Значение на ООН за международната сигурност - курсова работа

Проблемът за международната сигурност е един от вечно дебатираните в политическото и общественото пространство. Той е в центъра на общественото внимание и на вниманието на онези парламенти и правителства, които са истински чувствителни към националните и държавните интереси на своите страни. Значението му пораства бързо и изключително много в сложните периоди, когато международната общност или отделни държави започнат преходи към нови състояния. За сигурност политиците започват най – много да разсъждават, когато тя е накърнена или липсва, често тъкмо поради техни неразумни действия.
При всички обстоятелства обаче е безпорно, че сигурността е първостепенна ценност, която се стремят да постигнат или да запазят държавниците, политиците и дипломатите на всички страни. Между сигурността на действащите върху световната сцена субекти на външна политика и международни отношения съществуват взаимодействия, при които сигурността на едни може да бъде изгодна или неизгодна за други. Когато взаимните зависимости преминат определено равнище, собствената сигурност все повече започва да зависи от това, дали и другите са в същото състояние. Има ситуации, при които външната сигурност на една държава започва да зависи в много по – малка степен от собствените и външнополитически усилия, отколкото от онова, което правят другите. Външнополитическото поведение на страни или на група страни, когато те са поставени в състояние на остра несигурност, може да създава големи опасности и заплахи, както за други страни, така и за цялата международна система.
"Международната сигурност" е състояние на външните отнашения на участващите в международното общуване страни и на цялата международна система, при което не възниква заплаха за жизнените интереси на отделните страни и на международната общност, а в случай, че такава заплаха възникне, съществуват надеждни средства тя да бъде преодоляна по начин, позволяващ нормално функциониране на системата и свободно развитие на всяка отделна страна. И именно със създаване на световните организации на Организацията на обединените нации се изгради универсална система за защита на всеобщия мир и сигурност.
През 1945 г., едновременно с победата на антифашистката коалиция във Втората световна война, е създадена в Сан Франциско Организацията на обединените нации.
Стотици милиони обикновени хора, изтерзани от ужасите на световния конфликт, възприемат като осъществена мечта благородните цели на тази първа по рода си световна организация: да бъдат избавени идните поколения от бедствията на войната, всички човешки същества да са свободни и равни, всички и навсякъде по земята да живеят в достойни за човека условия. През своето съществуване ООН неимоверно зае мястото на една от най – важните световни организации в сферата на международната сигурност, която остави отпечатък върху съдбата на народите и живота на хората.
Светът и заедно с него ООН изминаха бурен и неравен път. Човечеството преживя успехи и поражения, радости и много разочарования. На няколко пъти светът бе на границата на ядрена война, както в Берлин и в Куба. Но за щастие мирът и разумът победиха и в тази победа ООН има своя дял.
Студената война и идеологическите противоречия спъваха и на моменти парализираха дейността на Организацията, но положителният заряд заложен в нейния Устав, й позволи да преодолее летаргията. Това се отнася особено до световно-историческия процес на деколонизацията, който ООН не само подпомогна, но и превърна в своя основна задача. ООН има принос не само в разпздането на вековните империи и победата на националноосвободителните движения, във войната и изолацията на расисткия режим на Южна Африка и ликвидирането на позорната система на Апертейда.
Организацията на обединените нации е основана на принципа на суверенното равенство, самоопределянето на нациите и развитието на международното сътрудничество във всички области на човешкия живот.
ООН е продукт на конференцията в Сан Франциско. Първият документ, свързан със създаването на бъдещата световна организация е "Декларацията на Обединените нации" подписана във Вашингтон на 1 януари 1942 г. За автор на наименованието "Обединени нации" се счита президентът на САЩ – Франклин Рузвелт. Освен от американския президент Декларацията е подписана и от Министър-председателя на Великобритания – Уинстън Чърчил, посланика на СССР – Максим Литвинов и посланика на Китай – Т. В. Соан. В последствие е подписана и от още 22 страни.
Първите идеи за създаване на една световна международна организация, която да се изгради върху принципа на суверенното равенство на държавите, залягат и в Московската декларация от октомври 1943 г. За главна нейна цел е определено осигуряване на мир и международна сигурност. Втората причина за създаване на всеобща организация за сигурност след тази декларация е подписаната на 1 декември 1943 г. Декларация от държавните глави на СССР, САЩ и Великобритания, в която се подчертава отговорността на три и ба всички Обединени нации.
На конференцията на експертите, състояла се от 21 август 1944 г. до 28 септември 1944 г. в Дъмбъртън Оукс (САЩ), в която участват представителите на СССР, САЩ и Великобритания, се разработва проектоустав на бъдещата организация за поддържането на международния мир и сигурност (по-късно одобрен и от Китай). Важни решения уреждащи неуредените в Дъмбъртън Оукс проблеми (гласуването в Съвета за сигурност, съдържанието на Статута на Международния съд), се приемат на Ялтинската конференция на държавните глави на СССР, САЩ и великобритания (февруари 1945 г.).
Така се стига до конференцията в Сан Франциско, на която окончателно се изработва Уставът на ООН и се подписва от 50 държави – първоначалните членки. В устава на организацията е въсприето наименованието Организация на обединените нации. Възприемат се и основните символи на Организацията.
Емблемата на ООН представлява графично избражение на земния глобус, погледнат от страната на Северния полюс обграден с две маслинови клонки.
Знамето на ООН е небесно синьо, в центъра му е избразена емблемата на ООН.
Официални и работни езици – английски, арабски, испански, руски и френски.
Целите и принципите на ООН са въплатени в преамбюла и първа глава на Устава на ООН.
В преамбюла е застъпен основният мотив за създаването на ООН – запазване на мира и сигурността в света.
