събота, 1 декември 2007 г.

Курсова работа по ПЕС : ФАКТОРИ, ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА ПРАВНАТА СИСТЕМА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

І. Настоящи проблеми на ЕС.
Бъдещето развитие е най-тясно свързано с бъдещето задълбочаване на европейската интеграция и създаването на единна Европа. В това отношение биха могли да се посочат няколко определящи фактора: първо, стабилизирането на Европейския съюз и излизането от рецесия на държавите членки; второ, стабилизирането на държавите от Източна Европа и Русия; трето, постепенно доближаване до изискуемите условия за членство в ЕС на държавите кандидати.
Първият и основен въпрос, чието решаване е определящо за изпълнение на последващите въпроси, е постепенното стабилизиране на ЕС, излизането от рецесията на държавите членки и особено на Германия. Обединението на Германия промени основно геополитическия баланс в Европа. Като се има предвид не само географското положение, но и членството й в институциите, както и централното място, което заема в една нова мрежа на търговски връзки, обхващащи държавите от Източна, Западна Европа и ЕАСТ, значението на германската политика за стабилизирането на Европа не подлежи на съмнение. Обединението на Германия нанесе шок на западногерманската икономика. Дефлационните последици от този шок се отразиха върху ръста на безработицата не само в Германия, но и в Европа като цяло. Стабилизирането на немската икономика ще допринесе до голяма степен за превръщането на континента в една по-широка Европа, по-обединена, по-сигурна. Немската марка е крайъгълният камък на икономическата общност и сила на Германия. По време на преговорите за сключването на Договора от Маастрихт Германия настоява ЕЦБ да бъде независима от политическите власти и да бъде част от европейската система от централни банки, като настоява единната валута да бъде въведена само тогава, когато другите икономики се изравнят с немските стандарти на валутна предпазливост, изпълнявайки определени “критерии за сближаване” по отношение на инфлацията, бюджетните дефицити, държавните дългове и стабилността на валутния курс. В тази връзка следва да се има предвид също така и решителността на Франция да поддържа своята стабилна икономическа политика, а също така и политическата воля на Франция, Германия и много други държави членки за заздравяване и засилване на ЕС.
Втората необходима стъпка е стабилизирането на държавите от Източна Европа и Русия. Все още е незадоволителен резултатът от политическите и икономическите реформи в тези държави. Почти всички държави обявиха привързаността си към многопартийната демокрация и намерението си да изградят пазарна икономика, но трудностите на прехода се оказаха по-сериозни от очакваното. Като цяло се наблюдава спад на производството до мащаби, подобни на тези по време на депресията през 30-те години. Успехът на пазарните реформи зависи от изграждането на банковата система и др., от достъпа до пазари, капиталови инвестиции, структурни промени, както и от либерализацията на макроикономическо равнище. Намиращите се само в непосредствена близост до държавите членки на ЕС държави, успяха да привлекат значителни инвестиции. Успешното развитие на процесите в Русия е от определено значение за Европа. Ако политическите и икономическите реформи са успешни, то тя би могла да започне преговори за разработване на споразумение за партньорство с ЕС.
Третият фактор, който следва да играе роля за разширяването на ЕС, са условията, на които трябва да отговарят държавите кандидатки. Следва да се има предвид, че се сключва договор за членство в ЕС, а не с ЕО, както става при сключването на договори за асоцииране.
Държавата кандидатка следва да отговаря на следните условия: да бъде европейска държава, да има изградена пазарна икономика, да бъде демократична, т.е. да гарантира основните права и свободи на гражданите. Наред с това нейното законодателство следва да бъде хармонизирано със законодателството на ЕС.
Трябва да се отбележи, че позициите на държавите членки на ЕС по отношение на разширяването не са единни. Франция се противопоставя на увеличаването на броя на членовете на ЕС без предварителното задълбочаване на съществуващите отношения в него. Испания и Португалия обвързват такова разрастване с получаването на по-добри условия и унифицирането на жизнения стандарт и икономическото развитие на всички държави членки, Гърция поддържа разрастването в полза на държавите от Балканския регион и др. На този етап този подход на държавите членки се държи и съответства на съществуващите реалности и до голяма степен в бъдеще ще зависи от развитието на първите два фактора, посочени по-горе. На настоящия етап нерядко страните потенциални кандидати се групират по етапи на присъединяване в зависимост от настъпването на едни или други институционни и договорни промени в ЕС.
От друга страна, е необходимо обаче достатъчно бързо тези държави да бъдат интегрирани по отношение на съществуващите в Западна Европа просперитети, институции и ценности. Очевидно е, че за тях не може да се приложи обикновената процедура на този етап: предоставяне на формалната молба за членство и избор. Наложително е да се изпълнят следните специфични условия: адаптиране на икономическите, политическите и административните структури към изискванията на ЕО, а от друга страна, ЕС следва да осигури мерки за поддържане и осигуряване на ефективен и ускорен преход, който да не поставя в опасност демокрацията, социалния мир и пазарната икономика в тези държави. Привържениците на разширяването на ЕС, които са и за по-бързото присъединяване на държавите от Източна Европа, обвиняват своите опоненти в изграждането на “сребърна стена” на мястото на “желязната завеса”. Разбира се, предпазливостта е обяснима, като се има предвид историята на европейското обединение – например присъединяването на Великобритания, Ирландия и Дания към ЕО без промяна на процедурите за вземане на решения. Разширяването с приемане на Испания и Португалия бе свързано с ревизия на процедурите за гласуване, като в първия случай се наблюдаваше забавяне, а във втория – ускоряване на европейската интеграция. Напълно ясно е, че разширяването на ЕС е особено важен и чувствителен проблем, който е източник на противоречия между държавите членки, независимо от това следва да бъде решен положително, тъй като от него зависи европейското обединение. Недопускането на държавите от Източна Европа при обединяването или разделянето им на групи би могло да доведе до непредвидими последици. Все по-неприемливо става разделянето на европейските държави на бедни и богати или създаването на втора европейска общност, в която да се обединят държавите от Източна Европа, което не е решението на въпроса, тъй като ще отдалечи, а няма да доближи обединяването на Европа. Европейският съвет на своята сесия през 1992 г. в Единбург посочи някои частични елементи на сътрудничество с държавите от Източна Европа – продължаване на финансовата помощ в рамките на програма ФАР, създаване на нов кредитен инструмент за финансиране на проекти в областта на инфраструктурата и телекомуникациите чрез ЕИБ, а също така обсъждането по време на сесията в Копенхаген през 1993г. Решението от Копенхаген всъщност е първият официален ангажимент от страна на висшия орган на ЕО, изразяващ нейната готовност да приеме държавите от Източна Европа като членове на ЕС.
Поемането на подобни задължения от деклариращите означава, че декларират ли ги веднъж публично, те поемат отговорност пред международната общност да ги изпълнят, а държавите, по отношение на които се отнася декларацията, извършват своите действия в международните отношения в съответствие с нейните разпоредби и произтичащите от тях последици. Отказване от изпълнение на тези задължения обикновено означава, че настъпват същите отговорности, както при неизпълнение на международни договори. Разбира се , съгласно декларацията асоциираните държави могат да кандидатстват за членство само след като са удовлетворили необходимите икономически и политически условия изискват стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, защита на малцинствата и зачитане на техните права, установяването на действаща пазарна икономика, както и способността за справяне с натиска на конкуренцията и пазарните сили в ЕС. Съветът също така подчерта, че значението на хармонизирането на законодателствата с асоциираните държави с това на ЕС е необходимо преди всичко в такива области като защита на конкуренцията, а с оглед на бъдещото членство - в области като защита на работниците, околната среда и потребителите. Съветът също така уточни насоките на бъдещото сътрудничество, предлагайки на асоциираните държави да установят редовни отношения с институциите на ЕС чрез един засилен и разширен многостранен диалог и съгласуване на въпросите от общ интерес, които имат общоевропейски измерения, като енергетика, околната среда, транспорт, наука, технологии, външна политика и сигурност, вътрешни работи и правосъдие. Решението съдържа предложение освен срещите на президентите на Европейския съвет и Комисията с техните колеги от асоциираните държави да се провеждат и срещи на всички държавни и правителствени глави, както и многостранни срещи на Съвета на ЕО с представителите на всички асоциирани държави.
Друго важно решение бе едностранно в съкратени срокове да бъде либерализирана търговията са асоциираните държави, с което се осигурява по-бърз достъп до пазарите на ЕО. Отделянето на финансови ресурси ще продължи за асоциираните държави чрез програмата ФАР и ЕИБ, както и да бъде разширено участието на държави в някои програми на ЕО. Обобщено може да се приеме, че относителните шансове на държавите от Източна Европа са добри, но до голяма степен тяхното използване зависи от самите тях, за да постигнат изискванията на членството. Като положителен нюанс в това отношение може да се посочи, че от социологическите проучвания се разбира недвусмислено, че народите от Централна и Източна Европа желаят да установят по-близки контакти с ЕО. В повечето от държавите населението почти единодушно подкрепя пълното членство, отколкото оставането само на ниво асоцииране с ЕС, независимо от разочарованието и скептицизма, настъпили след първоначалния ентусиазъм за бързо присъединяване. В това отношение следва да се има предвид, че не всички от сегашните членове на ЕС след кандидатстването са приети веднага.
Бързото развитие на процесите през 1989 г. в държавите от Източна Европа завариха общността неподготвена и тя не беше в състояние да предвиди и регулира процесите и подпроцесите, възникнали в това отношение. Разпаднаха се държави като СССР, Югославия и Чехословакия, изчезнаха организации като СИВ и Варшавския договор. След еуфорията около бързото изграждане на нов мирен ред все по-ясно ставаше, че това е невъзможно, без да се вземат предвид факторите: военната мощ на САЩ и Русия; политическата криза в много западни държави; развитието на процеса на европейската интеграция; нестабилността на държавите в Източна Европа и Русия и др. Това са главните фактори, които определят и представляват обстановката, в която трябва да се формулира политиката за ЕО.
Общоприето е, че общоевропейската сигурност може да се гради само върху стабилни отношения и сътрудничество с такива велики сили, каквито са САЩ и Русия. Военната сила продължава да играе роля както в Европа, така и в света, но с по-различни нюанси, отколкото по време на студената война. Руските войски се отдръпнаха от Централна Европа. Постигнато бе съгласие за контрол върху въоръженията и разоръжаването, което засяга конвенционалните възможности на Русия.
САЩ продължава да изпълнява важни функции като съществен елемент от баланса на силите в отношенията между европейските държави. Главната връзка на САЩ с Европа е НАТО. Държавите от Източна Европа, след като осъзнаха, че заплаха за сигурността съществува, установиха, че е много важно да поддържат отношения чрез НАТО.
Социални, икономически, финансови и образователни проблеми изненадващо се появиха и в държави от Западна Европа. Налице е политическа криза, която трудно се преодолява.
ЗЕС е международна регионална организация, на която ЕС залага много във военната област. ОССЕ, която изигра изключителна важна роля по време на студената война, продължава да изпълнява важни функции, като предоставя форум на източноевропейските държави. Наличните структури в Европа предлагат по-малки възможности за решаване, отколкото тези на ООН.
В това отношение вниманието е насочено към практическото осъществяване на външната политика и сигурност:
Разглежда подробно на т.нар. годишни дебати постигнатия прогрес при прилагането на обща външна политика и сигурност:
- Европейският съвет ще определя принципите за общото ръководство на общата външна политика и сигурността ;- Съветът ще приема решения, необходими за прилагането на общата политика в този област на базата на приетото от ЕС общо ръководство с цел осигуряване на единни последователни и ефективни действия на съюза;- Съветът ще приема актове с единодушие, с изключение на актове, отнасящи се до процедурни въпроси, и случаите, споменати в чл. 13, ал. 2;- всяка държава членка или Комисията може да задава въпроси на Съвета, свързани с общата политика в това отношение, а така също да представя предложения на Съвета;- в случаите, когато се налага бързо вземане на решения, президентството само, по молба на Комисията или държавата членка ще свика извънредно заседание на Съвета в рамките на 48 часа, а в случаи на непредвидени обстоятелства и в по-кратък срок;- Политическият комитет, съставен от политическите директори, без да накърнява разпоредбите на чл. 207 на Договора за ЕО, ще контролира международната ситуация в областите, обхващащи общата политика, които трябва да допринесат за определянето на общата външна политика и сигурността чрез даване на мнения на Съвета по негова молба или по собствена инициатива. Комитетът също така ще контролира прилагането на съгласуваната политика, без да накърнява правомощията и отговорностите на президентството и Комисията.- Комисията ще бъде обвързана изцяло с работата по изпълнението на общата политика във всички нейни области, свързани с външната политика и сигурността;- в случаите, когато се налага преглед на разпоредбите, засягащи сигурността, предвидени в чл. 14, се свиква конференция, на която също така ще бъде разгледан въпросът, свързан с необходимостта от изменение на разпоредбите, засягащи общата външна политика и сигурността;- към областите на общата външна политика и сигурност ще се прилагат разпоредбите, въплътени в чл. 189, 190, 199, 203, 204, 206 – 219 и 229 от Договора за ЕО;- административните разходи, свързани с дейности, засягащи външната политика и сигурността на съюза, ще бъдат за сметка на бюджета на ЕО;- Съветът може с единодушие да реши, че оперативните разходи, необходими за прилагането на разпоредбите на Договора за ЕО;- Съветът може да определи, че разходите по приложението на разпоредбите, свързани с общата външна политика и сигурност, ще бъдат за сметка на държавите членки в съответствие със съществуващата скала в това отношение.
Необходимо е също така да се отбележи, че общата външна политика и политиката за сигурност ще включват всички въпроси, отнасящи се до гарантирането на общата сигурност на съюза, включително и ако се наложи евентуалното разработване и на обща отбранителна политика. Тенденцията в това отношение в бъдеще да се премине към постояннодействаща обща отбрана на държавите членки на ЕС.
В заключение може да се приеме изводът, че за да бъде ефективна външната политика и гарантирана сигурността на държавите членки, дейността на ЕС следва да бъде насочена главно към:Първо: Поддържане на приятелски отношения с всички държави на двустранна и многостранна основа в рамките на универсалните международни организации и на международните конференции; второ, поддържане на тесни контакти, координация и общо сътрудничество за сигурност от всички европейски държави в рамките на Западноевропейския съюз, ОССЕ и другите европейски структури; трето, поддържане, сътрудничество и координиране на действията в тази област на двустранна и многостранна основа със САЩ и преди всичко в рамките на НАТО; четвърто, активно привличане на Русия за участие в решаването на проблемите в европейската сигурност на двустранна и многостранна основа в рамките на ОССЕ, Западноевропейския съюз и другите регионални европейски структури; пето, разширяване на отбранителната способност на Европа и преминаването към общоотбранителен съюз.
