на действащи юридически актове. V. ЮРИДИЧЕСКА ТЕХНИКА Юридическата техника е съвкупност от способи, похвати, прийоми за изработване на правни повели, правни разпоредби. Юридическата техника се разделя на следните видове: а) нормотворческа; б) правоприложна (в т. ч. техника на юриспруденцията и техника на административните актове); в) реализационна техника (техника на актовете по реализация на правото); г) тълкувателна техника (техника на тълкувателните актове). Правоприложна юридическа техника има за свои части: а) техниката на юриспруденцията и б) техниката на административните актове. Правоприложната юридическа техника е съвкупност от способи, похвати и прийоми за създаване на правоприложни юридически актове. Юридическата техника обхваща съвкупност от средства, които се използват при изработването, съставянето на нормативните юридически актове. Първи проблем е този за използването на необходимата терминология. Освен общия езиков фон се използва специална юридическа терминология. Това термини със специфичен юридически смисъл, без който не може да се изрази съответният нормативен акт. Вторият въпрос се отнася до начина, по който се отразява регулираната материя в писмената езикова форма на нормативните актове. Това е въпросът за абстрактната езикова форма на изразяване, типична за формулирането на правните норми. Третият проблем е свързан с начините на формулиране на основното правило за поведение и на правните последици. Така се стига до различните видове правни норми в зависимост от формулировката. Четвъртият въпрос се отнася до структурата на нормативните актове. Обикновено законите имат обща и специална част. Всяка част има своя вътрешна структура. Това могат да бъдат раздели, глави, членове, алинеи, точки и т.н. За да се отличат разпоредителните разпоредби са в параграфи. Юридическата техника е съвкупност от правила, способи, похвати и прийоми за формулиране на юридическите актове. Тя е обективно неизбежно явление, доколкото юридическите актове с оглед на основополагащото си значение за общото и индивидуалното регулиране на обществените отношения, трябва да бъдат с максимално разбираема, стабилна, лаконична, перфектна и позволяваща пълно проявление на съдържанието им форма. С оглед на значението си юридическата техника е сред най-важните аспекти на основното и най-важното битие на правото - институционализираното, т. е. на правото, конституирано и закрепено в цялостната система от различни видове юридически актове. Независимо от огромната си роля, категорията "юридическа техника" е недобре позната при това не само от неюристите. Тя, както и самото явление юридическа техника, все още се подценяват или недооценяват от редица юристи или пък се възприемат предимно като дребнавост, като формализъм, като "буквоядство", като чисто деловоден, организационен, технически проблеми

Няма коментари: