Право на ЕС - ЮЗУ - почти пълен комплект лекции

Същност и характерни черти на правото на ЕС

ПЕС представлява една уникална правна система. В теорията са изказани становища относно същността на тази правна система. Според едни ПЕС трябва да се разглежда като международна правна система. Според други – като една наднационална правна система.
Разлики между ПЕС и МП:
1. МП има върховенстово (примат).
2. Съществува разлика между дейяствието на нормите на МП и нормите на ПЕС. Нормите на ПЕС имат пряко действие и са задължителни за всички S на ПЕС.
3. Субекти – основен субект редом с държавите е индивидът.
Вътрешното право и ПЕС: произходът на правната норма е важен критерий за разграничаване на вътрешното право от ПЕС.
Изводи: Пес представлява една що годе автономна правна система от правни норми, която е на едно регионално (наднационално) равнище. ПЕС е по-тясно понятие от Европейско право.

Възникване и развитие на ПЕС

Съвет на Европа (1949 год.) – първата голяма европейска организация. Основни задачи на СЕ:
1. да защитава правата на човека;
2. да съдейства за решаване на големите европейски проблеми;
3. трафика на хора;
4. запазване и повишаване на жизненото равнище на европейците;
Тези задачи се осъществяват чрез изработване и подписване на конвенции.
- Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;
Съвета на Европа установява общи европейски симвили:
- синия флаг с 12 звезди – приет е през 1955 год. за флаг; 1986г. – приет е за официален флаг на ЕС.
Икономически организации:
1948 год. – Организация за европейско икономическо сътрудничество (план Маршал) – Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Италия, Холандия, Люксембург, Великобритания.
Правни договори от 1960 год. Конвенция за създавена на организация за икономическо сътрудничество – в Париж; по-късно се пресъединяват САЩ и Канада (продължение на предишната). Основни цели за създаване на условия за развитие на свободния пазар, лоялна конкуренция, свободен обмен, икономически растеж на държавите-членки.
Европейска асоциация за свободна търговия – в договорни отношения с ЕС – основава се през 1960г. Първите членове са.............по настоящем членуват и Норвегия , Исландия, Лихтенщайн.
Европейско икономическо пространство
Централна европейска асоциация за свободна търговия (ЦЕФТА) – една от модификациите по пътя към ЕС. Подписан е през 1992г. – Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Влиза в сила от месец март 1993г. Тогава се присъединяват СЛовения, Румъния и България.
Европейска банка за възстановяване и развитие – самостоятелна международна организация. Тя финансира проети като в частния, така и в държвания сектор. Тя е с голям авторитет. ЕБВР подпомага финансовия сектор на отделните държави за постигане на финансова стабилност; подпомагане на малкия и среден бизнес; подпомажане преустройството на големите предприятия; тя работи за поддържане на благоприятен инвестиционен климат.
1944год. – Бретануудс.
Съзадава се и Международна банка за възстановяване и развитие.
1947г. – Общо споразумение за митатат и търговията. 1993г. – прераства в днешната Световна търговска организация. През юни 1947г. Държавния секретар на САЩ предлага финансова подкрепа за възстановяване на Европа с 1 условие: всички европейски държави да се обединят и да използват помощта заедно. През юли в Париж се провежда конференция между държавите, които премат конвенцията. Те изработват 4-годишен план. През март 1947г. Франция и Великобритания подписват т.нар. Дюнкергски пакт за взаимопомощ (с антигерманска насоченост).
Март 1948г. в Брюксел се подписва договор за обща отбрана – Западноевропейския съюз.
9 май 1950г. Робер Шуман прочита известната декларация за бъдещето на Европа. През юни 1950г. е сключен договор за създаване на европейска общност за въглища и стомана (в Париж), влязъл в сила на 25.06.1950г. по силата му се създават специални органи: 1. Върховен орган; 2. Съвет на министрите; 3. Обща асамблея; 4. Съд и др. През май 1952г. – договор за създаване на Европейска отбранителна общоност в Париж. През август 1954г. идеята за договора за Европейската отбранителна общоност претърпява крах. След провала погледът се насочва към икономиката. През 1955г. външните министри на 6-те държави провеждат конференция в гр. Сицилия, за да обсъдят идеята. Председател на комисията е Пол Анри Спаак.
Договор за създаване на европейска икономическа общост и Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия. И двата са подписани на 25.03.1957г. в Рим – Римски договори. Влизат в сила на 01.01.1958г. Тези общности са идейно свързани. Създадена е т.нар. малка общност. От тях ЕИО става ядрото на ЕС. Всяка от общностите има свои органи.
Етапи на европейската интеграция:
1. Създаване на зони за свободна търговия в рамките на европейската общност.
2. Създаване на митнически съюз. Създаване на вътрешния пазар.
3. 1986г. е приет т.нар. Единен европейски акт.
Държавите-членки на ЕИО стигат до извода, че е необходима следваща крачка – изработване на единен съюз – 1992г. Маастрихт.
4. Договор от Ница – 2001г.

Същност и източници на ПЕС. Видове.

Разделят се на 2 големи групи:
Първично право. Измежду първичното право трябва да бъде отдадено място на Договора за създаване на Европейска общност; Договора за създаване на ЕО за АЕ; Договора за създаване на ЕС. Договорът за създаване на ЕО има основно значение. Той създава органите на ЕО, систематично се състои от част 1 – принципи; част 2 – гражданство на съюза; част 3 – политики на общността.
Договор за създаване на ЕС – 07.02.1992г., в сила от 01.01.1993г.
Задачи:
- да допринася за икономически и социален прогрес;
- да усили защитата на правата и интересите на гаржданите на държавите-членки;
- да поддържа цялото общностно законодателство и да го развива. Договора за създаване на ЕС усъвършнества учредителните договори.
- създава се съд на Европейската общност – своеобразна съдебно система (следи за спазването на основните права).
Вторично право.
1. Регламентите – имат най-висока степен на интензитет;
2. Директивата – тя не притежава т.нар. непосредствен ефект и директна приложимост;
3. Решенията;
4. Съшествяват становища (препоръки) и менния, които имат препоръчителен характер.
Регламентът е най-важен. Той е с общо действие. Има директен, непосредствен ефект върху държавите-членки на ЕС. Директивата се различава от регламента по това, че няма непосредствен ефект. Тя има задължителен ефект, отнася се до дължимия резултат. Решенията са обвързани в своята цялост до онези, към които са адресирани.
Чл. 249, последния параграф – препоръки и санкции нямат обвързваща сила.
С най-голяма компетентност е Съвета на комисията.

Същност и видове органи и институции на ЕС

І. Европейски парламент – депутатите се избират на всеобщи избори. Мандатът е 5 години. За да е валидно заседание на ЕП е необходимо на него да присъстват повече от половината депутати. По-важни въпроси ЕП гласува с абсолютно мнозинство. Недоверие на Комисията на ЕС може да се гласува с 2/3 от подадените гласове. Правомощия:
1. Участва в избора на Комисията на ЕС и има право да й гласува недоверие.
2. Има нормотворческа роля.
3. Еп одобрява международни договори, сключени от ЕС.
4. Осъществява контролни функции и има специален орган за жалби.
ІІ. Съвет на министрите. Всяка държава се предствлява от по 1 свой министър. Няма постоянен състав. Заседават различни министри в зависимост от обсъждания предмет. Най-важни решения се вземат в състав от министри на външните работи (състав по общите въпроси). Функции:
- приема бюджета на ЕС;
- координира обата икономическа политика;
- назначава Сметната палата;
- взема решения по важни въпроси – външни работи и сигурност, вътрешни работи и сигурност.
Работата на комисията се подпомага от секретарият.
ІІІ. Комисията – динамичен орган с изпълнително-разпоредителни функции. Членовете на комисията трябва да са високоплатени професионалисти. Всеки член има свой ресор. Има 22 генерални дирекции. Комисията према становища и препоръки от важно значение. Съставът на Комисията се назначава за мандат от 5 години. Първо се избира председател на Комисията. Основни функции:
- приема на нормативни актове, директиви; има право на нормотворческа инициатива, дава препоръки и мнения и взема решения по всички въпроси.
ІV. Сметна палата – създадена през 1995г. Включва по 1 представител от всяка държава-членка. Членовете избират председател на СП. Може да сезира съда.
V. Съд на ЕО – овластен е да разглежда правни спорове относно законосъобразността на органите на ЕС. Той решава правни спорове относно правно бездействие на институциите на ЕС. Решава правни спорове относно нарушения на учредителните договори на ЕС. Съдът решава правни спорове относно извъндоговорна отговорност, присъждане на обезщетения. Решава спорове относно гражданскоправни и трудовоправни въпроси. Има изключително важна тълкувателна дейност. Съставът му е по 1 съдия от всяка държава, мандат – 6 години с възможност за преизбиране, 1989г. е създаден Първоинстанционен съд.
В ЕС официалните езици са 23 (вкл. Келтски език) на общо 27 държави.
ПЕС е трети тип правна система. Другите два са националната правно системи и международно-публичната правна система. Най-характерно за ПЕС е наднационалния й характер. ПЕС е интегрирано в националната правна система на всяка държава-членка.
Регламентите обвързват не само държавите-членки, но и ФЛ и ЮЛ (акт на Съвета на Европа съвместно с ЕП). Националните правни системи се хармонизират с ПЕС (постепенен процес, най-често с директиви).
Развитието на ПЕС е тясно свързано с възникването на европейските институции и органи. Съвета на ЕС е нормотворчески орган. Основните органи на ЕС са ЕП (изразява интересите на народите на държавите-членки на ЕС, почти няма нормотворчески функции); Съвет на ЕС (изразява интересите на държавите-членки, които доброволно прехвърлят част или цял суверенитет на ЕС, той е най-важният орган с най-важни актове). В 45 области се взема съвместно решение между ЕП и Съвета на ЕС; Комисия (“пазител” на договорите с изпълнителни функции, Съвета й делегира правомощия като правото да издава актове, с които се изпълняват актове на Съвате; Комисията следи за спазването на договорите).
Европейският съвет се състои от държавните и правителствените ръководители на държавите-членки. Той е висш орган. Институциите на ЕС се обръщат към него, когато не са в състояние да постигнат съгласие.
1974г. в Париж на среща на държавните и правителствените ръководители се взима решение за съзаване на ЕС на държавните и правителствените ръководители. В началото заседава 3, а след това 2 пъти годишно. Срещите се провеждат в държавата, която в момента председателства СЕС.
ЕС юридически за първи път се въвежда в Единния европейски акт (1986г.). Тогава не се определят функциите на ЕС. Те трябва да се оставят за парафиране от заседанията на министрите на външните работи. В Договора от Маастрихт за създаване на ЕС Европейският съвет вече е посочен като особен орган, задачата на който е да дава импулси за развитието на съюза и да посочва общите политически насоки за развитето на ЕС. Европейският съвет няма правомощия да издава актове – източници на ПЕС. С него се договаря свикването на конференции.
Комисията на ЕС е създадена като върховен орган (в първия учредителен договор за съдаване на ЕОВС), изразява интересите на институциите и на самия ЕС. Състои се от 27 членове, по 5 год. мандат, по 1 член от държава-членка. Изисква се съгласие на парламента за избор на комисар. Освен изтичане на срока или смъртта на член на Комисията, мандатът може да се прекратява и когато членът не отговаря на изискванията или ги нарушава. По молба на СЕС и Комисията може да бъде отзован от съда. Председателят на Комисията се назначава за срок от 2 години, който автоматично се продължава за още 2. правителствета на държавите-членки се консултират задължително с ЕП. Целият състав на Комисията се одобрява с гласуване от ЕП. С договора от Маастрихт се измени редът за назначаване на зам. Председатели - от самата Комисия; 1 или 2 зам. Председатели измежду членовете на Комисията. В началото на всеки мандат председателят внася предложение за разпределение на отговорностите в различните сфери, което се утвърждава с решение на Съвета. Комисията задедава всяка сутрин (може и следобед). Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Важен е пренципът за колективната отговрност. Може да има и неформални заседания за обсъждане на проблеми и дългосрочни въпроси. Подпомага се от 15 000 служители в 24 специализирани организации. 1/3 от тях са заети с превод; 1300 извършват научно-изследователска дейност държави-членки на ЕС (Италия, Белгия, Великобритания и др.). Седалището на Комисията е в Брюксел, но има и служители, които работят в Люксембург.
Функции: нормотворческа инициатива (няма инициатива за актове на общата политика и сигурност, правосъдие и вътрешни работи); “пазител” на договорите, следи за правилното прилагане на ПЕС от държавите-членки. Комисията може да санкционира държави-членки, вкл. Да предявяван искове срещу тях пред Съда на ЕС (тя най-често е ищец пред Съда); следи за осъществяване на практика на политиките на ЕС, а също така е представител на ЕС, когато се водят преговори с 3-ти държави; отговаря и за начина, по който се изразодва годишния бюджет.
Правомощия: по въпроси, свързани с конкуренцията (монополно и доминиращо положение и забрана за тях, концентрации(; изпълнение на общите политики (търговска, енергийна, селскостопанска); администриране на апаративните програми във връзка с използване на средства от структурните фондове; Комисията и Съвета се консултират взаимно и се определя сътрудничеството между тях; Комисията разработва и према собствени процедурни правила и така регламентира правомерното си действие като орган на ЕС.
Съда на ЕС – още със замисъла за обединяване на Европа и с първия учредителен договор за създаване на ЕОВС се предвиди и специален съд само за тази общност. Съдът е създаден, за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на ПЕС и за де се спазвате при тълкуването на договорите и на резпаредбите във връзка с денъстите на ЕС. Той има важна функция за осигуряване на правилно и точно тълкуване и прилагане на ПЕС от държавите-членки и техните съдилища. Съдът на ЕС няма юрисдикция в области, които не са уредени от учердителноте договори и въобще от ПЕС. Липсва йерархия между Съда на ЕС и вътрешните съдилища. Съдът се състои от 27 съдии, по 1 от всяка държава, подпомагат се от 9 генерални адвокати (участник в дейността на съда, който дава становища, заключения). Мандат – 6 год. и могат да се преназначават. Изискване – квалификация, необходима за назначаване на най-висши държвани длъжности и добри юристи. Съдиите и генералните адвокати се избират, когато няма съмнение в тяхната независимост. На всеки 3 год. съставът на съда последователно се подменя или се преназначават. Съдиите избират мопежду си председател за срок от 3 год., може да се преизбира; назначава се секретар и съдът си избира правила. Делата се разглеждат на пленарни заседания. Има и състави от по 3, 5 или 7 съдии за подготвителни проучвания или правораздаване съгласно вътрешни правила на съда (4 състава по 3-ма съдии и 2 състава по 6-ма съдии). Седалище – Люксембург.
Спорове между държавите-членки, между ЕО-ти и държавите-членки, между институциите, между ФЛ и ЮЛ с общността, между служители и институции, дава мнения по международни договори и предварителни заключения (преюдициарни или тълкувателни заключения) по случаи, представени от националните съдилища – компетентност на съда. Няма компетентност по отношение тълкуване и прилагане на националното право.
Процедура – в 2 етапа – писмен и устен. Писменият започва с депозиране на писмена жалба от ищеца. Съдът преценява дали жалбата е от неговата компетентност и отговаря на определени изисквания, предоставя я на ответника, който в 1-месечен срок от получаването й следва да се защити. Дава се 1-месечен срок на ищеца да подготви отговора. 1-месечен срок за ответника да подготви втори отговор. По всяко дело председателят на съда назначава докладчик да разгледа материалите и да представи предварителен доклад и тогава съдът решава как ще се разглежда делото. Председателят определя дата за започване на 2 етап- устна процедура. Първо заседание – аргументи и доказателства на страните, отговарят на питания на съдиите и на генералните адвокати. Второ заседание – генералният адвокат дава своето заключение, в което има анализ на фактите и юридическите аспекти на спора и прави предложение за решаване на спора. Решението се взема от съдиите и се обсъжда само от тоях с мнозинство от гласовете на членовете на съда. Ако гласовете са по равно, отпада гласът на най-младия съдия. Решениено на съда е окончателно и не подлежи на обжлаване; дава се на открито заседание. Съдът контролира дейността на институциите.
1989 год. – създава се Първоинстанционен съд, който разглежда само определена категория дела (на ФЛ за обезщетения); няма правомощия да дава преюридициарни заключения; 27 съдии за 6 год.; подменят се през 3 год. Решенията не са окончателни. 2-месечен срок за подаване на жалби от момента на съобщаване на решението на заинтересуваната страна. В Конституцията на Европа беше предвидена нова съдебно система. Въз основа на договора от Ница (в сила от 2003г.) се създават “панели” – 3 специализирани съдилища, но още няма практика (Съд на публичната администрация, Съд в областта на интелектуалната собственост и Съд за разрешаване на трудови спорове). Трибунал за държавни служители = Съд на публичната администрация.
Сметна палата – за защита на интересите на данъкоплатците; прави независими финансови ревизии. Задача – да проверява и следи за степента на съответствие на разходите на средства, правени от Комисията и други институции в срванение с бюджетните прваила и норми. По искане на СП вскички институции на ЕС и националните органи за финансов контрол са длъжни да изпращат необходимите документи и информация. Създадена е през 1977г. и заменя Сметнатия съвет. С договора от Маастрихте се внасят допълнителни функции, средства и т.н. СП има 27 члена, с квалификация във връзка с външния финансов контрол, назначават се от Съвета на ЕС, консултирано с ЕП; 6-годишен мандат с възможност за преизбиране, председател с 3-годишен мандат. Членовете нямат право да получават или търсят инструкции от други институции и нямат право да извършват друга дейност срещи или без заплащане. В края на всяка финансова година съставя годишен доклад относно провилността на разходите в ЕС. По малба на институциите или по собствена инициатива СП разработва и специалициране периодични доклади. Те са ефективно средство за контрол на финансовата дисциплина и процедурите на ЕС и се публикуват в ОВ на ЕС. СП помага на Съвета на ЕС и ЕП, кагато те изпълняват правомощията си в тази сфера.
Помощни консултативни органи са Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите. ИСК има право на самостоятелно инициатива за изработване на мнение в случаите, в които смята за необходими и в интерес на ЕС. Съгласно учредителните договори Съветът и Комисията имат право да се консултират с ИСК във всички случаи, когато смята това за необходимо. Определят 1-месечен срок за предоствавяне на мнение от комитета. Към този момент членовете на ИСК са 334, образуват групи за представителство на определение интериси. І. Гр. – интереси на работодателите; ІІ. – на работниците; ІІІ. – на потребителите, фермерите, свободните професии, учените и т.н.
Съвета на ЕС назначава членовете на ИСК за срок от 7 год., с единодушие. Изисквания за независимост; председател и ръководство на ИСК; заседания се свикват по инициатива на председателя, Съвета и Комисията. Има специализирани структури. Централа – в Брюксел, заседава всеки месец. Има 9 специализирани секции, чието становище се утвърждава на пленарни заседания (селско стопансто, енергия и ядрени проблеми и др.).
Комитет за регионите – една от най-новите институции, създаден е с договора от Маастрихт, 9.03.1994г. – състои се от представители на отделни региони и общности за въпроси относно нормотворчество, траспортни мрежи, образование, здравеопазване, култура и т.н. Също има 334 члена за 7 год.; с праназначаване, решенията се вземат с единодушие. Председателят се избира за срок от 2 год.
Съветът и Комисията се консултират с КР и му предоставят срок за мнение. Когато има задължение при приемане на актове да има консултация с ИСК, трябва да се уведоми и КР.
Пленарни заседания – 4-5 пъти годишно; има 8 комисии и 4 подкомисии. Седалище и секретарият – Брюксел (с ИСК).
ЕС е обединение на държави чрез международен договор (от Маастрихт). ЕС е неперсонифициран субект на ПЕС и като такъв има международна правосубектност.
Европейска инвестиционна банка (1958г. – Римски договор) – институция на ЕС, банка. Въздигната е в ЮЛ, има устав, по който осъществава дейността си. Членове съгласно чл.266 от договора за ЕО са вскички държави. Капиталът е на стойност 62 млрд. Евро. Изрично е забранено прехвърляне, залагане или запориране на дял на държава-членка от капитала на банката. Органи – Управителен съвет, Съвет на директорите, Комитет на одиторите, Управителен комитет (министри на държавите-членки) приема общата кредитна политика на банката. Само СД може да взима решение за даване на заеми и гаранции и всяка година прави доклад до УС. Могат да предостаят кредити и на държавни предприятия в рамките на европейските територии, а също и в държави, с които се сътрудничи. Седалище – Люксембург.
Европейска система на централните банки и Европейска централна банка. ЕСЦБ се състои от ЕЦБ и националните централни банки на държавите-членки. През 1992г. държавите-членки се съгласяват да изградят икономически и валутен съюз (ЕЦБ и въвеждане на еврото като единна валута на ЕС). С гл.7 на договора от Маастрихт е приет устав на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Тяхната цел е поддържане стабилност на цените и общите икономически политики и на своеобразна конкуренция. Задачи – осъществяване на операции по обмен на валута, пазене и управление на официалния резерв от чуждестранна валута на държавите-членки в подкрепа на платежното функциониране; консултативни функции по всеки проект за нормативен акт във връзка с компетентността на банките.
ЕЦБ е ЮЛ с широк обем на правосубектност. Органи: Управителен съвет, Изпълнителен комитет и Генерален съвет. Управителният съвет се състои от Изп. К-т и управителите на националните централни банки. Той взема решения с квалифицирано мнозинство и кворум от 2/3. събира се най-малко 10 пъти годишно. Осъществява валутната политика.
Актове на ЕЦБ (чл. 108а ДМ) – регламенти, решения, препоръки и мнения. Разработени са условия, въз основа на които банките осъществяват своята дейност.
Европейски валутен институт (1997г.) – ЮЛ; членове са централните банки на държавите-членки. Цели – създавена на подходящи условия за преход към развитието на икономическия и валутен съюз.
Нови органи на ЕС са Европейската агенция за опазване на околната среда; Европейска агенция за оценка на медицинските продукти; Аенция за здравеопазване и безопасност на труда (Испания), Център за хармонизация на вътрешния пазар, Европейски инвестиционен фонд, децентрализирани агенции на ЕС или на ЕО-ти: Европейска фондация за подобряване условията за живот и полагане на труд (Дъблин), Европейска фондация за професионлна ориентация (Торино), Ведомство по организация на вътрешния пазар (Испания). Преводачески център за институциите на ЕС и ЕВРОПОЛ. От 2002г. – Европейски орган за разширяване на сътрудничеството в областта на правосъдието (ЮЛ); Европейски орган за безопасност на храните; Европейска агенция за морска безопасност.

Видове източници на ПЕС. Първично и вторично право

Първични източници са учредителните договори – Парижки и Римски. Те наподобяват структурата и съдържанието на националните конституции. Всеки от тях съдържа 4 разпоредби: 1. с декларативен характер (преамбюл и встъпителни думи) или принципен, програмен характер (това са нарми – принципи, имат задължителен характер). Съдът на ЕО не се колебае да се позовава на тях, защото закрепват основните цели на общността. Според съда те имат фундаментален характер; 2. всеки от трите учредителни договора по подобие на националните конституции съдържа т.нар. институционални разпоредби (ЕП, ЕС, съдебна система); 3. материални разпоредби – в тях се отразяват отликите между трите учредителни договора. Дори подходът да е идентичен, съществуват съществени различия в правната уредба; 4. заключителни разпоредби (Парижкият договор вече не е в сила).
Протоколите към учредителните договори имат юридическо значение. Декларациите са с политическо значение.
Протокол за Устава на съда на ЕО (с договора от Ница).
Протокол относно привилегиите и имунитетите на ЕО.
Учредителните договори впоследствие се изменят и допълват на различни етапи:
1. Т.нар. ревизии съдържат разпоредби, които се намират в консолидирани версии. Те са първичен източник само в частта си за изменение. Напр. Единен едвропейски акт – в сила от 01.07.1987г. Обединява 2 гр. Разпоредби: с икономически и политически обхват. Изразява волята за обединяване на европейските усилия за сближаване и в двете посоки.
2. Договор за създаване на ЕС (Маастрихт) 1992г. – излиза от принципа за икономическа насоченост на ЕО; превръща се в универсална международна организация. Чл. 5 ДЕО – принцип на субсидиарността. В договора за създаване на ЕС се съдържат 3гр. Разпоредби:
- изменения в текстовете на трите учредителни договора;
- нови области на сближаване (обща политика във външните отношения и сигурността (2 стълб); правосъдие и вътрешни работи (3 стълб).
- заключителни разпоредби – нова процедура за преразглеждане на договорите, на които се основава съюза.
3. Договор от Амстердам (1997г.) – недостатъчна ревизия, пропусната възможност, недовършена реформа. Подписан е без преамбюл. Малка крачка в изграждането на обединена Европа.
4. Договор от Ница (26.02.2001г – влиза в сила на 07.02.2003г.) – отново непълна реформа (не е уредена провосубектността на ЕС). Реформира съдебната система. Издига се ролята и значението на първоинстанционния съд, който придобива обща компетентност за територията на ЕС. На първоинстанционния съд се възлагат тълкувателни функции. Подготвят се институциите за разширяване на ЕС на 27 държави.
Малки ревизии, които са международни договори, внасящи по-малки изменения:
- Конвенция относно някои общи институции на ЕО (първи Съд и първа Парламентарна асамблея);
- Протокол за ПИ на ЕО от 1967г.;
- Договори за присъединяване: самостоятелни международни договори; съдържат норми за изменение на учредителните договори относно членство и разпределение на гласовете и норми с друго правно значение. Тези договори не се ревизии, защото промените имат формалени или политически характер и не засягат обхвата и начина на функциониране на ЕО.
Първичното право има своя вътрешна йерархия както между различните норми на договорите (встъпителните норми имат водещо значение при тълкуване на договора). Първичното право има предимство пред всички други източници.
Допълнителни източници или източници на ПЕС и ЕО: международни договори на ЕС (чл. 300, параграф 7 ДЕО) с трети държави (САЩ, Канада, Китай) и с международни организации.
Междудържавни споразумения в рамките на ЕО и ЕС в области, в които държвате-членки запазват своите компетенции.
Европейски конвенции – чл. 34 ДЕС чрез акт на СЕС, прет с единодушие и подлежащ на ратификация от поне половината държави-членки, за да влезе в сила.
Решения и споразумения, сключени от представителите на държави-членки, заседаващи в рамките на Съвета.
Вътрешни смесени актове – прети са едновременно от Съвета и държавите-членки (декларации, резолюции и становища).
Значението на всички тези актове на допълнителното право произтича от техния специфичен предмет. Вскички те са международни договори, но се различават с вътрешния смисъл и предмета на уредба на учредителните договори.
Неписани източници: правни принципи – общи правни принципи, които са вътрешно присъщи за националните и международните правни системи. Свързани са със съвременния правен ред (правно сигурност, право на съдебна защита); общи принципи на международното право – Съда на ЕО се позовава на общите принципи на МП само по изключение (отхвърля като неприложим възражението за неизпълнен договор); основни правни принципи, общи за правото на държавите-членки – на тях съдът често се позовава; практиката на Съда на ЕО – правоприлагане и правотворчество (конституционна власт на съдията). Съдът тълкува общностното право по задължителен начин; правен обичай – има ограничено приложение.
Произволни източници на ПЕС; Вторично право. 5 вида актове (чл. 279 ДЕО):
- регламент – квазизаконодателен акт с действие erga omnes;
- директива – специфичен акт на вторичното право; дава задължителни указания на държавите-членки да предпремат съответни мерки, които не са овластнеи да извършат сами (не само конкретен резултат). Директивата има конкретен адресат (държавите-членки) за разлика от регламента. Директивата няма за предназначение да уреди по задължителен начин дадена уредба, а да обслужва интеграцията на държавите-членки, за да постигнат определен резултат и оставя свобода за начина на осъществяване на резултата. Правни последици при неизпълнение на директивата.
- решения – пораждат права и задължения директно за частните субекти на държавите-членки. Обслужват осъществяването на непосредствени административни правомощия от страна на органите на ЕО – да въздействат пряко върху патримониума на частните лица чрез решения или забрани. Решението има конкретен адресат, няма общо действие. Възможно е адресат да бъде и субект на публичното право (държава или нейн орган). Решението дава възможност ЕС чрез своите органи да осъществява административно-разпоредителна компетентност.
- препоръки и становища – нямат обвързваща правна сила. Приемат се от общностните институции. Препорък ана Съвета или Комисият аможе да има правен ефект.
- общностни актове – атипични актове (вътрешни регламенти; вътрешни директиви, препоръки и становища; резолюции, позиции, декларации, съобщения, заключения, в практиката на Съвета или Комисията); общи декларации на няколко институции (бюджетна дисциплина), по 2 и 3 стълб ЕС – актове: чл.12 ДЕС – общи стратегии; общи действия; общи позиции; решения в изпълнение на определени от ЕС общи насоки; полицейско и съдебно сътрудничество (чл. 34 ДЕС) – рамкови и др. решения и конвенции. Те са мерки за насърчаване на сътрудничеството за постигане на целите.
КЕ – принципното разграничение на трите стълба се заличава в КЕ. Дял 5 част 1 К-я на Европа, гл. 1 Общи разпоредби: законодателни актове (І-34); незаконодателни (І – 35), изпълнителни (І – 37); І – 33 – правни актове на съюза (6 вида актове):
Регламент = Европейски закон
Директива = Европейски рамков закон
Европейски регламент – подзаконов акт
Препоръки и становища – правти актове според КЕ. Законодателни и незаконодателни актове – КЕ установява тристепенна функция на своите правни актове: 1. най-абстрактните актове; 2. законодателни актове; 3. подзаконови (изпълнителни) актове.
Нормотворчески компетенции на институциите – чл. І – 34 – ЕП и СЕС
Изпълнителни актове – принципно нова категория; нова група от познати актове със специфично предназначение (ЕК І – 37)
Чл. І-40, т.3 и чл. І-41 – 2 стълб (решения) и 3 стълб (европейски закони и европейски рамкови закони).
Системата от актове на институциите на ЕС е сравнително опростена. Целта е постигането на яснота и опростяване. Характерът и особеностите на актовете не са променени.
Принципът на непосредствена приложимост: Съда на ЕО казва, че общностното право създава самостоятелен ред, интегриран във вътрешното право, след влизането си в сила действат автоматично за всички субекти на ЕС (за самите ЕО и ЕС; за всички държави-членки; за всички субекти от самите държави-членки ФЛ и ЮЛ.
Принцип на примата – различен от принципа на примата на МП.
Принцип на директния ефект.
?????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????? стр. 21
Състав, организация и начин на функциониране – чл. 220 ДЕО. Статусът е в учредителните договори – ДЕО и протоколите относно статута на съда.
Състав – СЕО се състои от съдии от вскички държави-членки
Чл. 221 ДЕО
Чл. 222 ДЕО – генерален адвокат, който подпомага работата на съда (експерт).
Чл. 223 ДЕО – независимост, юридическа правоспособност и компетентност, 6 год. мандат.
Съдебен секретар – провораздавателна и правосъдна функция.
Чл. 224 ДЕО – ПИС (независимост и доказана компетентност).
Съдиите и генералните адвокати са ограничени да заемат определени длъжности и да упражняват каквато и да било професия. Дори и слуд прекратяване на службата си те имат имунитет за извършената от тях дейност като съдии или генерални адвокати.
Решения се взимат от нечетен брой съдии.
Процесуално представителство – представител на всяка отделна държава.
Производство – процесуалното право на ПЕС: има публичен характер с 2 фази – писмена и устна. Изпраща се искова молба до секретари на съда; съдия – докладчик.
Устна фаза – доклад на съдията, изслушан от състава; събиране на доказателствени средства (свидетели, вещи лица); пледоарии на страните; заключение на генералния секретар; съдът разпитва страните, но страните не могат директно да се обърнат към съда, а само чрез прецесуален представител.
Съдът постановява решението в закрито заседание, а се оповестява мотивирано на открито заседание.
Компетентност на първоинстанционния съд за съответното дело – негово решение се обжалва пред СЕО в 2-месечен срок от уведомяването (само на основания за законосъобразност). Ако жалбата е основателна СЕО може да отмени решението на първоинстанционния съд:
1. СЕО решава делото по същество;
2. Отменя решението на първоинстанционния съд и връща делото за ново разглеждане и да даде указания на първоинстанционния съд
Функции и правомощия на съда: СЕО има такива правомощия, които го доближават ту до КС, ту до административния съд, ту до международния или гражданския съд. Конституционни правомощия – дала относно разграничения компетентността между държавите-членки и общността или между самите органи на общността; изследване на първичното и вторичното право; отмяна на незаконосъобразни актове на институциите – като защитник на конституционната харта на ЕС; по дела за изработване на основни принципи на общността.
Административно юрисдикция – контрол върху индивидуални административни актове, издавани от Комисията и др. институции (решения).
Международен съд – спорове между държавите-членки.
Гражданска юрисдикция – правораздава по искове за обезщетение за вреди.
Компетентност на СЕО: правораздавателно компетентност – осъществява се чрез различни производства:
- иск за отмяна на незаконосъобразни актове на институциите на ЕО (чл. 230 ДЕО);
- иск за установяване на неправомерно бездействие на институциите (чл. 232 ДЕО) – установителен иск;
- възражение за незаконосъобразност на актовете на институциите (чл. 241 ДЕО);
- иск за обезщетение за вреди при извъндоговорна отговорност (чл. 235 ДЕО);
- иск за нарушаване договорите от държавите-членки (чл. 226 и 227 ДЕО);
- искове на персонала (чл. 236 ДЕО);
- искове срещу санкции, наложени от органи на общността (чл. 229 и 229а ДЕО).
Тълкувателна компетентност – в теорията се отбелязва, че естеството на правото изисква еднообразно тълкуване и прилагане от цялата общност. Общностното право трябва да се прилага и от националните съдилища.
Чл. 234 ДЕО
Чл. 68 ДЕО – договори на дял ІV от ДЕО. Когато е поставен въпрос относно дял ІV от ДЕИ, този въпрос относно тълкуването трябва да бъде поставен пред националната юрисдикция, чието решение е окончателно по вътрешното право на висящо дело (компетентни са само ВКС и ВАС, държава членка – чл. 68 ДЕИ). Ограничен е кръгът на активно легитимните лица.
ТК чл. 234 ДЕИ – националният съд преценява дали общностната норма подлежи на тълкуване.
Преюдициалност – отношение на обусловеност. Преюдициалното решение обвързва този, който го е поискал, но действа и erga omnes . СЕО не е компетентен да се произнесе дали вътрешната норма противоречи на общностното право. Тълкувателна компетентност може да се предостави и на ПИС съгл. Статута на СЕО чл. 223, параграф 3 ДЕО; чл. 62 Устава на СЕО. Тълкувателна компетентност относно тълкуване на норми, които не са общностнот право – чрез международен договор.
Консултативната компетентност на СЕО е с минимално практическо значение.

Помощни и децентрализирани органи на ЕС

- Преводачески център за органите на ЕС – цел: покриване нуждата от преводи, седалище – Люксембург;
- Служба за разнообразието на растителните видове – съществува от 2005г. и ЕС е участник в МК за защита на новите растителни видове (регламент в този смисъл), седалище – Франция;
- Европейски център за контрол на расизма и ксенофобията, седалище Виена, главно проучвателни задачи;
- Научен и технически комитет на ЕС – служебно, състои се от 33 члена, назначавани от Съвета на ЕС;
- Агенция ЕВРАТОМ – осъществява контрол върху суровини, специални материали и има право да сключва договори за доставка на такива материали в или извън общността;
- Европейска система на централните банки, има и Европейска централна банка, съзададена е на базата на договори на ЕС, задачи: икономическа и валутна политика на ЕС. Тя има финансова институция; приема правилник; капитал на банките – възлиза на 5 млн. Евро.
Образуване е валутен комитет – образува се с решение на ЕС по предложение на Комисията.
- Европейска инвестиционна банка – има право да се намесва на капиталовия пазар, отпуска заеми на държавите-членки, на частни, на публични лица за осъществяване на инвестиционни проекти. Има правилник за дейността си.
- Европейски инвестиционен фонд – ЮЛ с финансова самостоятелност. Има устав, осъществява своите задачи като капиталово участие в предприятия.
- Център на ЕС за развитие на професионлното обучение – създаден през 1975г. като научна и техническа организация, обмен на информация по насоки към постигане целите на професионалното обучение; ЮЛ със седалище Солун.
- Европейска фондация за подобрение условията на живот и полагане на труд – 1975г., седалище – Дъблин;
- Европейска агенция по околната среда – 1990г., действа от 1994г., осигурява достоверна информация, за да се предприемат мерки за опазване на околната среда. Участват и държави, които не са членки на ЕС. Седалище – Копенхаген.
- Европейска фондация за професионлна квалификация;
- Европейски център за контрол над наркотичните вещества и наркотичната зависимост – осигурява информация, като събира и анализира данни, сътрудничи си с други международни органи и организации, дейност от 1993г., седалищи – Лисабон.
- Европейска агенция по лекарствата – създадена е с регламент на Съвета на ЕС, от 2004г. с регламент се въвеждат процедури за прилагане на лекарства от държавите-членки. Седалище – Лондон.
- Ведомство по хармонизация на вътрешния пазар – 1993г., активно работи след 2000г., седалище – Аликанте, Испания. 2 регламента – за промишлен дизайн в общността и за марка на общността.
- Европейска агенция за здравословни и безопасни условия на труд – Билбао, Испания, 1996г. – орган на ЕС, на държавите-членки и на вскички, свързани с въпроса за здравословните и безопасни условия на труд.
- Европейска полицейска служба – 1995г., създадена с акт на СЕС. Конвенция между държавите-членки в сила от 01.07.1999г., ратифицирана от всички държави-членки. Цел – събиране, съхраняване, обработка, анализ и обмен на информация, вкл. От правоприлагащите органи.
- Европейска агенция за възстановяване – с резалюция на Съвета за сигурност на ООН е създадена правната основа за тази агенция; от 1999г. е упълномощена с тази резолюция от Комисията на ЕС да предлага съдействие на ЕС на Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, ФР Югославия, Р Македония. Седалище – Солун: управлява, контролни програми, финансиране от ЕС за подпомагане развитието на държавите, на които сътрудничи.
- Европейски полицейски колеж – 2000г., целта е обединяване на националните институти и обучение на висши полицейски служители в държавите-членки и държавите, кандидатстващи за членство в ЕС. Седалище – Англия. Съществува програма за обмен и сътрудничество, обучение на лица, отговарящи за предприемане на действия за борба с престъпността.
- Сателитен център на ЕС – действа от 01.01.2002г. Подкрепя ЕС за вземане на решения във връзка с общата външна политика, политиката на сигурност и за политическа сигурност и отбрана на самия ЕС – сателитни наблюдения, анализ на данните.
- Институт на ЕС за проучвания в областта на сигурността – юли 2001г., действа от 01.01.2002г. Проучва данни и информация от Сателитния център, допринася за развитието на външната политика и политиката във връзка със сигурността на ЕС. Седалище – Париж.
- Европейски орган за разширяване и сътрудничество в областта на правосъдието (Euro just), 2002г. от Съвета на ЕС изрично е отбелязано, че е орган на ЕС; всяка държава-членка има по един представител от прокуратурата, съдилищата или полицейски служител с равностойна компетентност. Седалище – Хага. Цели: разследване и съдебно преследване, касаещи една, две или повече държави-членки, действия срещу организираната престъпност: съдейства на ЕС при решаване на тези проблеми; да се стимулира и подобрява координацията между компетентните органи. При договор или споразумение с трета държава – действа следната компетентност:
* всички видове престъпления и нарушения, във връзка с които Европол е компетентна да предприема действия;
* специално при компютърните престъпления, измами/нарушения (ако се засягат интереси на ЕС – престъпления), пране на приходи от престъпна дейност, участие в престъпна организация.
* други нарушения, извършвани заедно с посочените престъпления, Euro just може да действа чрез своите членове на национално равнище, но и като колективен орган – всеки член има право на един глас, създаден е назависим съвместен надзорен орган, който наблюдава дейностите, свързани с обработката на лични данни.
- Европейски орган за безопасност на храните – създаден от Парламента и Съвета с регламент през 2002г. Следи за спазване на основните принципи и изискванията относно храните и процедурите, свъзани с безопасността на храните; осигуряване високо равнище на защита на човешкото здраве и защита на потребителите. Седалище – Парма.
- Европейска агенция за морска безопасност от 2002г., седалище – Лисабон. Създава се в следствие на тежки морски катастрофи; цел – подпомагане Комисията на ЕС във връзка с морската безопасност и противодействие при замърсяването от кораби.
- Европейска агенция за авиационна безопасност – от 2002г., действа от септември 2003г., подпомага ЕС във връзка със създаването и поддържането на високо унифицирано равнище на безопасност на гражданската авиация и опазване на околната среда; разпространяване в света на възгледите на ЕС относно стандартите за безопасност на гражданската авиация; улеснява се свободното движение на стоки и услуги; сертифициране на авиационните продукти, организациите и персонала; седалищи – Колон. Регламент – съдържа секретни приложения, не се публикува, за да се избегнат инциденти.
- Фонд за солидарност на ЕС – 2002г., цел: ЕС да реализира бърз, ефективен, гъвкав начин при спешни ситуации – принципи на солидарност на ЕС. Субсидия – предостамвя се съдействие там; разпределени и от Комисията средства така, че да се покрива дял от публичните разходи на съответната държава при осъществяване на определени операции. Може да взаимодейства и със средства от други фондове.
- Европейска агенция за отбрана – седалище – Брюксел; създадена на основата на акт на Съвета въз основа на директива на ЕС. Цел – развитие на възможностите на отбраната, изследванията и въоръженията. Реформи от 2007г. – конкретизира се въпроса за отбраната.
- Агенция за европейски мрежи и сигурност на информацията – 2004г., цел – да съдейства на Комисията на ЕС и на държавите-членки при създаване на мрежи и сигурност на информацията в полза на гражданите, предприятията, публичните организации, съществува център за предоставяне на съвети. Публично-частно партньорство – сътрудничество между различни участници в отношенията, с участие на бизнеса на равнище ЕС и на глобално равнище, популяризиране на методи за оценка на риска, информационно общество.
- Европейски център за контрол и превенция на болестите – 2004г., още от 1999г., мерки срещу заразните болести; система за контрол; координация с националните центрове.
- Европейска железопътна организация – 2004г., Лил, Франция – подобряване конкурентните позиции на железопътния транспорт.
- Европейски орган за контрол над глобалната навигационна сателитна система – създадена през 2004г. с регламент. Седалище – временно Брюксел. Стратегически характер на сателитните програми; задачи: управление на европейските сателитни навигационни програми и контролиране на средствата, предназначени за тях. Лицензиращ орган е на притежателите на частни концесии, които отговарят за въвеждането и управлението на оперативните фази.
- Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество на външните граници на държавите-членки на ЕС – Frontex, от 2004г., цел: подобряване на интегрираното управление на външните граници на ЕС, външни граници са земните и морските граници + пристанища, до които се прилага правото на общността относно ??? и външните граници на лицата.; координира оперативното сътрудничество между държавите-членки; подпомага ги в обучението на техните национални части за охрана на границите. Напр. гранична полиция, митническите органи, осъществяващи контрол и наблюдение на външните граници. Съдейства на държавите-членки за засилване техническо и оперативно при съвместни операции между тях. Седалище – Варшава, Полша.
- Агенция на ЕС за контрол на рибовъдството – 2005г., регламент №768/2005 – изменения и допълнения – регламент №2847. Представя общата политика на държавите-членки в областта на рибовъдството. Цел – да се обединят националните средства и средствата на равнище ЕС за контрол на рибовъдството; координира дейностите по прилагане на съответните мерки, да подобри обмена на информация. За извен ЕС – също да се прилагат единни методи за инспекция и контрол. Център за наблюдение и контрол на рибовъдството. Седалище – Виго, Испания.

Гражданство на ЕС

Уредба – чл. 17 ДЕО и следващите.
- квалификация на гражданството в чл. 17;
Гражданите попадат под субектното проявление на суверенитета на всяка една държава. Гражданството на ЕС е допълнително качество и на замества националното гражданство на лицето.
Чл. 18 ДЕО – свобода на движение и право на установяване. (Закон за влизане, пребиваване и напускане на РБ на граждани на ЕС и членове на техните семейства и граждани на Конфедерация Швейцария).
Чл. 20 и 21 ДЕО
Соц.-иконом. Права – право на карта за престой или за законно пребиваване, право на еднакво третиране с гражданите на държавата по пребиваване.

Правен израз на свободите на движение в ЕС

Чл. 48 ДЕО
ДЕО забранява ограничения на гражданите на една държава-членка на територията на друга държава-членка. Чл. 43 ДЕО (ал. 1,2), чл. 44 и 48.
Има богата практика на Съда на ЕС.
Глава ІІІ Услуги чл. 49 – 55 ДЕО. Чл. 50 – услуга. Чл. 51 ДЕО.
Глава ІV Капитал и плащания чл. 56 – 60 ДЕО.
Чл. 26 Конституцията на ЕС.
Договор за присъединяване на РБ – от 31.12.1999г. относно чл. 57, т.1 ДЕО (чл. 22 К-ята) – ограничение на принципа за свободно придвижване на капитали. Чл. 23 ЗС и Згорите. Отлагателно условие за 5 год. за придобиване на собственост от чуждунци в РБ – 5 год. от присъединяването на РБ за земя (урбанизирани територии); 7 год. – за земеделска земя. От изключението има изключение – за граждани на ЕС, настанили се трайно в РБ или земеделски стопани от ЕС, желаещи да развиват селскостопанска дейност в Б-я.
Закон за собствеността; ЗС и ползването на земеделските земи; Закон за горите.
През 2009г. този преходен период може да бъде прекратен по решение на РБ (съгл. Д-р за присъединяване).
България е член и на Споразумението за европейското икономическо пространство (ЕФТА и дъражавите от ЕС) по силата на ДПРБР. ЕФТА – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн (не могат да придобият право на собственост върху земеделски земи пред преминаването на този 7-год. период.
- забрана за последващи нормативни ограничения; забрана граждани на трети страни да имат повече права от граждани на ЕС в РБ.
Свободното движение на стоки се изразява в премахването на всички ограничения при предлагане на стоки на територията на ЕС. Стока – няма легална дефиниция. Практика на съда – всяка вещ, която може да бъде парично оценена и да стане предмет на търговска сделка (отпадъци, аудио- и видеоносители, телевизионната реклама е услуга).
Ограничения – тарифни ограничения (мита или други такси с равностоен на тях ефект, количествени ограничения и всякакви други мерки с подобен ефект).
Митнически съюз – проявления:
Единна митническа тарифа – за стоки, влизащи от трети държави. Решенията на Съвета се вземат с квалифицирано мнозинство. Дял І, чл. 23-31 ДЕО.
Количествено ограничение е всяка мярка за пълна или частична забрана, която засяга вноса, износа на стоки. Налагат се чрез квоти. Равностоен на тях ефект магат да имат различни административни, икономически и други изисквания. Те не са преки забрани, но практечески затрудняват или правят невъзможни движението и реализацията на стоки. Държавен монопол – да се контролира и влияе от вноса и износа (орган на държавата).

Стапанска и обща търговска политика

Много остро се поставя въпроса за разпределянето на компетенции между институциите на ЕС и държавния суверенитет на държавите-членки. Колизии между учредителните договори, ограничаващи суверенитета на държавите-членки, и националните им конституции.
По отношение на третите държави общността използва различни форми (споразумение за създаване на митнически съюз с Турция, за свободна търговия, за Европейско икономическо пространство), европейски споразумения за асоцииране, за партньорство и сътрудничество; преференциални споразумения (облекчен търговски режим за Африка, Тихоокенския рейон).
- непреференциални споразумения – Латинска Америка и Азия; споразумения за сътрудничество със САЩ, Канада, Япония.
- специални споразумения по отраслов критерий.
Всички тези споразумения са международни договори.
Търговия със стоки – дълго се е включвала и търговията с услуги, интелектуална собственост (специфична материя) под влиянието на Световната търговска организация (замества 3-ти организации и споразумения). TRIPS и TRIMS (интелектуална и индустриална собственост).
Елементи на общата търговска политика: обща митническа тарифа, задължение за всяка новоприсъединила се държава и се изменя само по решение на Съвета (комбинирана номенклатура, основана върху тарифни и статистически данни); интегрирана митническа тарифа – тарифни квоти, преференции, антидъмпингови и други квоти; Митнически кодекс на ЕС.
- общ режим и защитни мерки спрямо вноса от трети държави (премахва националните защитни мерки и установява малък брой общностни квоти за някои видове стоки).
Съществява еднотипно разрешително за внос в ЕС. По изключение има възможност за наблюдение и защитни мерки спрямо внос от трети държави (сериозни вреди на европейските производители).
- търговска защита срещу дъмпингов или държавно субсидиран внос;
- търговска защита срещу незанонни терговски практики на трети държави спрямо износа от държави-членки на ЕС – суспендиране, отнемане на предоставените концесии, повишаване на вносни мита, т.е. мерки на реторсия.
- общ режим на износ на стоки от ЕС към трети държави освободен от всякакви количествени ограничения; спрямо някои видове стоки има субсидии.

Общ пазар, вътрешен пазар, единен пазар на ЕС. Правна същност на икономическия и валутен съюз

Чл. 98-111 ДЕО
Маласа (1961г.) – етапи на икономическата интеграция:
1. установяване на зона за свободна търговия – пространство от 2 или повече митнически територии, между които са премахнати митата и други митнически ограничения;
2. митнически съюз – стоката влязла в ЕС може да се движи свободно из целия ЕС;
3. общ или вътрешен пазар – свободно движение на производствени фактори (работна сила и капитал).
4. икономически съюз – общ пазар с висока степен на хармонизация и координация в най-важните зони на търговия;
5. валутен съюз (необратимо фиксиране на паритета и конвертируемостта на държавните валути на държавите-членки и установяване на обща валутна единица).
6. Икономически и валутен съюз
7. Пълне икономически съюз – общи политики по всички икономически въпроси
Чл. 14 ДЕО
Бретамонтските споразумения установяват първата валутна система.
План Барк – терминът икономически и валутен съюз.
Европейската валутна система е базирана върху принципа “змия в тунела”:
- поддържане на стабилен валутен курс на държавите-членки в отношенията им една спрямо друга и гъвкав курс към долара.
1973г. – Международна валутна криза (годините на европесимизъм).
Регламент на съвета на министрите от 1978г.:
- европейска валутна единица – екю на принципа “валутна кошница”, в нея участват различни национални единици. За ЕО екюто е основа на счетоводната отчетност на ЕО и отчетна единица.
През 80-те години – два принципа – забрана за самостоятелна промяна в курса и при криза на държава-членка другите я подпомагат.
Договор от Маастрихт, план Делор.
Икономическата и валутна система е сложна система от институции, норим и форма на регулиране. 2 звена – икономически съюз чрез конституцията на държавите-членки и валутна система – единна политика на държавите
01.07.1990г – края на 1990г. І етап – единен вътрешен пазар.
Икономически инструменти – мерки за адаптация на националните законодателства към правото на общността.
01.12.1997г. – 1998г. – ІІ преходен етап – конвергенция (взаимопроникване). Съвета на министрите приема всяка проле основните насоки на икономическата политика и общите цели по отношение на инфлацията.
Чл. 117 ДЕИ, т. 1,2
- забрана за рефинансиране чрез централните банки.
01.01.1998г. – ІІІ етап – въвежда се еврото.

Правна основа и правен израз на политиката на конкуренция

Чл. 81-89 ДЕО
Закон за защита на конкуренцията – на национално ниво.
Чл. 81 и 82 – забрана на държавни помощи и субсидии. Тези забранени споразумения могат да са както хоризонтални, така и вертикални.
Концентрация – ЗЗК. Не се приема за концентрация създаването на дружество с чуждестранно предприятие, координиращо положението на конкуриращото се дружество. Правомощия на Комисията – да обяви концентрацията за недопустима и да поиска разделяне.
Чл. 87 ДЕО
Чл. 88 ДЕО – Закон за държавните помощи.

Правна основа и израз на общата селскостопанска политика (ОССП)

Правна уредба, източници на пр. уредба.
Цели и пр-пи на ОССП.
Обща орг-я на селскостопанските пазари.
Институционален механизъм и нормотворчески процес в ОССП.

ОССП е област с комплексен, сложен и противоречив процес на правна уредба. С обединяването на Европа 6-те държави най-напред насочват вниманието си към насърчаване на ръста на производството в селското стопанство. Мерки за преодоляване на протекционизма в селското стоп-во.
ОССП е в основата на съществуването и развитието на ЕС. Има 3 реформи в тази област : 1992, 1999 и 2003г. Към настоящия момент имаме следните базови елементи на ОССП:
- единен пазар за фермерите на ЕС независимо от вида на производството;
- спазване на стандартите за опазване на околната среда, безопасност на храните, хигиената, безоп. на животните и растенията, поддържане на селскотоп. земя в добро еколог. състояние;
- засилено е полето за разв-е на селскостоп. райони ч/з фондове на ЕС;
- засилени грижи за животните, фермерите се подпомагат, за да отговорят на стандартите на ЕС;
- намаляване на преките плащания на по-големите ферми с цел финансиране на нова политика за развитие на селските райони;
- въведен е механизъм за фин. дисциплина така, че да не се разходват средства над допустимата граница, договорена за периода до 2012г; потребителите трябва да получават очакваното от тях;
- прозрачност при разходв. средства и участие в търговията на общ пазар.
1. Пр. основа – първ. право (ДЕО)
Селскостопански продукти са продуктите от почвата, на животновъдството, риболова след първоначална преработка, пряко свързани с изброените (протокол към ДЕО)
Раздел 3 ДЕО (дял II)
Производно право – много актове на институциите (директиви, регламенти, решения на Европейския съд)
2. Цели и принципи
ДЕС определя целите на ОССП: 1) нарастване на селскостоп.производителност ч/з развитие на техн. процес, осигуряване на рацион. осъщ-не на СС – произв. и максим. използване на произв. фактори (раб.сила); 2) осиг-не на приемлив жизнен стандарт за заетите в СС и по-специално ч/з увеличаване на техните индивидуални доходи.; 3) стабилизиране на пазарите; 4) гарантиране на снабдяването; 5) гар-не на разумни цени за потребителите.
Инструментите за постигане на тези цели са орг-я на общностния пазар, с която се заместват нац-те орг-ии на п-ра и структ. политика на ЕС. През юли 1958г. в Италия се провежда конференция, на която се постига съгласие за бъдещото функциониране на ОССП : за гарантиране ръста на производството ч/з ценова политика, гарантине на доходите ч/з определяне на общи селскостопански цени, които винаги да са по-високи от световните; мерки за защита от внос от 3-ти д-ви; запазване на фамилн. производителност.
Общи пр-пи:
- единство на пазара;
- общностни преференции;
- финансова солидарност;
Единство на п-ра: селскостоп. продукти могат да се движат свободно на територията на вътрешния пазар на ЕС – единни цени на селскостопанските стоки (разл. от пазарните цени), които се определят от СЕС по предлож-е на Комисията за всяка пазарна единица. Това са институц. цени, които са винаги малко по-високи от средния размер на цените в ЕС и значително по-високи от световните цени. Така се гарантира получаването на доходи от селскостоп. производители (интервенционен орган = разплащателна агенция) и се защитава ЕС от евтин внос или от недост. търсене на евр. п-р на произведените стоки.
Общн. преференции (х-рно само за ЕС) – проявява се много важното знач-е на външната търговия със селскостоп. продукти. Продукцията на ЕС винаги е защитена от конкурентен внос от трети д-ви и винаги е предпочитана от вноса. Предприети са експортно-импортни мерки (прелевмани) и експортни субсидии (реституции). Очаква се тази с-ма да носи приходи. Прелевманите трябва да са повече от рест-те (сега не е така).
Финансова солидарност – всички селскостоп. разходи се поемат от ЕС à всички ДЧ участват солид. за финансиране на ОССП (2 фонда – за ориентация и гарантиране на СС произв-во). Най-големи вносители във фондовете са Холандия, Германия, Швеция, Англия.
3.Обща орг-я на СС пазари.
Съгласно ДЕО формите на тази обща орг-я могат да бъдат:
- общи правила за конкуренцията;
- задължителна коорд-я на разл. нац. орг-ии на пазара;
- европ. орг-я на пазара – само тя се използва àрегламентация на цените;
- субсидии за прозив-вото и комерсиализ-ята на продукта;
- общи стабилизиращи механизми по отнош-е на вноса и износа.
Ценовият механизъм е ключът за развитието на ОССП. Ф-те на цените са ориентир и смисъл на произв-то, способ за интервенция; защита на конк-та отвън. Интервенцион. цена; прагова цена; индикативна цена.
Видове цени:
А) индикативна цена – цената, която се гарантира на производителя за опр. продукции (зърн. храни, ориз, захар, олио, масло, мляко, слънчоглед). Може да има др. наименования – ориентировъчна цена – за телешко; тютюн, соя, ленено семе – целева цена. Определя се за всяка една пазарна година от СЕС като цена, к/о СС производ-л очаква да получи при реализация на продукта си в рамките на ЕС. При свръхпроизводство реалната цена е по-ниска от индикативната à ЕС се намесва и изтегля стоката от пазара. Определя се според жизн. стандарт и търсенето и предлагането на пазара. Ролята й е прозв-лят, к/о има инф-я за евент.си доходи, да преценява какви количества да прозизвежда. Пазарната година не съвпада с календарната – след събиране на реколтата.
Б) интервенционна цена – от СЕС. Цената, по която спец. създ-ни органи в ДЧ-те са длъжни да изкупят продукцията на производителя без ограничения в количеството (интерв. служби или агенции – Разплащателна аг-я към Фонд “Земеделие” към МЗемед.). Тези органи препродават продукта в ЕС или 3-ти д-ви, да я изп-ват за хуманитарни акции, да я складират, обработят или унищожат. Насърчава се създаването на обединения на СС производители.
В) прагова цена - защитен механизъм по отнош-е на трети д-ви. По своята същност е минимална цена, над която СС стоки и по-конкр. зърнени храни, захар, ориз и др., произхождащи от 3-ти д-ви, могат да бъдат внасяни в ЕС. Тя е винаги по-висока от световната цена. Цели се предпазване на евр.пазар от ниски цени.
Г) световна цена – цена cif, изчислена за най-голямото пристанище в Европа в Ротердам, съгласно термините Incoterms за всеки отделен продукт.
Разликата между праговата цена и по-ниската предложена вносна цена се попълва със специална вносна такса – прелевман. Той се определя от К-та на ЕС – за разлика от вс. други цени, които се опр-лят от СЕС с регламент. Той е винаги променлива величина и е различен от митото. Праговата цена трябва да е по-висока и от индикат.цени à търговците в ЕС нямат интерес да купуват продукти от трети д-ви, с което се гарантира предимство на вътр-я пазар. При износ от ЕС с-мата защитава износителя и потребителя à въведени са експорт.субсидии(реституции) при износ. Така се покрива разликата м/у по-ниските световни цени и по-високите европ. цени. Р-рът им е в завис-т от цената на вътр.пазар и цената в 3-ти д-ви, която трябва да е по-ниска от вноса в ЕС.
Въведени са и преки допълнителни помощи за продукти, за к/о е по-слаба външната защита, както и форфетерни помощи – на всеки хектар или опр. произв. количество за произв-те на лен, коноп, хмел, копринени буби се дава помощ.
Регламент 2300 /1997г. във врз.с меда на Комисията; Директива с определение на понятието мед.
4.Институционален механ-м и нормотворч. процес.
Комисията на ЕС: Ген.дирекция Селско стопанство, к/о подготвя норм. актове и прилага ОССП.; Съвещателни комитети – с консулт.ф-ии – звена на К-та(има пред-ли на произв-те и техните кооперативи, пред-ли на търг-те и потр-те); СС орг-ии на ЕС : Комитет на орг-иите на СС произв-ли, Конфедерация на хран. промишленост и произ-то на напитки в ЕС.
Предимно ч/з регламенти, съвместно приети от органите на ЕС.
Спец. комитет по СС – старши сл-ли от компет.нац. производства, к/о тр. да постигнат съгласие. Подпомага се от нац.групи от експерти. Решенията се взимат с квалиф.мн-во (може и с единодушие).

Политика в областта на рибовъдството


Използване на морето – от него се интересуват мн. европ.д-ви. К-та на ЕС посочва,че рибовъдството и аквакултурите са 2 от най-важните начини за изп. на морето. От една страна, то е източник на здравословна и вкусна храна, а от друга – създават работни места и допринасят за соц. и икон. просперитет на рибовъдн. райони на ЕС. К-та тр. да осигурява устойчиво развитие на този сектор – обща политика на рибовъдството (цели) – гар-не на отговорен риболов и изп-не на аквакултурите. Мерки на м/унар. сътрудничество: възстановяване на видовете и защита на морската екосистема. Тя е част от ОССП. Тя е и спец. политика. ОПР в ЕС се основава на пр-па за общия достъп до риболовните зони; наблюдение и к-л на рибовъдните д-ти; обща орг-я на пазара; спор-ния с 3-ти д-ви и структ. мерки.
1983г. – начало на ОПР, с която се отчитат биолог.,соц. и икон. измерения на риболова. От 2003г. има нова ОПР : осигуряване и запазване на ресурсите, защита на морската екосистема; иконом.надеждност на рибар.флот;здравословна храна.

КЕС – въст-не на популациите ч/з възр. риби (изчезване на някои видове). Има регл-ти и директиви за достъпа до риболовни райони (местни пристанища са запазени за рибарите от съотв.д-ва, допускат се и малки лодки в тези 12 мили от други ДЧ-и; огран-не на риболова от съвети от биолози). През 1995г. е въведена нова с-ма за разрешения за риболов (вид идентифик. номер за рибол. лодки в ЕС, които д-ват и извън водите на ЕС) и механизъм за управл-е, с к/о може да се огр-ва рибол. д-т на индивид. плават. съдове. Запазване на рибните популации – обновяване, въведени са миним.размери на отворите на мрежите; затварят се райони за риболов; забраняват се някои риболовни принадлежности; наложено е прилагането на избирателни техники; миним.размери на рибата и улова, изваждането й от водата трябва да се записва в специален дневници. Ежегодно се определя общ допустим размер на улова за роболовство, определят се и дългосрочни цели за постигане или поддържане на безопасни нива на възрастни риби.

Регл. 812/2004г., Регл.813/2004г. и Регл. 2371/2002г. във връзка с риболовството

Пр-п на относителна стабилност, за да има равновесие м/у риболовните квоти. Всяка заинт. д-ва поддържа фиксиран % за всеки вид. Наблюдиние и контрол на риболовните д-ти: ДЧ-те въвеждат мерки за опазване на видовете риби в съотв. територия и води. Плават.съд на ДЧ, плаващ в тер-я на др. ДЧ, се следи от С-ма за инспекция на ЕС(от 2005г., преди това – от К-та). Регл. 2214/1987г. К-та наблюдава и к-лира спазването на общия допустим размер на улова, следи квотите в ЕС и м/унар. води; проверка на движението на всички плавателни съдове ч/з сателитна технология. Регл. СЕС от 2002 г. – възм-тите за риболов – усл-я относно отд. видове риби, усл-я отн. плават. ср-ва във води, в к/о има ограничение на улова.
Аквакултура: отглеждане или култивиране на водни огранизми, като се използват техники, предназначени за увеличаване на възпроизводството на въпросните огранизми над естеств. капацитет, който те имат в условия на естествена среда. Тези организми са собств-т на дадено ФЛ или ЮЛ по време на фазата на отгл-то или култив-то им, вкл. до събиране на добива.
Осн.продукти на ЕС са : риба (пъстърва, сьомга, морски костур, спарит), молюски (миди, стриди и спец. вид ядливи риби). Аквак-та е 17% от общия обем от общото произв-во на риба в ЕС (сладководни риби, молюски и морски риби).
Обща орг-я на пазара на риби и аквакулт. продукти: възн. през 1980г. Цели: прилагане на общи пазарни стандарти, създ-не на орг-ии на производителите; създ. на с-ма за подд-не на цените (механизми за интервенция и компенсация), създ-не на режим за търговия с д-ви нечленки на ЕС. Регл. 2847 – засилва се к-лът и се разш-ва прил-то както в/у риболова, така и в/у аквакултурите. Наказанията се определят от нац.с-ща (глоби, конфискация на плават.съд, улов, мрежи; отнемане на разрешителното). ЕС насърчава изсл-та в рамките на разл. програми (ФАР), интергир. програми в СС.
Споразумения с 3-ти д-ви : му/н. д-ри с цел защита на правата на плават. ср-ва на ЕС. Североатл. орг-я за запазване популацията на сьомгата. М/ун. китоловна комисия.
Структ.мерки за подпомагане на РС: средства за финансиране на проекти, модернизация на рибол. флот. Регл. 2002г. за правилата и зад-та на за участие на ЕС в структ.подпомагане на рибовъдния сектор. В ЕС е установено, че рибната промишленост се х-ризира със свръхкапацитет на риболовните флотилии. През 2004г. са въведени специални правила за упр-ние на риболовните флоти в най-отдалечените места.

Правна основа и правен израз на общата транспортна политика

Същност и развитие на пр.уредба.
Цели и приоритети на ОТП.
Пр. режим на отд.видове превоз.
Трансевропейски мрежи.

1. Над 4% от БВП на ЕС е за транспортния сектор. Транспортът е сред областите предмет на съвр.д-т и усилия в рамките на Обединена Европа (Римски д-р). ОТП се изгражда се голямо закъснение, с много трудности (около 30г.) като държ. монопол, дан. и соц. норми, изисквания за достъп. (дял IV, 2 част ДЕО).
Съгласно РДЕО : общи правила към м/унар.превози, когато отправен или краен пункт е тер-та на ДЧ или когато се пресичат в тер-та на 1 или повече ДЧ-и; условия за достъп на превозвачи нерезиденти в нац. трансп. пазар на ДЧ; др. разпоредби, необх.за форм-не и осъщ-не на ОТП.
- Хипотезата на каботаж – правото на превозвач да престира услуги в д-ва, различна от д-вата, в к/о е установен. В РДЕО е въведено своеоб. предоставяне на трансп.услуги м/у ДЧ-те и свободен достъп за превозвач от 1 ДЧ до вътр. пазар на др. ДЧ на ЕС. Правила за железопътния, шосейния и вътр.воден транспорт; морски и въздушен превоз.
ЕЕА – тези актове ще се приемат с квалиф.мн-во.
РДЕО (изключ-е) – когато видовете транспорт са уредени с м/ун.д-ри, те имат предимство (предимство на МП пред ПЕС). Съдът на ЕС: при липса на спец. норми - пр. уредба на ДЕО отн. конкур-та, правото на уст-не, дан. норми, свободите на движение са приложими и в транспортния сектор.
*монополизъм и олигополизъм
1985г. – ч/з Бялата книга К-та отбелязва изгр-не на единния вътр.пазар. БК предвижда за транспорта мн. важно място като елемент от този вътр. пазар. Превозвачите от ЕС могат да извличат всички предимства от вътр.пазар и да осъщ-ват д-тта си по най-ефикасен начин.
2.Цели и приоритети на ОТП
5 приорит.области: развитие и интегриране на трансп.с-ма на ЕС на основата на вътр.пазар; съобразяване с изискванията за опазване на околната среда, като се прилагат строги техн.норми и икон.лостове; сигурност; засилване на вътрешното измерение на ОТП (изисква д-ти в трансформирането на същ-щите 2-стр.спор-ния в спор-ния на ЕС; засилване ролята на ЕС в м/унар.превозни орг-ии, поб. подход към създ-то и функц-то на общоевроп.транспортна с-ма).
3. И в ЕС се наблюдава нарастване на шосейния превоз. Регл.за либерализация на прод-те ч/з шосейния превоз. Разработени са критерии за прoфес. качества на превозвача. Либерализиран е и шосейният каботажен превоз.
Регл.1993.1994 – временно разреш-е на превозвачи нерезиденти да изв-ват вътр. превози, без да са обект на нац. зак-во. 1998г. – свободен режим на шосейните превози. Дир-ва относно общи правила за размера и теглото на тежкотов. автомобили. 1993г. – I програма за осиг-не на сигурност при шосейния превоз. Д-ва соц. пакет от разпоредби (раб.време). Железоп. превоз (с намалено значение за ЕС): осиг-не на назависимост на орг-иите, к/о отговарят за железниците, задължително раз-не на д-тите по железоп. инфраструктура и раз-не м/у товарния и пътническия превоз; гар-не достъп до ЖП мрежата на всички притежатели на лицензи; еднообр.с-ма от такси за ползване на инфрастр., техн.съвмест-т и орг-я на железоп.мрежи.
Морски превоз: своб.предлагане на услуги: кораби, к/о плават под занмето на ДЧ-и и осъщ-ват превоз м/у тях; кораби, к/о плават под знамето на ДЧ-и и осъщ-ват превоз м/у ДЧ и друга д-ва; други кораби, к/о осъщ-ват превози м/у ДЧ-и и трети д-ви.
Регл. за процедура за борба с/у нелоялни тарифни практики от страна на корабопритежатели от трети д-ви, приложимост на прав-та на конк-та към морските превози. Тр.да се създаде морски регистър към ЕС в бъдеще – регистр.кораби ще плават под флага на ЕС и да намаляват операт.си разходи; наблюдение и к-л от ЕС в/у държ.помощи от този сектор.
С регл-те на С-та на ЕС – свобода на морския каботаж.
Въздушен превоз – с реш-е на Съда на ЕС: приложимост на РДЕО отн. конк-та и за възд-те услуги. Трети либерализационен пакет; Меморандум.

4.Трансевропейски мрежи
Комитет по транспорта и консулт. процедура; насоки за разв-то на трансевроп.мрежи. До 2010г. – оптим. степен на изп-не на всички видове транспорт, съчетана с опазване на околната среда.

Правен израз на икономическата и валутната политика

Развитие на ИВП.
Европ. валутна с-ма.
Цели и пр-пи на ИВП.
Етапи на изграждането на ИВП.

РД за ЕИО не съдържа разпоредби отн. общата валутна политика в началото. Имало е споразумения с м/унар.х-р – спор-то от Бретан-Уудс, по силата на к/о се упр-ва м/ун.валутна с-ма – пр-пи: взаимна конвертируемост на валутите, равновесие на платежните баланси, поддържане на фиксирани паритети на валутите, което се основава на известно съотнош-е към златото. След ВСВ доларът започва да се приема като универс.ср-во за разплащане и замества златото. САЩ може да поддържа дефицитен платежен баланс. Възниква т.нар. евро-доларов пазар наред с общия пазар. Вал.пазари на евр.д-ви изв-ват операциите на основата на долара. През 1958г. д-вите от ЕО постигат конвертируемост на национ.си валути, но все още осъществават политика за огран-не движ-то на капитали и проявяват особена загриженост към опасността от нестабилност на вал.курсове. През 1969г. К-та на ЕО изработва първия план за съвм.д-т – плана “Бар” – и противопоставяне на господството на долара. Планът предвижда да се дефинират съвместно правилата ч/з изр-не на средносрочна д-т и да се осъщ-ви съвм.подп-не на ДЧ, имаща затруднения. През 1969г. за 1ви път се използва термина Икономически и валутен съюз (ИВС), приема се и конв-я относно развитието на ЕО с посока на изгр-не на ИВС. Създаден е комитет за изготвяне докладите за етапите на развитие на този ИВС – председ. на Люксембург. 1971г. – Съветът на ЕС приемат предложения доклад за ИВС със силно монетаристичен х-р – предв. фиксирани и оконч.паритети м/у нац-те валути като стадий, въз осн.на к/о може да се въведе единна парична единица. Необх.е и единен център за вземане на решения за упр-ние на икономиките, създавне на центр. Банка, съгл.пол-те на ЕО. 22 март 1971 предст-ли на ДЧ-те приемат резолюция, в която се изявява полит.воля за изграждане поетапно в 10-г. период на ИВС. Основ-тое тясно коорд-не на ИВП-ки на ДЧ-те. Това е незадълж.акт на Съвета на ЕО. М/увременно настъпва сериозна криза в МВС-ма. С нея се слага край на спор-то Бретан-Уудс. През август 1971г. правит-то на САЩ обявява реш-е да защитава нац.си пазар с/у внос от остан.развити д-ви, да отмени конвертируемостта на долара в залото и да позволи плаващ валутен курс на долара. По тази причина ИВС не може да бъде изграден в 10-г. срок. На 18 декември 1971г. във Вашингтон се сключва споразумение за фиксиране на допустими колебания м/у валутите на ЕО и на долара – 4.5%. Този перод е означен като “Тунелът”. Съветът на ЕО възлага на центр.банки на ДЧ-те за изп-ват по-тясна лента на колебание м/у валутите на ЕО – 2.25% - “Змията”. “Змията в тунела” е първият опит за подд-не на стабилен валутен курс в отнош-та на ДЧ-те и гъвкав курс по отнош-е на долара. Някои от ДЧ-те не могат да поддържат този курс и излизат от “тунела”.
През 1973г. се създаде Европейски фонд за валутно сътрудничество, к/о ръководи европ.валутна “змия”. В края на 1973г. се задълбочава петролната криза, а от там и м/ун. валутна криза. Има иконом.стагнация, нараства безработицата – период на Европесимизъм. Германия и Франция предлагат във-не на по-усъвършенствана форма на вал.сътр-во, т.е. осъщ-не на европ.валутна с-ма. В първичното ПЕС няма текст отн.ЕВС. Създ.е с регламент на Съвета на ЕО – декември 1978г. Евр.съвет постига съгласие за усъв-не на вал.с-ма на ЕО и приема реглам.№ 397/1978г. Първон.вид на Ед.ЕВС-ма е по-съвършена вал.змия. 8 ДЧ-и се зад-ват да поддържат стаб.разменни курсове (герм.марка, фр.франк, датска крона, итал.лира, ирлан.паунд, нидерл.гулден и белг.франк). Със създ-то на ЕЕВС се зъдава нова евр.вал.единица – екю(съкратено от израза на англ. и френска златна монета). Екюто се е основавало на вал.кошница. В нея има обективни иконом.критерии: икон.знач-е на всчка ДЧ и нейния БВП и дял във вътр.общностна търговия. Екюто (роля) – по отн-ние на ЕВС играе ролята на номеричен знаменател в обменния механизъм (“котва”); ср-во за разплащане м/у вал. органи на ЕО; основа за създаване на индикатор за индикациите на валутите. По отн-ние ЕО екюто е основа на счетов.отчетност на ЕО, основа на общата митническа тарифа, разчетма единица вътре в общността, разчетна единица на Европейската инвест.банка.

ЕВС вкл. следните пр-пи:
- невъзможност за отд. ДЧ да променя курса на нац.си валута без съгл-то на останалите;
- когато отд.ДЧ преживява вал.криза, останалите д-ви са длъжни ч/3 предост-то на неограничени заеми за подобр-не вал. курс.

През 1989г. в този механизъм влиза и исп. песета, 1990г. – лирата стерлинг, 1992г. – португ. ескудо. До кр. на 1990г. ЕВС функц-ра успешно, с много важна роля на герм. марка (“котва”). След обедин-то на Германия настъпват промени в кред., вал. и пар. с-ма на Германия. Септ.1992г.- Италия и Англия излизат от механизма. 1993г.- колебанията стават 6% за песетата и ескудото и диапазонът става + и – 15. През 1989г. ЕСъвет на заседание в Мадрид приема доклада “Делор” : схващане на К-та на ЕС, че вътр.пазар на стоки и услуги, либерал-та на капитали изискват с-ма от твърдо фиксирани вал.курсове и единна вал.политика. Обект.процес на раз-тие на ЕО поражда необх-тта от създ-не на ИВС и най-висш израз на този съюз е единната валута. Търг-та м/у ДЧ-те на ЕС е повече от 60% от общата им търговия. ЕВС е първата стъпка, за да се засилва вал.коф-ция м/у ДЧ-те. Пл. “Делор” изисква ревизия на ДЕИО с цел да се създаде икон. Основа на ИВС. Възприема се пр-път за паралелност м/у икон.и вал.елементи. 1 юли 1990г. – трябва да започне първият етап на ИВС: осн.му пр-пи (форм.в ДЕС от Маастрихт): пр.режим на ИВС-з е резултат от компромис както м/у пред-те на ДЧ-те, така и м/у К-та и ДЧ-те. Норм.уредба е съчетание на м/у правит.и нац.елементи отн.модела, комп-ността и начина на приемане на решения в ИВС-з. Възприета е полит.нез-мост и автономия на приемане на реш-я на ИВС. Закреп. График за реал-не на този съюз отразява позициите на д-ви като Белгия и Холандия (федералист.подход), затруднени от Гърция, Италия и Португалия.
Новото в пр.уредба е въвеждането на единната валута като резултат от този съюз. ИВС стана символ на реално постижимото евро.единство. Изграждането на ИВС е средство за реал-не на задачите и постигане на целите на ЕС.
Чл.2 ДЕС : цели на ЕС
В чл.3 и 4 се посочват д-ти, зас-щи и ИВС. Във-не на икон.пол-ка, основана на коор-не на икон.пол-ка на всяка ДЧ на общия пазар.
Ръков. принципи са стабилни цени, стабилни публ. финанси и вал. условия и стабилен платежен баланс.
През 1995г. в Мадрид правит-вата на 15-те ДЧ-и се споразум., че наим-то на един. валута ще бъде евро. ЕЦП определя своята вал.политика в евро, но този термин не е посочен изрично в първ.право(едва в КЕ).
Пр. уредба на ИСВ-з – р-л 8 ДЕО. ИВС е сложна с-ма от инвестиции, норми, форми на регулиране. 2 взаимносв. част: икономически и валутен съюз. Икон. съюз се осъщ-ва ч/з д-вия на К-та и на ДЧ-те, а вал. съюз предполага еднообразност и въвеждане на единна политика. ДЕС – единна вал.политика. Протокол към ДЕС урежда критериите за ДЧ-те, чието постигане не предпоставка за въвеждане на единната валута (конвергентни критерии).
Създ. са специални органи за изграждане и функциониране на ЕИС-з – ЕС-ма на ЦБ-ки и ЕЦБ(не са институции като основните). В рамките им има още 2гр. органи:
- с регулативни правомощия – Комитет на управителите на ЦБДЧ-и à Европ.вал. институт;
- със съвещателни правомощия – Валутен комитет, заместен с Икон. и фин. комитет.
ИВС-з от 1стр. има Съвет на ЕС (м-ри на икон-та и фин-те) и от др. – ЕС-ма на ЦБ-ки. На ЕЦБ е превърлена комп-та от ДЧ-те за определяне курсовете на единната валута. Конфд-ция на икон. политики на ДЧ-те.

Правна основа и правен израз на социалната политика

Изт-ци на пр.осн.на СП.
Цели на СП.
Закрила на работниците.
Равни възможности за мъжете и жените.
Соц.измерения са вкл.в РД особено във врз.със своб. движ-е на хора- чл.144 ДЕО. Съветът приема мерки по соц.осигуряване на раб-те емигранти.
Чл.137 – К-та да развива сътр-вото м/у ДЧ-те по социални въпроси.
ЕЕА : посочва се,че соц.измерение тр.да се отчита при изгр-то на интегрирания вътр.пазар. Въвеждат се икон. и соц. изравняване, правомощия на Съвета на ЕС да приема директиви в областта на здравето и сигурността на раб-те; разпоредби отн. соц. диалог м/у соц. партньори.
1989г. – Англия отказва да подпише съгласув.вече Харта за осн. соц. права на работниците. В преамбюла й д-вните рък-ли подчертават приоритета на създ-то на нови раб.места, знач-то на соц.косненсус за икон.разв-е, отхвърлят всякаква форма на дискриминация. К-та изработва програма за д-вия в области, в които Общността отговаря, но Англия не променя своята позиция на несъгласие.
1994г. – К-та на ЕС публикува Бяла книга, в която се очертават рамките на бъдещите нормат.д-вия в тази сфера. Д-рът от Амстердам въвежда съществени подобрения в пр.р-и на Нов р-л, посветен на заетостта; равенство м/у половете, чл.2 и 3 от ДЕС.
1997г. – в Люксембург - ЕС взема реш-е за израб-не на Евр.стратегия за заетостта:
пълна заетост;
предприемачество;
приспособимост;
равенство на възможностите.
Всяка година Съвета за др.соц.въпроси приема насоки, които д-вите да привеждат в д-вие за своите нац.планове.
2000г. – в Ница - ЕС одобрява Евр.соц.план. *приоритети в СП, ежегодни отчети за изпълнението на соц.план.
ДЕО – гл.1 Социални разпоредби; Евр.соц.фонд.
Директива за профес.квалиф-я à Закон за признаване на профес.квалиф-я.
Директиви на Съвета, Парламента за отд.области от соц. д-т: закрила на раб-те; здравословни и безопасни усл-я на труд; равни усл-я за мъже и жени; отн. соц. осигуряване; пол-ка по заетостта – мерки и т.н.
Няма обща политика – ЕС осъщ-ва действия за подкрепа и доп-не на д-тите на ДЧ-те. Д-р от Ница – мерки и задачи отн.соц.д-т в ДЧ-те(в 6 области): подобр-не на раб.среда с цел опазване на здравето и осиг-не на безпосността на раб-те – Агенция за безопасност на труда(регл.2062); условията на труд – Евр.фондация за подобряване условията на живот и труд; соц.осигуряване и соц.защита на раб-те – Комитет за соц.защита (чл.144 ДЕО); защита на раб-те при прекр-не на труд.им.д-ри (колект.уволнения). при прехвърляне на предприятия, в случай на изпадане в несъстоятелност на раб-ля; информиране и консултиране на раб-те – Евр.съвет по трудови въпроси, процедура за инф-не и конс-не на раб-те; представителство и колект.защита на раб-те и служ-те(разреш-не на спорове); условия за наемане на работа на граждани от 3-та д-ва,законно пребиваващи; интегриране на лицата, изключени от пазара на труда; отнош-я към мъже и жени на раб.им място; противод-вие на соц.изключване; модернизиране на с-мите за социална защита.
Закрила на работниците: Съвети на работодателите(Бълг.търг.пром.палата, Съюз за стоп.инициатива в Б-я). Пр-пите се определят в дир-те, а ДЧ-те д-ват на национално равнище.
Директива относно колект.съкращения: процедури по уведомяване и консултиране на раб-те(при 20 уволнени раб-ци в рамките на 90 дни – това е колект.съкращение; 10% от раб.сила м/у 100-200 раб-ци): 1) писмено обяснение до представители на раб-ците и да се проведе дискусия с тях, за да се опита да се постигне съгласие по намал-не на съкращенията; 2) да информира съотв-те д-вни органи, които могат да отсрочат уволнението, за да се намери консенсус.
Директива на Съвета на ЕС за гарантиране правата на раб-те при сливане на предпр-то: всички зад-ния се прех-лят на новия работод-л, повод за съкр-ние не може да е прех-не на собствеността; процедура по информиране и консултиране на пред-ли на раб-ците.
Обявяване на несъстоятелност на работодателя: гар-ра се изплащане на възн-ния и др.суми от раб-ля, когато търговецът е неплатежоспособен, обявен е в несъст.или е преустановил плащането. Но раб-лят има и др. кредитори. С д-ви на ЕС се предв.създ-не на гаранц.фондове, финанс-ни от раб-ли и правит-вото. Зад-ние за инф-я и конс-не на работниците.
Равни възможности(чл.141 ДЕО) – пр-п на равното заплащане – за предотврятяване на нелоялна конкуренция при неравно заплащане. До 1968г. – Франция – жената(омъжена) не може самостоятелно да се занимава с търговия. Решения на Съда на ЕС в тази област. Директива за прилагане на пр-па на равно заплащане. Дир-ва за равнопост-т на мъже и жени в соц.-профес.области. Дир-ва за равнопост-т на самост.заетите в селското стоп-во и в свобод.професии. Дир-ва за защита на бременността и майчинството по време на работа. Директива за родит.отпуск. Дир-ва за тежестта на доказване в случай на дискриминация, основ. на пол.
В договора от Амстердам се позволява и позит.диск-я на труд.пазар. Възм-ти за раб-ля да прилага по-благоприятни мерки отн. мъже и жени, ако те са малцинство в дадено предприятие.
Евр.соц.фонд – създ. по силата на ДЕО. Въведен през 1960г. – чл.146-148 ДЕО. Цели на фонда: под-не на възм-те за наемането на работа за раб-ците на общия пазар и с това да се допринася за повишаване на жизн.стандарт. В ДЕС се посочва, че този фонд съдейства за наемането на работа на раб-ците да става по-лесно и да увел-ва тяхната геогр.и профес.мобилност в рамките на ЕО, както и да услеснява тяхната адаптация към индустр.промени и промените в произв.с-ми ч/з профес.обучение и преквалиф-я (чл.146 ДЕО).
1994г. – средствата са 6 млрд. и 460 млн. екю в приор.зони за 23 млн. души (ЕСФ). Икон и соц обслужване(ЕСВ с ЕФ за нас-не и гар-не на СС и ЕФ за регион.разв-е на структурните фондове).

Образование, професионална квалификация и младеж

Няма обща политика, но са свързани със СП. Гл.3, дял 8 ДЕС: цел – развитие на качествено образование. Евр. измерение в областта на образованието. Чл.149, т.2 ДЕО; чл.150,т.2 ДЕО
Профес. квалиф-я: адаптиране към промените в икономиката и подобряване на профес.р авнище с цел интегриране и реинтегриране. Насочени са към лица под 25г.
- Съвет за осигуряване на нови възможности за обучение на младежите.
- Спец. програми в рамките на ЕС.
Не може да има обща политика, защото се дъжи на съотв.традиции на национално ниво. Държи се на образованието на раб-те емигранти и квал-ята на млади преприемачи.
- “продължаващо обучение”;
- “разпространяване и изучаване на езиците на ДЧ-те” – задача на ЕС.
1982г. – проект “Юридис” (компютъриз. информ. банка с инф-я за образованието в ЕС), проект “Еразмус”(1985г.)- 10% от студентите на ДЧ-те да завършат следването си в друга ДЧ. Програма “Наука” – 1990г. – за мобилност на учените.
1990г. – трансевроп.програма за мобилност на европ.студенти “Темпус”.
1990г. – проект “Помет” – сътрудничество м/у университетите на ДЧ-те.
Проект “Лингва”- предоставяне на стипендии за преподаватели за изучаване на чужди езици.
Юро тек – създаване на Евр.мрежа за демонстр. проекти в обл. на нац.обр-ние по новите технологии.; Евр.универс.институт (Флоренция, 1976г.) – следдипломна квалиф-я (История, Цивилизация, Икономика, Право, Политически и социални науки). Евр.център за развитие на профес.обучение – Берлин,1975г. – за възрастни. Европ. у-ща по програми за език, различен от родния (бакалавър) – в Люксембург, Италия, Германия, Велокобриятания (9 у-ща).

Обществено здраве

Чл.152 ДЕО
Гар-не на високо равнище на опазване на ОЗ ч/з сътр. и д-вия, насочени към преод-не на болестите и зависимостите от наркотици, здравно образование и здравеопазване. Тясно свързан въпрос с околна среда, индустрия. Програми, коор-ни в рамките на съотв. кампания : Европа с/у рака, СПИН, злоупотреба с наркотици.
ДЕС(Маастрихт) нас-ва кооперир. м/у д-вите членки по отнош-е на свободното движ-е на здр.раб-ци, стандарти за лекарства, хранит.продукти; медиц. изследователски програми.
1997г. – Амстердам – защитата на здравето се издига на високо равнище. Общест.здраве – сфера на здравеопазването
Закон за здравето (Б-я)
Стратегия за ОЗ – 2 основни елемента – Общ.здравна рамка (Програма за д-вие в обл. на ОЗ 2003-2008г. и Интегрирана здравна стратегия (мерки за очертаване зад-то за инкорпориране на защитата на здравето във всички политики на ЕС – Изпълн.агенция за Прог-та за ОЗ). Мерки:
превенция и наблюдение на заразните болести. 1999г. – мрежа за епидемиологичен к-л и надзор на зар.болести.;
превенция на наркот.зависимост – план за д-вие за борба с наркот-те;
програма за д-вие на прев-я на нараняванията, за наблюд-е на здравето, за борба с насилието над деца, младежи и жени, относно болести, сврз. със замърсяването, относно редки болести (списък на проблеми, с к/о ЕС се опитва да разреши).
Безопасност на храните
2002г. – Регл-т за осиг-не на високо равнище на защита на чов. Здраве (интереси на потр-те във връзка с храната и др.), у-во, общи пр-пи и отг-ти, ср-ва за осиг-не на солидна научна основа, във-не на ефективни организационни мерки и процедури за вземане на реш-я, сврз.с безоп. На храните.
От 1 януари 2005г. всички оператори (участници) са задължени да въведат с-ма за проследяване, к/о да позволи за всеки от продуктите да бъде определен доставчикът на съставките и на кого са доставени продуктите. Пази се за период по-дълъг от годността на продукта.
ЕС – общи правила за храните (анализ на риска, защита на потр-те, отговарящи на условията за безопасност).
Посл. Актове са от 2005г. за ОЗ. Дир-ва относно медиц. Инструменти.

Правна основа и правен израз на структурната и регионалната политика

Регионалната и структурната политика са изградени постепенно. В ЕЕА се закрепва т.нар. политика на социално сближаване. В чл. 2 от ДЕО наред с ИВС и вътрешния пазар се поставя и регионалната и структурната политика като основа за изграждане на ЕС. Основната цел е постепенно преодоляване на различията чрез структурно и регионално съдействие. В тези ДЕО и ЕЕА виждаме праваната основа за създаване на фондове. Принцип на солидарността.
1. Европейски фонд за регионално развитие – концентрира се осъществяване на целите на икономическото и социалното изравняване.
2. Европейски социален фонд – за регионалната политика – ориентиран към професионално сътрудничество и квалификация и се насърчава заетостта на ЕС.
3. Европейски фонд за ориентация и гарантиране на селското стопанство – подпомага се и се насърчава комплексното развитие на селските райони. Адаптиране на селското стопанство към пазарните условия.
4. Финансов инстументариум в областта на рибите и рибните продукти.
5. Европейски фонд за кохезия (сближаване, обединяване) – осигурява се специална помощ на държави-членки, които имат най-нисък брутен вътрешен продукт.
Целите са:
- насърчаване на развитието и структурното приспособяване на регионите с изоставащо развитие – нисък жизнен стандарт, БВП под 75% и т.н.
- приспосабяване на регионите, които са сериозно засегнати от промишлен упадък;
- борба с дългосрочната безработица и улесняване на младите хора и хората в неравностойно положение;
- улесняване в приспособяването на работниците към промените в промишленото производство и производствените системи;
- реструктуриране на селското стопанство и риболова;
- улесняване на развитието на реструктурираните селски области;
- развитиие на регионите с извънредно ниска гъстота на населението.
Цели за периода 2000 – 2006г.:
- насърчаване развитието и структурното присъединяване на региони, които изостават по отношение на доход, заетостта, производствени цели и техниченски инфраструктури;
- постигане на стопанско и обществено преструктуриране на региони, където има голяма безработица;
- изпълнение на стратегия за развитие на човешките ресурси в новите условия.
Постигането на целите се основава на финансирането на структурните фондове на ЕС и чрез т.нар. инициативи, които се предлагат от Комисията на ЕС и включват проекти, като интересът трябва да е за целия ЕС.
Инициативите за периода 2000 – 2006г. са: трансгранично, транснационално и интер регионално сътрудничество и коопериране, за да се стимулира хармоничното и балансирано териториално устройство.
Селскостопанско развитие – съотв. програми “Сапард”;
Областта на човешките ресурси и създаване на равни възможности за развитие. Има такива закони за равните възможности.
90% от средствата за фондовете се отпускат за целите; 9% са предвидени за инициативите.
Кохизионният фонд е много важен. От него се финансират големи структурни проекти. Усвояването на средствата на регионалната политика е ниско.
Изграждане Европа на региони – много важно.

Правна основа на индустриалната политика

Във връзка с ИП има един много важен въпрос – за трансевропейските мрежи.
Правна основа в ДЕО, чл. 157 – предвижда гаранция на условията, необходими за конкурентноспособността на индустрията и за тази цел действията трябва да се насочат към ускоряване на приспособяване на индустрията към структурни промени, поощряване на благоприятната среда за малките и средни предприятия; подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал, на иновационната политика и на научните изследвания и технологичното развитие. В ДЕО от Маастрихт е предвидено създаването на условия за въвеждане на нови действия по поощряване на конкурентноспособността в европейската промишленост и се предвижда коопериране между държавите-членки, като решенията се вземат от Съвета на ЕС с единодушие.
Основните сектори, които влизат в понятието индустриална политика, са:
- телекомуникации;
- малки и средни предприятия;
- трансевропейски мрежи.
Лисабонска стратегия
Политиката в областта на индустрията е насочена към създаване на благоприятна среда и осгуряване растеж на производството, увеличаване на работните места и подобряване на благосъстоянието. Значение има изработената в Лисабон стратегия, като през март 2000г. Европейският съвет провежда специална среща с цел правителствените и държавни ръководители да договорят нови стратегически цели на ЕС, за да се укрепи състоянието на заетостта, икономиката, соц. ..........като част от икономиката, основана на знанията. За постигане на целта е създадена програма, в която са формирани много значими цели и да се изгради най-конкурентноспособната икономика в света, основана на знания. Икономиката да бележи устойчив икономически растеж, при който да се създаде повече и по-добри работни места и по-голямо сближаване.
През февруари 2005г. Комисията на ЕС предлага нов старт на Лисабонската стратегия, вниманието се насочва към осъществяването на 2 задачи:
- осигуряване на по-голям и по-продължителен растеж;
- осигуряване на повече и по-добри работни места.
Председателството на Европейския съвет в Лисабон прави заключение, което е разделено на 4 части:
1. подготовка за прехода към конкурентноспособността, динамична и основана на знания икономика, създава се Европейска зона за научни изследвания и иновации; на благоприятна среда за започване и развитие на иновационните дейности за МСП; осъществяване на икономически реформи за завършен и напълно функциониращ вътрешен пазар: изграждане на ефективни и интегрирани вътрешни пазари; координиране на макроикономическата политика; устойчивост на публичната финансова и фискална консолидация.
2. модернизиране на европейския социален модел, като се инвестира в хората и се изгражда активна държава на благосъстоянието. ИП трябва да е насочена към разпределение на благата. Средства за постигане са: образование и обучение за живот и равенство в общността на знанията; повечи и по-добри работни места; осъществянане на активна политика на заетостта; модернизация на социалната защита; насърчаване на социалната интеграция.
3. изпълнение на решенията на практика – да има по-последователен и системен подход в ИП чрез усъвършенстване на съществуващия подход; чрез въвеждане на нов открит метод на координация и чрез мобилизация на необходимите средства.
ЕС трябва да изпълни 2 задачи: осигуравена на засилен продължителен растеж и осигуряване на повече и по-добри работни места. Комисията е изпратила доклад относно общите действия за създаване на растеж и заетост: Лисабонска програма на ЕС. Преразглеждане на управленската структура така, че по-ясно да са определени правомощията, отговорностите на национално равнище и на ЕС. Има самостоятелни програми, които трябва да са взаимно допълващи се. През юни 2005г. Европейският съвет и държавните и правителствените ръководители одобряват интегриран ръководен указания за създаване на растеж и работни места. Чрез указанията се предвиждат политически мерки в областите: а) знания, иновации за растеж; б) превръщане на Европа в по-привлекателно място за инвестиции и работа; в) създаване на повече и по-добри работни места.
Европейският съвет е поканил Комисията да предсави? Лисабонската програма. До края на 1992г. е поставен въпросът за изграждането на вътрешен пазар, но още се говори, че трябва да се завършва. Да се осъществи политика и дейност в подкрепа на др. трябва да се извършат действия с важен характер и роля за постигане на целите на лисабонската програма. Действия:
- подкрепа на знанията и иновациите;
- реформа на политиката на държавните помощи;
- усъвършенстване на регулаторната рамка за осъществяване на стопанските дейности;
- завършване изграждането на вътрешния пазар на услуги;
- завършване на споразуменията от преговорите в.......
- отстраняване пречките пред физическата, трудовата, академичната мобилност;
- разработване на общ подход към икономическа миграция;
- подкрепа на усилията за справяне със социалните последствия от икономическото преструктуриране.
Самата ИП се изгражда продължително във времето. Оказва се, че има важно значение за предпазване от предприятия, субсидирани от 3-ти държави. Някои считат, че не е необходима политика в областта на индустрията обаче липсата на общи действия и основа води до извода, че не е добре за потребителите. Някои държави все още проявяват консервативност. Тази политика е свързана с обучението, околната среда. В ДЕО и ДЕС, Договорите от Амстердам и Ница, се въвеждат правила, които водят до изменения в областта на индустрията. Договорите предвиждат, че държавите-членки трябва да се консултират помежду си и да поддържат връзка и да координират действията си. ЕС може да предприема всички подходящи процедури за насърчаване на такава координация. Ускоряване на адаптирането на индустрията към структурните промени и създаване на среда, благоприятна за инициатива и развитие на предприятията в ЕС, особено МСП. Посочено е, че не се предвиждат мерки за ограничаване на конкуренцията в целия ЕС. Не се предвиждат приоритети за по-малко развитите региони, МСП са основно създаване на работни места и се предвиждат специални мерки. Подчертава се създаването на среда, благоприятна за сътрудничество между предприятията. Предвижда се подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал на политиката в областта на иновациите, изследванията и технологичното развитие. Необходимо е да има ИП. 2 типа са действията, изработени от Комисията:
- действия, свързани с развитието на пазарите – достъп, спецификация на продуктите, търговска политика и политика в областта на конкуренцията;
- фактори, оказващи влияние върху възможностите на индустрията да се адаптира към промените. Така се насърчават нематериалните инвестиции – съхранение на информация – има предимство обучението във връзка с инвестициите. Не са променени практически разпоредбите, въведени с ЕАА. Вътрешният пазар оказва влияние. Целта е да се създадат трансгранични връзки и партньорство. Иновационната политика е в тясна връзка с ИП. Насърчава се създаването на нови технически решения, осъзнати от ЕС. Телекомуникационна и информационна техника, право на интелектуалната собственост, обществените поръчки оказват влияние за конкурентноспособността. Производството има ключова роля за просперитета на Европа.
Включени са нови инициативи в политиката на индустрията. Въведена е инициатива относно правото на интелектуална собственост във връзка с фалшификациите. Инициатива за създаване на група на високо равнище за проблемите на конкурентноспособната околна среда. Инициатива за външни аспекти на конкурентноспособността и достъпа до пазара. Инициатива за нова програма за опростяване на нормативните изисквания от октомври 2005г.; инициатива за управление на структурните промени в производствените отрасли; инициатива за интегриран европейски подход към индустриалните изследвания и иновациите. Комисията на ЕС осъществява специални инициативи: през 2006г. е създаден нов фармацефтичен фонд; стратегия за преглед на естествената наука и биотехнологиите – 2006 – 2007г.; инициатива за нови групи, които да се занимават с проблемите на химическата индустрия; за европейска космическа програма; диалог относно политиката в областта на машиностроенето; работна група относно конкурентноспособността на информационните технологии, мода, проектиране. Всички тези инициативи допълват дейностите, осъществявани от държавите-членки. ЕС е подложен на конкурентен натиск от производството на съответните държави. Да се постигат печалби. Интегрира се световната икономика.