ІІ. Бъдещо развитие на интеграцията и правната система на ЕС
От своето създаване досега европейските общности са постигнали значителни успехи, създавайки единен вътрешен пазар и утвърждавайки законодателство за хармонизирането на стандартите и техническите специфики за продукция, за отварянето на държавните поръчки за конкуренция от другите държави членки, за хармонизиране на фискалните норми и т.н. Понастоящем в съответствие с Договора от Маастрихт следва да се решат проблеми главно в областите, свързани със създаването на икономически и валутен съюз, общата политика в областта на външните отношения и сигурността и общата политика относно работи и правосъдието.Логичен е въпросът, който възниква, как ще продължи своето бъдещо развитие Европейският съюз след изпълнение на целите и задачите, въплътени в разпоредбите на Договора от Маастрихт, и кои фактори ще оказват влияние? Много е трудно да се правят прогнози при динамичното развитие на съвременните международни отношения, но с положителност може да се посочи, че бъдещото развитие на европейска интеграция ще протече под влиянието на два фактора: първо, бъдещето развитие на интеграцията в рамките на ЕС и, второ, разширяване и задълбочаване на интеграцията на ЕС с европейските държави нечленки на ЕС.
Отсега по всичко личи, че главните фактори, които ще оказват влияние върху развитието на ЕС, ще бъдат изборът и влиянието на правителствения подход и федерализма. В това отношение може да се посочи, че още при самото създаване на ЕО тези две тенденции са оказали влияние върху нейното развитие. Като цяло по време на съществуването на ЕО федералното и междуправителственото влияние е балансирано в съответствие с необходимостта от общи действия и съблюдаването на учредителните договори и конкретно на принципите за уважение на националната идентичност на държавите членки и основните права и свободи на човека.
Поддържащите междуправителственото схващане подкрепят идеята за развитието на интеграцията в рамките на Европейския съюз на междуправителствено ниво без по-нататъшно прехвърляне на национален суверенитет от държавите членки върху ЕС. Те смятат, че трябва да се подобрят и усъвършенстват функциите на съвета на ЕС и на европейския съвет на държавните и правителствените глави, но не и на Комисията на Европейския парламент. Подкрепят търговията да бъде свободна, но не поддържат въвеждането на единна валута. Така наречените “евроскептици” изрично отхвърлят федералния елемент за развитието на институциите на общността и общите политики извън либерализирането на търговията. В това отношение следва да се подчертае, че структурата на институциите на ЕО, отговорни за единния пазар е преминала границата на междуправителственото сътрудничество. Необходими са много стабилни институции за изграждане на единен пазар, които отразяват изискванията за регулиране на модерната пазарна икономика. Едновременно с това необходимостта от широк европейски пазар нараства, за да могат да се конкурират с американските и японските нови технологии, както и с новоиндустриалните държави в по стандартните продукти. В тази насока именно бе наложително приемането на около триста законодателни акта по Програмата 1992, целяща премахването на някои недостатъци.
Необходимостта от прилагане и съблюдаване на нормите, въплътени в тях увеличи ролята и значението на Съда , а в Съвета приема с квалифицирано мнозинство по-голямата част от законовите актове, свързани с единния пазар. Това от своя страна доведе до нарастване на законодателните правомощия на Европейския парламент чрез приемане на т. нар. процедура за сътрудничество за сметка на намаляването на суверенитета на парламентите на държавите членки, а техните министри не могат вече да налагат правото си на вето върху решенията на Съвета, приети в това отношение. Всъщност на практика се наблюдава внасянето на федерални елементи в институциите на общността в замяна на намаляването на междуправителствените. В тази връзка може да се посочи, че влияние оказват както политическите така и икономическите мотиви. На общността действително бяха предоставени редица компетенции – в Римските договори за осигуряването на общия пазар и свързаните с него общи политики , в Единния европейски акт за единния пазар и съответните общи политики, в Договора от Маастрихт за единна валута и съответните политики. В тези и други отношения институциите са заздравявани прогресивно, едновременно поемайки и нови отговорности. Общата тенденция е насочена не към отслабване, а към укрепване и заздравяване на институциите с внасянето на федерални елементи, макар че това не се споделя от всички държави членки. Така например очевиден е фактът, че някои държави членки си осигуриха в Договора от Маастрихт правото да останат извън проекта за единна валута – Евро.
Общността би могла да се нарече федерален съюз, конто да бъде разширяван па етапи, докато обхване всички демократични европейски държави, желаещи да се присъединят към него, които заедно ще осигурят трети \'\'стълб\" на ОССЕ, успоредно с Русия п САЩ. Това е общото становище па редица държави членки, макар че ако се отчита общественото мнение, то не е съвсем единно в предпочитанието ш федералните елементи пред междуправителствените.