Така за пръв път в историята на човешката цивилизация от името на народите се учредява международна организация заявяваща своята решимост да предотврати бедствията на войните.
Уставът на ООН е единственият международен акт, чийто разпоредби са задължителни за всички държави („договор на договорите”). Той е призван да играе изключителна роля при формирането на международна система за колективна безопастност.
ООН е една от най-значимите универсални международни организации, учредена на основата на доброволното обединение на държави за „поддържане на международния мир и сигурност и развитието на сътрудничество между нациите”. Както останалите международни организации нейната правна природа е договорна, тя е постоянно действаща и притежава международна правоспособнотс – сключва самостоятелно международни договори и създава универсални норми. ООН е универсална демократична международна организация открита за всички държави. Но основното, което отличава ООН от останалите световни организации е, че чрез нея се осъществява субективността на международната общност. Всички други международни организации, съществували и съществуващи, в това число и Обществото на народите, не са били друго, освен организации, предназначени да регулират отношенията между техните участници, с оглед на едни или други техни общи интереси и цели. Организацията на обединените нациие и това, но е и много повече, тъй като тя е организация, която представлява международната общност като субект на самостоятелни международни отношения и интереси. От времето на създаването на тази световна организация е изминало половин столетие, но не съществува друга световна структура, която да е способна да изрази и защити интересите на цялата международна общност. В това си качество тя функционира като световна система за колективна сигурност.
Най-силно и убедително това положение е изразено в правото на ООН в случаите, когато страните, които не членуват в нея възприемат поведение или предприемат действия, нарушаващи или заплашващи международния мир и сигурност, да изисква от тях или да ги заставя, ако не се подчинят, да се съобразят с мерките, посочени от Съвета за сигурност. Това право не може да произтича от устава, тъй като от никой международен договор не може произтичат задължения за страни, които не участват в него. По същество се касае за право на представяната от ООН международна общност да се защити от нарушаване на сигурността й и на основата на нейния ред - международния мир.
Организацията е страж на мира и сигурността не само между страните, членуващи в нея, а на всеобщия мир и сигурност. Неприемането на която и да е страна в организацията или изключването й от нея, нея освобождава от задължението да спазва международния мир и сигурност.
Членуването в организацията е открито за всички миролюбиви държави, които поемат съдържащите се в Устава задължения, но само след одобрителна преценка на организацията.
Организацията е предназначена да избави човечеството от бедствията на войната и да потвърди вярата в основните права на човека, в досойнството и ценността на човешката личност, в равноправието на индивидите и нациите. Израз на решителността е да се създават условия, при които неотклонно и от всечки ще се поддържа справедливостта и ще се зачитат задълженията, произтичащи от договорите и другите източници на международното право. Тя е всеобщ инструмент за насърчаване и организиране на световния социален напредък към подобряване условията на живот при на-голяма свобода:
Целите на организацията, залегнали в Устава са:
1. Да се поддържа международния мир и сигурност и за тази цел да вземе ефективни колективни мерки за предотвратяване и отстраняване на заплахата за мир и за потушаване на действията на агресия и на други нарушенияна мира, както и да постига с мирни средства и в съгласияе с принципите на справедливостта и на международното право или разрешаването на международните спорове или положения, които биха могли да доведат до нарушаване на мира.
2. Да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправиетои самоопределянето на народите, както и да взема други подходящи мерки за укрепване на сетовния мир.
3. Да постига международно сътрудничество при разрешаване на международните проблеми от икономическо, социално, културно или хуманитарно естество, както при развиване и насърчаване зачитането на правата на човека и основните свободи на всички без разлика на раса, пол, език и вероизповедание.
4. Да бъде център на съгласуване действията на нациите за постигане на тези общи цели.
Пренебрегването на ООН и нейните принципи от една държава означава посегателство против интересите на цялото човечество, защото ООН не защитава мира и сигурността само на членуващите в нея държави, защитаванормалното съществуване и функциониране на цялата световна система на международни отношения.
Преамбюлът с интегрална част от Устава на ООН има юридическо и поличическо значение равно с останалия текст. Изразената в него концептуална основа също очертава организацията като формация, коренно различна от другите междуправителствени организации и структури за колективна сигурност. Тя е сравнително по-широка, тъй като се отнася за състоянието и функционирането на целия системен комплекс от международни отношения, а не само на комплекса на отношенията между членуващите в нея държави. Не се свежда само до поддържането а мир и сигурност в междудържавните отношения, защото в нея е заложена мащабна идея за защита на целия комплекс от фундаментални интереси и на човека, и на човечеството.
Осноивните принципи, в съответствие с които ООН постига целите си, се съдържат именно в преамбюла и чл. 2 на Устава:
- Суверенно равенство на всички държави (чл. 2, т. 1);
Това положение намира отражение в редица конкретни разпоредби на устава и по-специално в правото на всеки член на организацията да има само един глас при гласуване на решенията (резолюциите) на общото събрание. В Устава се съдържа само едно изключение от принципа на суверенното равенство на държавите – членки. То е свързано с особените права на Съвета за сигурност, който носи главната отговорност за поддържане на международния мир и сигурност. За осигуряване на бързи и ефикасни действия в изпълнение на тази задача членовете на ООН се съгласяват, че Съвета за сигурност действа от тяхно име. Това се отнася освен до решеният и действията по поддържане на мира и сигурността, така също и до избора на нови държави – членки и до избора на членовете на Международния съд. Главната разпоредба, която характеризира същността на този главен орган на ООН е тази, която определя, че петте държави – Китай, Франция, САЩ, Великобритания и СССР са постоянни членове на Съвета за сигурност