Обща политика в областта на външните отношения и сигурността

ДМ за създаване на ЕС.
В тази област и правосъдие и вътрешен ред принципите на интеграцията не се прилагат. Има съгласие, че е необходимо да се постигне обща външна политика и сътрудничество в нея. Те са известни като втори и трети стълб, като първи стълб е “интеграционен” стълб (ЕИО, ЕОАЕ). ОПОВОС – “втори стълб”; ПВР – “трети стълб”. Най-съществена отлика между двата стълба, въведени с ДЕС се изразява в обхвата на компетентността. ОПОВОС и ППВР се развиват и изграждат чрез междуправителствено сътрудничество; първи стълб – чрез овластяване.
През 1970г. във връзка с ОПОВОС се създава Европейско политическо сътрудничество въз основа на доклад. То установява постоянни срещи но ниво вътрешни министри, кореспонденти.
Единен европейски акт (1987г.) – институционализира Европейското политическо сътрудничество, установявайки минимум 4год. срещи на външните министри.
Европейското политическо сътрудничество остава извън обхвата на ЕО. С ДМ се създава обща политика в ОВОС, която е продължение на Европейското политическо сътрудничество.
Чл. 11, 12 , 13 – 28 ДЕС, дял 5.
В проектодоговора за ДЕС е изведена ЕХПЧ. 2 механизма за постигане на целите:
- постоянно междудържавно или междуправителствено сътрудничество;
- общи действия чрез постепенно сближаване на позициите: да съответства на целите на ЕС и да се съобразени с цялото ПЕС; съвместими и обвързани с останалите действия и позиции на ЕС.
Чл. 17 ДЕС – обща отбранителна политика – един важен, но бъдещ етап от външната политика. Общата отбрана е крайната цел на ОПВРС.
Западноевропейски съюз – отбранителни действия на ЕС.
ЕС постига целите в ОВРС чрез следните инструменти: определя принципите и общите насоки на ПОВРС (чл. 12 ДЕС)

Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

Дял 6, ДЕС – разпоредби относно полицейското и съдебното сътрудничество; чл. 29 ДЕС.
Програма ТРЕВИ – тероризъм, радикализъм и международни насилия – 1976г.
Имиграционна група на ниво министри – имиграция 1976г.
Група за координиране свободното движение на хора – 1988г.
Европейски комитет за борба с наркотиците – 1990г.
Група за взаимопощ в областта на вътрешните работи – 1992г.
Център за информация, обсъждане и обмен – 1992г.
Шенгенско споразумение (1985г.) между Германия, Франция, Холандия, Белгия и Люксембург за премахване на контрола между общите им граници.
1990г., в сила от 1995г. – Конвенция за прилагане на Шенгенското споразумение – страни по ШС само държави, членки на ЕС, както и нечленуващи в ЕС – Исландия и Норвегия.
Извън ШС са Обединеното кралство и Ирландия.
Паралелно с отваряне на вътрешните граници има затваряне на границите с 3-ти държави. Несе допускат граждани на 3-ти държави чрез административни условия (валидна виза, разрешение да напусне своята държава, да се докаже, че притежава средства да остане в европейската държава. Влизащото лице не трябва да е в т.нар. “черен списък”, да не представлява опасност за обществения ред.
Разгърнато сътрудничество между полицейските и административните органи по обмен на информация.
Информационна база данни Шенген – “особени лица” чл. 29 – 42 ДЕС.
ДМ не включи трети стълб в компетентността на ЕО, но за разлика от 2 стълб несе говори за обща политика, а за сътрудничество.
Ж. Попова – тази материя, в която е установено сътрудничество представлява институционализирана междуправителственост с много слаби общностни елементи. Използват се международно-правни инструменти със слаб юридически интензитет.
Предметен обхват – визова политика, имиграция, борба с наркоманията, сътрудничество по наказателно-правни въпроси, митническо сътрудничество, полицейско сътрудничество с цел предотвратяване и борба с тероризма, незаконния трафик на наркотици и др.
Принципи и норми на ЕКПЧОС, Конвенция относно статута на бежанците.
Цели – чл. 29, 30 и др. ДЕС.
Инструменти: общи позиции на Съвета, ощи действия, одобрени от Съвета, Конвенции (многостранни и двустранни). Съвета на Европа е компетентен да предложи многостранни конвенции, те се приемат в съответствие с националните конституции, необвързващи правни актове на Съвета.
В доклада на Комисията на ЕС от 1995г. – 3 области в СПВР: борба срещу незаконната емиграция, процедура за предоставяне на политическо убежище, борба срещу свързаната с наркотрафика престъпност.
С ДА е засегната материята на визовата и имиграционната политика, както и сътрудничество по гражд.-правни дела, които са извадени от 3 стълб и са прехвърлени в 1 стълб; предоставена е компетентност на ЕО (ДЕО).
Оснавната компетентност принадлежи на Съвета на ЕС. Чл. 36 ДЕС
Комитет на постоянните представители; Европейски парламент.

Европейско дружествено право

С 3 регламента са въведени 3 нови правно-организационни форми на стопанско сдружаване. Въз основа на тях са изготвени промени в ТЗ.
1. Регламент за Европейско дружество – на Съвета №2157 от 2001г. за статута на Европейското дружество.
2. Регламент на Съвета №1435 от 2003г. относно устава на европейското кооперативно дружество.
3. Регламент на Съвета №2137 от 1985г. относно европейското обединение по икономически интереси.
Те регулират 3 особени правно-организационни форми:
- европейско дружество societas evropea;
- европейско кооперативно дружество;
- европейско обединение по икономически интереси.
Кратко понятие:
Чл. 1 от Регламента за ЕД казва, че на територията на общността може да се създаде под формата на АД ЕД. ЕД е ЮЛ, като е предвидено специално участие на работниците и служителите при вземане на решение (със специална директива). АД, които имат седалище и главно управление на територията на ЕС могат да станат ЕД чрез сливане при условие, че поне 2 от тях са от различни държави-членки на ЕС. АД и ООД могат да станат холдингово европейско дружество. Най-малко две от тези дружества се уреждат от правото на различните държави-членки или поне 2 години са имали дъщерно дружество в друга държава-членка. Чл. 48 ДЕО – тези дружества също могат да учредят дъщерно ЕД (в българското право – гражданско дружество и консорциум, които не са ЮЛ).
Извод относно статута на ЕД: Ед е капиталово дружество, то е ЮЛ, може да бъде учредено от АД или от АД и ООД, като и от дружества по чл. 48 ДЕО при условие, че те се свързани с ЕО и учредителите (дружества) между тях има най-малко 2 разположени на територията на 2 държави-членки. Капиталът се определя в евро (чл. 4). Не може да е по-малък от 120 000 евро. Правилата на държава-членка, които предвиждат по-голям капитал, се прилагат към ЕД на територията на тази държава.
Чл. 7 Седалище – където се намира главното управление на територията на Общността. Установено е съотношение между седалището и тази държава, където се управлява дружеството. Държава-членка може да задължи ЕД да установят седалище и главно управление на едно и също място, по ТЗ Б-я също. Но е допустимо главното управление да е в едно населено място, а седалището – в друго.
Учредяване чрез сливане – раздел 2 от Регламента: чрез придобиване, черз учредяване на ново дружество и др. форми. В българския ТЗ е предвидено следното относно ЕД: нов чл. 261 ТЗ. Когато чрез сливане се учредява ЕД по смисъла на Регламента, което ще е със седалище в Б-я, ДЛ по регистрацията вписва в ТЗ търговското дружество, след като установи условията на Регламента. Когато седалището ще е в друга държава-членка, ТР издава решение за законосъобразност на сливането и го обвявява в Търговския регистър. Създаденото дружество е ЮЛ, когато е със седалище в РБ, то ще е бълг. ЮЛ, вписано в ТР на РБ.
2. Европейско кооперативно дружество – чл. 1 КД може да бъде учредено на територията на общността като ЕКД, по условията и начините на Регламента. ЕКД е дружество, чийто записан капитал е разпределен в дялове и е 30 000 евро. Броят на членовете и капитала са променливи. Всеки член поема отговорност спорде записания капитал, ако няма друга разпоредба в устава на КД. Когато членовете на ЕКД са с ограничена отговорност, фирменото наименование на ЕКД трябва да бъде придружено с обяснението “с ограничена отговорност”. Разлика с кооперациите – ЕКД е капиталово дружество. Цели: задоволяване на потребностите и развиване на стопанска дейност, може да развива дейност и чрез дъщерно дружество. Изражението на капитала е в национална валута. Капиталът на ЕКД, чието фирмено седалище е извън ЕО, може също да бъде в евро. В този случай дейността и съдружниците трябва да са от еврозоната. Капиталов минимум, под който не може да пада капиталът. ЕКД е ЮЛ.
Уставът на ЕКД трябва да включва фирменото наименование, предмет на дейност, права и задължения, различни категории, номинална стойност на записаните дялове и т.н.
Принцип на недискриминация – чл. 9 от Регламента.
ЕКД по настоящия регламент се третира във всяка държава-членка като кооперация, съгласно територията на държавата и нейното законодателство, където е учредено. Има правата и задълженията на кооперациите (бълг. Законодателство, ЗК).
Когато има регламент, националният законодател не може да транспортира, а да съчетае.
При учредяване на ЕКД чрез сливане ТР издава специално удостоверение за законосъобразност на сливането по отношение на сливащата се кооперация със седалище в РБ. Вписва се в ТР и се проверява дали са спазени изискванията на регламента. ДЛ по регистрацията към АВ извършва съответните действия по проверка за спазване изискванията на регламента (чл. 51а от новия ЗК).
Ако ЕКД има седалищи в РБ, то попада под българското законодателство.
3. Европейско обединение по икономически интереси – може да е неперсонифицирано образувание или ЮЛ. Нов бълг. ТЗ – ЕОИИ е ЮЛ и възниква от деня на вписването му в ТР, прилага се чл. 270 ТЗ; членовете на ЕОИИ отговарят по правилата за събирателното дружество, доколкото друго не е предвидено в регламента. В ТР се вписват относими обстоятелства и се обявяват актове, превдидени в регламента. В срок от 1 месец от вписването ТР изпраща обявление за вписване в официалния вестник, признат от ЕС.


Социална политика

Правна уредба – ДЕО чл. 136 – 145 – социални разпоредби.
Предметен обхват – условия на труд; равно третиране на двата пола; подобряване на работната среда за безопасност на работниците; социална сигурност и защита на работниците.
Чл. 137 ДЕО, параграф 1
Чл. 138, 140 ДЕО – правомощия на Комисията.
Чл. 141 ДЕО – белгийския казус “Дефрен” още от 70-те години.

Образование, професионална квалификация и младеж

Чл. 149, 150 от ДЕО
- програми
Инвестициите в тази област са с дълга възвръщаемост, сигурна и многократна.
Нормативната уредба не се хармонизира.

Култура и обществено здраве

Чл. 151 ДЕО

Защита на потребителите

Чл. 153 ДЕО, вторично право, проведено във всички национални законодателства на държавите-членки в законов акт.
- установени минимални стандарти;
ЗЗП: информация, качество, контрол, обективна отговорност.

Правото на интелектуална собственост в ЕС

Тези проблеми не са регламентирани в първичното право.
- международни многостранни конвенции в материята на индустриалната собственост: обезпечаване защита в рамките на вътрешния пазар.
Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – 1983г.
Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения
Женевска универсална конвенция за авторско право
Конвенция за създаване на свотовна организация по интелектуална собственост
Европейска патентна конвенция (Европейско патентно ведомство със седалище в Мюнхен)
1994г. – споразумения, свързани с търговските аспекти на интелектуалната собственост. TRIPS – по егидата на СТО в рамките на Уругвайския кръг преговори
споразумение за свързаните с търговията аспекти на индустриалната собственост. TRIMS; Мадридска спогодба за международна регистрация на рамки.
- вътрешен пазар и закрила обектите на индустриалната собственост – “интелектуална собственост” – в проектодоговора за КЕ
Регламент за марка на ЕС
Закон за авторското право и средните му права
Закон за патентите
Закон за марките и търговските означения
Закон за промишления дизайн
Интелектуална собственост – продукти на човешкото творчество.
Чл. 2 от Конвенцията за създаване на световна организация по инелектуална собственост:
1. авторско право и сродните му права – права на творците, създали произведения на науката, изкуството и литературата. Авторското право е субективно, абсолютно, вкл. Както имуществени, така и неимуществени правомощия. Права на артисти – изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации.
2. обекти на индустриалната собственост – приложимост в производството: изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги, промишлен дизайн, географски означения, ноу хау и др. права, произтичащи от нелоялна конкуренция.
Характерно за авторското право и сродните му права (закрила на компютърните програми по ПЕС) е, че получават закрила автоматично от момента на възникване на АП (създаването на съответното творение).
При индустриалната собственост обектите не получават закрила автоматично, а въз основа на определена регистрационна процедура – патент. Европейска патентна конвенция
Тенденцията е закрилата да премине и в първичното право.
- проприетарно виждане – интелектуалната собственост има имуществен характер (КЕ);
- свойство “обиквитет” – правата по тази материя се ползват едновременно на много места.