Маастрихтският договор очертава създаването на Европейския съюз, базиращ се на: Европейската общност, обща политика в областта па външната политика и сигурността и сътрудничество в областта па вътрешните работи и правосъдието. В тази връзка може да се предположи, че най-много федерални елементи ще се утвърдят по отношение па Европейската общност, в областта на външната политика и сигурността вероятно ще се използват елементи и на двата подхода в зависимост от това дали се засягат въпроси на сътрудничество, или въпроси за съвместни действия. По отношение на отбранителната политика тя се осъществява в рамките па Западноевропейския съюз. Б областта па правосъдието н вътрешните работи ясно ще се предвижда междуправителствено сътрудничество по въпросите на престъпността, предоставяне па убежище п имиграция и наркотрафика. Най-значимите разпоредби на договора съдържат решението за създаване на икономически и валутен съюз и въвеждането на единна валута, влияние върху които оказват в по-голяма степен федералните черти. За намирането п прилагането на гъвкав баланс между двата подхода значителна роля ще играят и принципите на субсидиарност (допълняемост), изискващ решенията да се вземат на най-ниско равнище и на изграждането на общност, близка до гражданите чрез пряко избрани институции.Развитие също така с необходимо да получи и законодателството на общността. Модерната пазарна икономика изисква актуализирано законодателство относно спецификациите па стоките и регулирането на услугите, изпълнителни действия по отношение на държавните покупки, фискални действия п г.н. По отношение на правната система ла Европейската общност някои автори считат, че \"Европейската общност притежава повече от характеристиките па федерация\". Следва да се посочи, че правната система е фундаментална част на Европейската общност, тъй като нейните нови наредби, отнасящи се до единния пазар, увеличава г значимостта м. Както Единният европейски акт, така Договорът от Маастрихт увеличиха способността на Съда да се справя с работата си. а съгласно чл. 228 от Римския договор той има прано да налага глоби па държавите членки, и съблюдаващи законодателството и изпълняващи неговите решения. В бъдеще правната система следва да се усъвършенства, още повече че тя се приема и от привържениците па междуправителственото сътрудничество, а дори н евроскептиците не я критикуват много често. Договорите не могат да обхванат всички проблеми и особено тези, подложени на динамични промени, конто изисква единният пазар, така че институциите па общността следва да осъществяват законодателна дейност за усъвършенстването на правната система\". Самите институции, както бе посочено по-торс, също така се усъвършенстват. Следва да се отбележи, че съгласно учредителните договори па общността па Комисията е възложена изпълнителната власт, която бе значително възпрепятствана от многобройните комитети, включващи висши служители на държавите членки, на които Съветът предоставя голяма част от тази работа. Чрез комитети си може да се осигури управлението на Европейската общност, тъй като се очаква увеличаване броя на държавите членки, а това ще затрудни значително тяхната работа. Затова може да се подкрепи предложението на европейската администрация в това отношение. Тяхното предложение е този проблем да се разреши чрез увеличаването на отговорността на Комисията пред Европейския парламент, а комитетите, обхващащи висшите служители от държавите членки, които имат регулативни или управленски правомощия, да изпълняват консултативни функции. Европейският парламент в съответствие с Маастрихтския договор следва да поеме по-голяма отговорност за контрол на Комисията, доближавайки се по този начин до системата на парламентарното управление. Именно в тази насока следва да се развиват и усъвършенстват тези институции, което до голяма степен зависи от Европейския парламент, от неговата способност, от неговия авторитет пред правителствата и гражданите, зависещ от прилагането на неговите законодателни правомощия.
Според подкрепящите междуправителствения подход правата на Комисията следва да бъдат намалени, като нейните изпълнителни правомощия се поемат в по-голяма степен от Съвета и неговия Секретариат заедно с големия брой комитети, начело с Комитета па постоянните представители па държавите членки. По този начин ще бъде намалено влиянието на Парламента върху Комисията. Дали ще се подкрепи тази тенденция, ще зависи преди всичко от правителствата на държавите членки, тъй като ролята на Комисията зависи от нейната демократична легитимност в рамките на институциите на Европейската общност. Като цяло може да се приеме, че що се отнася до институциите и до тяхното развитие, ключовият въпрос може би е в усъвършенстването и по-широкото прилагане на процедурата за съвместни решения. Едно от най-съществените решения на държавите членки, въплътено в договора от Маастрихт, което според специалистите може би е и най-комплексното и най-трудно за прогнозиране, е въвеждането на единна валута. В основите на проекта за единна валута са също икономически и политически елементи. Деловите среди от държавите членки имат интерес от въвеждането на валутна стабилност, особено с цел запазване на техните инвестиции в средства за производство, което зависи от широкия пазар на общността. От там произтича идеята за въвеждане на единна валута от най-важните европейски бизнеслидери, обединени в Асоциацията за валутен съюз на Европа. Критерият, закрепен в Договора от Маастрихт, предвижда валутният курс на държавите членки да е \"в нормалните граници на колебание\" .на валутообменния механизъм \"без силни напрежения\" в продължение поне на две години преди решението за въвеждане на единна валута. Януари 1999 г. започна процесът на въвеждане на еврото. През 2002 г. националните валути на страните по Единния валутен съюз бяха заменени от еврото.
Мненията за бъдещото развитие на този въпрос се различават. Според скептичния възглед подобна стабилност няма да бъде възможна в описаните срокове за нито една значителна група от държави членки. Политическият спор обхваща въпроса за националния суверенитет като ценност, посредством която държавата може да решава по свой собствен начин всички възникнали проблеми. Обратно, интеграционисткото или федералното мнение е, че сегашните смущения на валутните пазари са били предизвикани от изключителния шок за немската икономика от обединяването на Германия, който е бил предаден на партньорите на Германия чрез лихвените проценти, използвани от Бундесбанк за контролиране на инфлацията. Те смятат, че когато наближат определените в договора срокове, Германия вече ще е преминала през най-големите трудности и валутите ще са се стабилизирали, затова тези смущения могат да бъдат разглеждани като временна трудност, която не би трябвало да наруши програмата за единна валута.
Специалистите считат, че от изпълнението на икономическия и валутен съюз ще се определи цялостния облик на Общността и степента на федерализация на Съюза. От него в голяма степен ще зависи и ролята на Европейската общност в световната икономика и в международните отношения като цяло.
Вторият фактор, който ще оказва влияние върху бъдещото развитие на европейската интеграция, ще зависи от разширяването и задълбочаването на сътрудничеството на Европейския съюз с останалите европейски държави. Новата европейска архитектура предполага изграждането на усъвършенствана структура от взаимосвързани институции с цел уреждане на проблемите в Европа и създаване на основа за нов ред след Студената война. Както в Западна, така и в Източна Европа продължават динамичните процеси. В продължение на дълъг период от време в Западна Европа се предполагаше, че развитието на интеграцията в Европейската общност представлява модификация на система от национални държави. В последно време се счита, че може би тя е изчерпала своите възможности в този вид. Старият интеграционен модел, прилаган стъпка по стъпка от елитните европейски политически и делови кръгове, не изглежда напълно приложим. Продължилата повече от година невъзможност за влизане в сила на Договора от Маастрихт показа липсата на консенсус по този въпрос между държавите членки и загатва за трудности в по-нататъшното развитие на общността в същите рамки. Много учени, практици и политици считат, че погледнато в ретроспектива, ясно се вижда, че Европейската общност в голяма степен дължи своята сплотеност на студената война\", независимо че се превърна в най-важната и стабилна международна институция в Европа. Общността бе изградена на основата на дълго и внимателно балансиране между интересите на западноевропейските държави, а от друга страна - между държави, общества и институции на общността. За да премоделира себе си като институция на една по-широка Европа, общността трябва да намери свой вътрешен баланс между членовете си, както и да постигне значителен консенсус за решаването на редица актуални въпроси. Трудностите, свързани с ратификацията на договори за Европейския съюз, съвпаднаха с цяла серия значителни промени във вътрешната и външната политика на държавите членки. В много от държавите се наблюдават националистични реакции под формата на настроения против Европейския съюз, придружено със страх, че глобализацията и единният пазар поставят традиционните общества и икономическите интереси в конкурентни отношения. Независимо от реакциите на различните държави членки политическият елит остава привързан към идеята за интеграция, макар че не е съвсем сигурно, че могат както преди да повлекат електората след себе си към по-тясното икономическо и политическо обединение. Преминаването на интеграционния процес от политическите промени след 1989 г. също така крие своите опасности както спрямо развитието на Европейския съюз, така и спрямо другите европейски организации.
Понастоящем в европейската архитектура има четири главни организации: ОССЕ, включващо САЩ, Канада, Русия и републиките от бившия Съветски съюз, както и европейските държави нечленки на Европейския съюз; Съветът на Европа, обединяващ повечето от европейските държави; НАТО и Европейския съюз. Дейността на Европейския съюз плюс разширяване на сътрудничеството с гравитиращите около него международни организации ще даде облика и структурата на интеграционните процеси в Европа. Привържениците на междуправителственото сътрудничество предпочитат създаването на общност на основата на международни организации, която непрекъснато трябва да се разширява, но не предвиждат заздравяването на нейните органи посредством гласуване или по друг начин. В нея се предвижда членуване на всички европейски държави без Русия, но съществува и мнението, че Русия също така може да се присъедини. Както е известно, актовете за присъединяване задължително трябва да бъдат ратифицирани от всички държави членки, както и да бъдат одобрени от Европейския парламент, затова е трудно да се приеме, че подобно развитие и разширяване на Европейския съюз в бъдеще е възможно. От своя страна федералистите предвиждат, че Европейската общност ще се развива: с единен пазар и валута; ще се управлява от институции, които ще осигурят широко прилаганите способи, подобни на процедурата за съвместни решения; общата политика в областта на външната политика и сигурността ще премине постепенно в правомощията на тези институции; преминаване на един по-късен етап към конфедерална. а не към федерална отбрана на Европейския съюз. Те също така смятат, че Европейският съюз следва да се разширява, по поетапно, в съответствие с изискуемите условия за членство, изпълнени от държавите кандидатки, и след необходимото заздравяване на институциите на общността, така че да се приспособят към последиците от разширяването. Те смятат, че кандидатите, членуващи в Европейската асоциация за свободна търговия, ще се присъединят към Европейския съюз в средата на 90-те години, а държавите, сключили Споразумение за асоцииране към края на десетилетието или в началото на следващото, а другите европейски държави след тях. Така Европейският съюз би се превърнал евентуално във федерален съюз, обхващащ всички европейски държави, които са демократични и желаят да се присъединят. По този начин, отчитайки заздравените институции. Европейският съюз ще съществува едновременно с Русия и САЩ като централна част на европейската архитектура.
Имайки предвид съществуващите реалности, влиянието и натиска, който ще бъде упражняван през този период върху развитието на Европейския съюз, не може да не се приеме, че не съществува сигурност за развитието на тези въпроси. По всяка вероятност, както и досега, влияние върху развитието на Европейския съюз ще оказват и двете схващания, и вероятно то ще бъде на компромисна основа. Може да се предположи с известна доза несигурност, че ще бъде изградена гъвкава смесена система, съдържаща както елементи на федерация, така и на междуправителствено сътрудничество, която ще е способна да решава както проблемите на съюза и неговите държави членки, така и европейските и глобалните проблеми. Европейският съюз следва да се развива като притегателен и най-важен център за решаването на европейските проблеми, но не и да се стреми към сливане със съществуващите европейски международни организации, които гравитират около него, тъй като всяка една от тях поотделно изпълнява свои специфични функции. Европейският съюз е способен да постави началото на нов вид международно общество, което би могло да реши някои от проблемите на системата от национални държави.
Необходимо е да се подчертае ясно, че усъвършенстването на европейската интеграция и решаването на проблемите на утрешна Европа са немислими без паралелното прогресивно развитие на правната система на ЕС. Правото на съюза е призвано да спомага и опосредства непрекъснатото развитие на интеграционните процеси, тяхното уреждане и гарантиране чрез съответните правни форми.
Особен принос в сегашното и бъдещото развитие на правната система на ЕС внесе Маастрихският договор, чиято главна цел е постигането на икономически, политически и валутен съюз. Договор, предвижда поетапно развитие на различните области на интеграция. Усъвършенстването на нормативната база на вътрешния пазар, освободен от физически, технически и данъчни бариери, препятстващи цялостното свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги, с една от основните задачи. В това отношение следва да се има предвид, че независимо че от 1968 г. митническите такси и количествените ограничения между държавите членки са отстранени по това време не е било възможно да се преустанови вътрешният контрол, тъй като и сега между отделните държави съществуват различия в законодателството по отношение на нормите за използване на стоки, на процентните ставки на данъка върху добавената стойност, както и на полицейския контрол. Несъвършеното нормативно уреждане на единния пазар препятства потребителите и данъкоплатците да ползват предимствата на вътрешния пазар поради известна раздробеност на европейското пространство, за разлика например от САЩ и Япония.
Необходимо е да се създадат необходимите правни условия за намаляване на нормите, станали техническа пречка за обмена, намаляващ конкурентната способност на продукцията. Известно е, че при липсата на конкуренция при възлагането на големи държавни поръчки по снабдяването запазването на митническата практика, както и увеличаването на държавните субсидии за секторите в криза, подкопава отвътре европейската икономика. Производствените отрасли, които се стремят към обединение с цел достигане на световните нива, страдат от ограничения, спъващи свободата на движение на капитали.
Следва по-голямо внимание държавите членки да отделят за разработването и приемането на норми за пълно хармонизиране па данъчното облагане на спестяванията, където конкретните условия и данъчните ставки са различни в отделните държави. Определени държави следва да доближат максимално данъчната си структура до тази на своите главни партньори, ако не искат да станат свидетели на изтичане на своите капитали, което ще доведе постепенно до почти пълно хармонизиране на данъчните структури на държавите членки.
Осъществяването на взаимно признаване на хиляди технически норми, хармонизацията на законодателството, достигнало висока степен на сложност поради необходимостта от защита на потребителите, обособени в петнадесет различни национални групи, представлява огромен по обем труд. В тази връзка отговорността пада върху националните администрации на държавите членки и съответните служби на Комисията, а така също и с помощта на експерти от Съвета на министрите и институциите по нормализация.
Социалното измерение е въплътено в основата на ЕС от неговите създатели. Професионалната квалификация и преквалификация са вписани и уредени от Договора за ЕОВС, а Римският договор предвижда създаването на Социалния фонд и разширява социалните аспекти на отварянето на общия пазар. Единният европейски акт, въвеждайки нови чл. 138 и 139 в Римския договор, дава на Комисията допълнителни компетенции за предприемането на мерки за усъвършенстване на работната среда и за развитието на диалога между социалните партньори. Хартата на европейските общности за основните социални права, представена пред Европейския съвет в Страсбург на 8 декември 1989 г., прокламира главните принципи, на които се основава моделът на ЕО за правото на труд в утрешното европейско общество. Един от най-важните елементи на Договора от Маастрихт е усилването на принципите за икономическо и социалното сливане. Главно чрез структурни фондове за икономическо и социално развитие ще се предоставят средства на по-бедните региони на ЕС. Освен това бе приет и протокол към Договора за социалната политика, който предвижда серия от законодателни мерки в областта на здравеопазването, защита и равно третиране на трудещите се и т. н, Поема се ангажимент за подобряване условията на живот и труд, за действителна социална защита и диалог между работодатели и трудещи се. Нормотворчество ще се извършва както в рамките на институциите, приемано с квалифицирано мнозинство, така и в рамките на държавите членки.
ЕС с създаден, за да може чрез общи действия да решава въпросите, който най-точно отразяват насъщните грижи на гражданите на Европа. Поради тази причина в началото на 60-те години в рамките на ЕО започва разработването на политика на защита на околната среда, която и до днес се развива и усъвършенства. През 1972 г. Комисията представя работна програма, която посочва предимството на търсене на общи решения. Наред с констатацията, че \"замърсяването не знае граници\", се препоръчва да бъдат предприети енергични мерки за зашита на водата, въздуха и почвите, които да налагат на производителите и потребителите във всички държави членки стриктно спазване на съответните екологически норми. Европейската природозащитна политика е призвана да намали всички видове вреди: опасните вещества, замърсяващи водата за пиене вода, като живак, кадмий и някои пестициди; замърсяването на въздуха с олово, серен дихидрид и суспензии частици: химическите вещества, предлагани на пазара, когато те представляват заплаха за здравето на потребителя, използващ все по-голямо количество детергенти. отровни вещества и бои. Европейската агенция по околната среда, създадена от Европейския съвет в Мадрид на 27 юни 1989 г., с орган, независим от националните власти на държавите членки за координиране на информацията и инициативите, предприети от различни специализирани организации във всяка държава членка. Нейните приоритетни сфери на действие са биотопите, които са от най-голяма важност за съхраняването на природата, киселинните дъждове и опазването на околната среда в Средиземноморския район.
В Маастрихтския договор защитата а околната среда е включена към областите, в които ЕС следва да усили и разшири своите действия и тяхното нормативно уреждане. Договорът се основава на ангажиментите и инициативите, включени в ЕЕА, допълвайки ги с нови области и политика, която включва конкретни градове, държави и територии, както и водните и енергийните ресурси. По-голямата част от нормативните решения в тази област се предвижда да се приемат с единодушно съгласие, но редица разпоредби ще се приемат с мнозинство, а трети норми ще се съгласуват с Европейския парламент. Поради непреходния характер на проблема и неговото перманентно развитие в договора не са предвидени конкретни срокове и актове за неговото уреждане.
Не са определени в Маастрихтския договор също така по отношение избирането на омбудсман (съдия по жалбите) от Европейския парламент, до когото ще се подават жалби от граждани на държавите членки на ЕС. свързани с неправомерното прилагане на норми от правото на ЕС, или за несправедливо третиране от страна на институциите на ЕС. Не е предвиден срок също така и за приемането на норми за защита на потребителя и потребителското доверие, като в договора се предлага да се придаде по-голяма важност на тази област. За пръв път се определя договорно статут, който включва ангажимент за постигане на по-високо ниво на защита на потребителя чрез приемането на норми, които ще подкрепят и усилят законодателното уреждане на националните политики в тази област.
В областта на здравеопазването Маастрихският договор окуражава политиката за коопериране между държавите членки, но предоставя на националните законодателства сами да уреждат тази област. Образователната система на всяка държава членка също така се предвижда да се решава индивидуално от националните законодателства.
Нова уредба в политиката на Европейския съюз с посветена на културата, в която той се ангажира да повиши отношението към нея, да поощрява консервацията предвидено е насърчаване на европейския аудиовизуален сектор. Договорът също така разрешава кооперирането с държави нечленки на ЕС, както и с международни организации.
Договорът от Маастрихт предвижда също така и законодателното уреждане на трансевропейската мрежа. Тази политика ще уреди създаването и развитието на европейска широка мрежа в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникационните мрежи. Освен това се поощрява създаването на ръководства и технически стандарти.
Политиката на ЕС в областта на изследванията и технологиите беше представена в Единния европейски акт през 1987 г., развита в рамките на програма, включваща 15 основни програми, покриващи повечето от изследваните области. Договорът за ЕС ангажира тази политика да продължи и увеличи тези изследователски програми посредством нормативни актове, които ще се приемат с единодушие от Съвета на ЕС.
Наред с политиките и тяхното безсрочно нормативно уреждане за определени политики се предвиждат и конкретни срокове. Така например за икономическото и монетарното обединяване за краен срок бе определена 1999 г., като трети етап на процеса, който постави началото на въвеждането на самостоятелна валута и учредяването на Европейска централна банка. Процесът на изравняване на икономиките на държавите членки се предвижда да започне през 1994 г., а лидерите на ЕС трябва да решат преди края на 1996 г. кои държави удовлетворяват изискванията. След това най-малко седем държави членки определиха, че самостоятелна валута и Единна централна банка могат да бъдат въведени през 1999 г.
Разпоредбите на Маастрихтския договор, уреждащи външната политика и сигурността на ЕС, се основават на междуправителственото коопериране, за да бъде поставено вън от сферата на действие на съществуващите договори. Но разпоредбите се подготвят за доклад в Комисията и Европейския парламент. Всички нормативни актове се приемат с единодушие, с изключение на решенията, уреждащи технически въпроси, които ще се приемат с мнозинство. Разпоредбите на договора обхващат всички аспекти на европейската сигурност (тероризъм, наркотрафик и т.н.), но не уреждат въпроса за военен или отбранителен съюз. Тези процедури и споразумения се ревизираха през 1996 г., а възможното уреждане на обща отбранителна политика ще стане чрез сключване на допълнителен договор.
Правото па Европейския съюз също така ще се развива в областта на полицейското, съдебното сътрудничество, емиграционната политика и бежанците. Нормите, които ще се приемат ще се базират на междуправителствено сътрудничество.

Няма коментари: