събота, 1 декември 2007 г.

Международно частно право - част 2

Предмет на изпълнението на договора е право върху вещ, което длъжникът трябва да предава на кредитора, или действия, които трябва да извърши в негова полза. В договора може да има един или повече предмета на изпълнение. Във втория случай, ако не е определено кому принадлежи правото на избора на предмета на изпълнение, съгласно ЗЗД то принадлежи на длъжника. Но ако последният не упражни правото си на избор в определения за това срок, то преминава върху кредитора.
Задълженията по договора най-често имат взаимен характер, т.е.всяка страна е едновременно длъжника кредитор. Срокът за изпълнение на договора е периодът от време, в който договорните задължения трябва да бъдат изпълнени. Най-често той се определя от страните по договора съгласно ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Разграничават се общи и междинни срокове за изпълнение. Общият срок е този за изпълнение на целия договор, а междинният – за изпълнение на отделни задължения.
Мястото на изпълнение на договора е мястото, където длъжникът трябва да предаде вещта на кредитора или да извърши действията в негова полза.
Съгласно ЗЗД:
- при парични задължения изпълнението трябва да се извърши в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението
- при задължение да се предаде вещ – в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението
- в другите случаи в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението
Тези разпоредби са деспозитивни.
Начинът на изпълнение на договора зависи от неговия вид, предмет, изисквания на договарящите се, възможности на длъжника. Той може да бъде определен от самите страни, стига да не противоречи на императивните законови норми. Изпълнението на договора от длъжника трябва да бъде удостоверен. Актовете за това имат доказателствена сила относно изпълнението в случай на възникване на спор между страните. Неизпълнението на договорно задължение представлява неосъществяването или неточното осъществяване на дължимия резултат. Има няколко вида неизпълнение:
- цялостно неизпълнение – когато длъжникът изобщо не е осъществил дължимия резултат от изпълнението
- късно неизпълнение – неточно осъществяване на дължимия резултата по време
- логично изпълнение – неточно изпълнение по отношение на качеството
- частично изпълнение – неточно изпълнение по отношение на количеството
26
Отговорността за неизпълнение на договора представлява неблагоприятни имуществени последици от неспазване на договора по задължение. Тя се състои в допълнително задължение на длъжника, породено от неизпълнение на основното задължение. Институтът на отговорността съдейства за точното изпълнение на договора и закриля имуществените интереси на страната, която е засегната от неизпълнението на договора.
Видове отговорности:
1. според условията за възникване
- отговорност за вина – отговорност не се възлага, ако длъжникът няма вина за неизпълнението на задължението
- отговорност независимо от вината – длъжникът се освобождава от отговорност при определени обстоятелства
2. според субектите
- разделна; -солидарна; -субсидиарна
Разделната отговорност се предполага при няколко длъжника. Солидарната възниква само ако се уговори. При нея кредиторът има право да иска изпълнение на задължението от когото и да било от длъжниците. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава другите длъжници от отговорност
3. според обема
- пълна – предвидена от закона по общо правило
- ограничена
Във външнотърговската практика се среща и т.нар. смесена отговорност. Тя се наблюдава, ако неизпълнението на договора е настъпило по вина на двете страни или кредиторът е съдействал за увеличаване размера на вредата. Отговорността на длъжника настъпва само при наличие на определени обстоятелства
противоправност на действията на длъжника – такива са действията, забранени от закона или бездействието, ако законът изисква лицето да действа по определен начин
- вина на длъжника, т.е. неполагане на дължимата грижа – вината може да е под формата на умисъл или небрежност
- наличие на вреда за кредитора – вредите са неблагоприятни имуществени последици, настъпили в резултат неизпълнение на договора; те са преки или косвени, под формата на претърпяна загуба или пропусната полза; за да се обезщетят, кредиторът трябва да докаже размера им.
- наличие на причинна връзка между действията на длъжника и възникналата за кредитора вреда – тази връзка трябва да се докаже от кредитора, защото тя не се предполага от закона.
Освобождаването на длъжника от отговорност може да стане по няколко основания:
- поради липса на вина в действията му
- когато неизпълнението на договора не се счита за неправилно
Неизпълнението на задълженията по договора може да се дължи на различни обстоятелства, като напр. непреодолима сила – природни бедствия, войни, стачки. В такъв случай длъжникът не носи отговорност, зщ неизпълнението се дължи на причини, за които той не е виновен. Той обаче трябва да докаже настъпването на съответната непреодолима сила, както и наличието на причинна връзка между непреодолимата сила и неизпълнението на договора.
27
Международните плащания и кредитиране са съществен елемент на външнотърговските отношения. Основен акт за българското законодателство е Законът за сделките с валутни ценности и валутния контрол. Разпоредбите на този закон ка императивни и следва да се изпълняват дори при външнотърговски сделки, които се уреждат от чуждестранен закон.
Плащанията между България и чужбина се извършват чрез търговски банки, които имат пълен лиценз за банкови сделки, т.е. могат да извършват такива сделки не само в страната, но и в чужбина.
В международната търговия като платежно и кредитно средство се използва менителницата. Нейният правен режим е уреден на основата на Конвенцията за еднообразен закон относно менителницата и записа на заповед. Съгласно този закон действието на задължението на издателя на запис на заповед и на платеца по менителницата е подчинено на закона за местоплащането. Относно подписите на други задължение лица се прилага законът на мястото, където са сложени подписите.
Друго платежно средство във външната търговия е чекът. Съгласно ЗЗД разпоредбите за менителницата се прилагат и за чека, доколкото не противоречат на другите разпоредби, уреждащи чека – примерно платец на чека може да е само банка.
Двете основни форми на плащане, възприети в международната практика, са акредитивът и инкасото. Акредитивът е споразумение, при което една банка, действаща по молба и съгласно нарежданията на своя клиент или от свое собствено име, следва да извърши плащане в полза на трето лице или на негова заповед. Предимство на акредитива е, че спрямо платеца той изпълнява кредитна функция, а спрямо бенефициента – гаранционна функция, че плащането ще бъде извършено. При извършването на плащането банката трябва да спазва инструкциите на наредителя и да осъществи плащането само ако представените от бенефициента документи отговарят на изискванията на документарният акредитив. Разплащанията с акредитиви се регулират от “Унифицираните правила и обичаи за документарните акредитиви”.
Инкасото се регулира от Унифицираните правила за инкасото. При инкасовото плащане, лицето, което има право да получи плащането, дава на обслужващата го банка инкасово нареждане. Към него се прилагат необходимите документи, удостоверяващи изпращането на стоката. Плащането се извършва след проверка на документите от платеца. Ако платецът неоснователно откаже плащането, той после носи отговорност пред своя съдоговорител по външнотърговския договор.
28
Договорът за международна продажба на стоки е уреден от Виенската конвенция. Тя урежда изключително сключването на договора за международна продажба на стоки и правата и задълженията на страните по него. Разпоредбите на Виенската конвенция имат диспозитивен х-р. Тяхното приложение изисква:
- Мястото на дейност на страните да е в различни държави
- Държавите да са участнички в конвенцията
- Да липсва уговорка между страните за неприлагане на конвенцията
- Да е очевиден международният характер на продажбата
Виенската конвенция е ратифицирана от България. Нейните разпоредби имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Договорът за международна продажба на стоки е неформален. Съгласно Виенската конвенция не е необходимо той да бъде сключен или доказан писмено. Но законодателството н някои държави изискват писмена форма. В този случай конвенцията дава възможност договорът да бъде писмен, ако някоя от страните по него имат място на дейност в такава държава.
Съгласно Виенската конвенция предложение да се сключи договор има, ако то е отправено до едно или повече конкретни лица и изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан с договор при приемане. Предложението може да изхожда както от потенциалния продавач така и от потенциалния купувач. То е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката, количеството и цената. Предложението може да бъде оттеглено преди или едновременно с пристигането до адресата.
Съгласието на адресата с предложението представлява приемане. То не се указва с мълчанието или бездействието на адресата. Договорът се счита за сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие, т.е. когато предложителят получи съгласието на адресата.
Отговор на предложението, който съдържа изменения по отношение на съществените условия на договора – цена, качество и количество на стоката, плащане, място и време на доставка – представлява контраоферта и отхвърляне на първоначалното предложение.
За място на сключване на договора може да се смята:
- мястото, където приемането е получено от предложителя
- мястото, където е извършено действие, изразяващо съгласието на адресата да приеме предложението
29
Основни задължения на продавача при договора за международна продажба на стоки са:
1. Да достави стоката - може да стане по два начина:
- ако договорът налага превоз на стоката, задължението на продавача се изпълнява с предаването и на първия превозвач.
- ако договорът не налага превоз на стоката, задължението на продавача се състои в предоставяне на стоката на разположение на купувача.
Мястото на доставката може да бъде различно. Ако при сключване на договора страните са знаели, че стоката се намира или следва да бъде произведена на определено място, то тя се предоставя на разположение на купувача на това място. В останалите случаи - на мястото на дейност на продавача при сключване на договора.
2. Да връчи на купувача всички документи, отнасящи се до стоката- превозни документи, фактури, сертификати и др; документите трябва да се връчат по време, място и във форма, предвидена в договора.
3. Да прехвърли собствеността върху стоката на купувача - продавачът трябва да достави стоката, свободна от каквито и да е претенции на трети лица за собственост.
Продавачът носи отговорност за всяка несъобразност на стоката, която съществува в момента на преминаване на риска върху купувача. Той обаче не носи отговорност, ако при сключването на договора купувача е знаел за несъобразността Продавачът носи отговорност и за всяка несъобразност, която възниква след преминаване на риска върху купувача и която се дължи на неизпълнение на негово задължение. Купувачът следва да провери стоката и да уведоми продавача, но не по-късно от две години от фактическото продаване на стоката. В противен случай купувачът губи право да се позове на несъобразността на стоката.
Ако стоката е несъобразна с договора, купувачът може:
- да поиска продавачът да отстрани несъобразността с поправка; - да поиска доставената стока да бъде заменена; - да иска намаляване на цената.
Купувачът може да развали договора, ако: - неизпълнението на договореното задължение представлява съществено нарушение на договора; - ако продавачът не достави стоката в допълнителния срок, определен от купувача или заяви, че няма да я достави в този срок.
За да бъде развалянето на договора действително, купувачът трябва да уведоми другата страна.
30
Основни задължения на купувача в международния договор за продажба на стоки са: 1. да заплати цената, т.е. да извърши плащането - ако договорът не определя изрично или мълчаливо цената, се счита че страните са се позовали на цената, която се плаща за същия вид стока при подобни обстоятелства по време на сключването на договора; купувачът е длъжен да плати цената в определения от договора ден, ако такъв не е договорен, купувачът трябва да плати цената, когато продавачът предостави стоката на негово разположение; купувачът е длъжен да плати цената на мястото, предвидено в договора. Ако мястото не е договорено, купувачът може да плати цената в мястото на дейност на продавача или в мястото, където става предаването на стоката.
2. да приеме стоката, т.е.:
- да осъществи действия с оглед да даде възможност на продавача да достави стоката; - да вдигне стоката.
Продавачът може да определи допълнителен срок за изпълнение на задълженията на купувача. В този срок продавачът не може да прибягва до никакво средство за защита поради нарушаване на договора. Това не важи в случай, че купувачът уведоми продавача, че няма да изпълни задълженията си в определения си срок.
Продавачът може да развали договора, ако:
- неизпълнението на задължението на купувача представлява съществено нарушение на договора.
- ако купувачът не изпълни някое от договорените си задължения в допълнителния срок, определен от продавача
Развалянето става по извън съдебен ред чрез изявление на продавача до другата страна по договора.
31
Общите разпоредби за задълженията на продавача и купувача относно международната продажба на стоки са:
1. Предвидимо нарушение. Всяка от страните може да спре изпълнението на своите задължения, ако след сключване на договора стане ясно, че другата страна няма да изпълни своите задължения. Страната, която спира изпълнението, трябва незабавно да уведоми другата страна за това. Ако обаче другата страна предостави обезпечение, че ще изпълни своите задължения по договора, тя е длъжна да продължи изпълнението на задълженията си.
2. Обезщетението за нарушаване на договора от една страна се явява на сумата на претърпяната загуба или пропуснатата полза от другата страна поради нарушението. То не може да надвишава вредите, които страната, нарушаваща договора, е предвидила като възможни последици при сключване на дог-ра.
3. Освобождаване от отговорност Страната, не изпълнила задълженията си, се освобождава от отговорност, ако: - докаже, че неизпълнението се дължи на непреодолима сила; - докаже, че не е било разумно да се очаква от нея вземането впредвид на непреодолимото обстоятелство при сключването на договора.
Страната по договора, която не е изпълнила задълженията си, трябва да уведоми другата страна за препятствието Страната по договора не може да се позовава на неизпълнение на другата страна, ако то е причинено от действие или бездействие на първата страна.
32
Договорът за ишлеме е разновидност на договора за изработка, при който изпълнителят се задължава да произведе опр. изделие с материали и по проект на възложителя, като последният дължи заплащане на съответно възнаграждение на изпълнителя. Договорът е двустранен, възмезден, консесуален, неформален и с оглед личността на изработващия. Основни права и задължения на възложителя:
1. Длъжен е да представи необходимите за изработка материали; в случай че те не са годни за изработка на изделието, изпълнителят трябва да уведоми възложителя и ако последният не предприеме мерки, извършителят може да откаже изработката; същото се отнася и за проекта.
2. Длъжен е да заплати договореното възнаграждение и да приеме извършената работа. Възнаграждението включва вложения труд и печалба за изработващия.
Задължения за изпълнителя:
1. Точно да изпълни възложената работа съгласно указанията на възложителя, както и да го уведоми в случай че материалите не са годни.
2. Да уведоми възложителя за това, че е извършил работата и да предаде изработеното. Изпълнителят има право да задържи изработеното и да откаже предаването му, ако възложителят не е заплатил уговореното му задължение, но няма право да задържа други вещи, дадени му от възложителя.
3. Дължи обезщетение за вредите, които е причинил на възложителя поради некачествена изработка. С оглед на това дали изработеното е годно за ползване или не, възложителят може да търси обезщетение за неизпълнение на договора, което да включва стойността на материалите, вреди и пропуснати ползи. Ако изделието е годно за ползване въпреки дефектите, изпълнителят дължи обезщетение за неточно изпълнение. Тази отговорност отпада, ако недостатъците на изработката се дължат на материалите или на проекта на възложителя и изпълнителят го е уведомил за това.
В случай на договор на ишлеме с международен елемент е приложимо избраното от страните право. Ако такова не е уговорено, се прилага привръзката на закона по местоседалище на изпълнителя. То е валидно по отношение на съдържанието на договора, установяването на недостатъците на изработеното и освобождаването от отговорност. Ако изделието се изработва в България, се установява несъответствие с БДС.
33
С договора за международен превоз на товари едната страна, наречена превозвач, се задължава да превози поверения й товар от местоизпращането, разположено върху територията на една държава, до местозначението, намиращо се на територията на друга държава и да го предаде на получателя, а другата страна, изпращачът, се задължава да изплати на превозвача превозната цена. Договорът за международен превоз на товари е:
1. Двустранен, защото поражда задължения и за двете страни: превозвачът трябва да превози товара и да го предаде на получателя, а изпращачът да заплати превозната цена.
2. Възмезден: всяка от страните получава икономическа изгода.
3. Реален, когато се сключва за превоз на отделни пратки и консесуален за превоз на товари с цяло превозно средство.
4. Формален при железопътния транспорт и неформален при всички други видове транспорт.
Договорът за международен превоз на товари се регламентира главно от междудържавни договори. Само ако липсват такива, страните въз основа на принципа на автономия на волята могат да определят приложимия национален закон. В процеса на изпълнение на договора могат да се прилагат и различни отпращащи правни норми. За изпращането може да се приложи законът на държавата, от чиято територия се изпраща товарът, за предаването на товара - законът на държавата на местозначението, по другите въпроси - законът на държавата на превозвача или на съда.
Видове договори за международен превоз на товари:
1. Според използваните превозни средства: договор за превоз по железопътен транспорт; договор за превоз по автомобилен транспорт; договор за превоз по въздушен транспорт; договор за превоз по речния транспорт; договор за превоз по морски транспорт.
2. според маршрута на превоза:
- международни превози между две граници; - транзитни превози.
Съществуват още:
1. Международни превози в пряко съобщение: сключва се един договор за международен превоз, издава се един превозен документ и има единни условия на превоза за съпревозвачи.
2. Международни превози в непряко съобщение: всеки от съпревозвачите сключва отделен договор за превоз и прилага своя документация и условия на превоза.
3. Международни превози от няколко последователни превозвача: всеки от съпревозвачите прилага своя транспортна документация и условия на превоз, но някои от условията на превоза са единни (отговорността на съпревозвачите).
34
Унифицираните правни норми за международните железопътни превози се съдържат в Конвенцията за международни железопътни превози, в която участва и България. Договорът за международен превоз на товари по железници е уреден в едноименните Единни правила, наричани съкратено CIM, които съставляват притурка Б към КОТИФ. Когато е приложимо българското право, меродавен е Уставът на железниците.
За сключване на договор за международен железопътен превоз на товари се изисква отправната железница да приеме стоката за превоз заедно с товарителницата. Железниците определят единен образец на товарителницата, съответно за малка и голяма бързина, когато трябва да съдържа дубликат за изпращача. За всяка отделна пратка се попълва отделна товарителница, което придружава товара до предаването му на получателя. В CIM е определено минималното съдържание на товарителницата:
-наименование на получаващата гара; -име и адрес на получателя; -наименование на стоката; -тегло на стоката или брой колети за дребните пратки; -описание на изискваните от митническите или административни органи документи, приложени към товарителницата; -име и адрес на изпращача. В товарителницата се посочва дали изпращачът поема заплащането на общата сума или само на част от превозните разноски. Разноските, поети от изпращача, остават в тежест на получателя. Те се плащат по международни и национални тарифи, указани от изпращача.
Изпращачът е длъжен да предаде товара в състояние, годно да издържи уговорения превоз. В противен случай железницата може да откаже превоза. Съгласно CIM от превоз се изключват: стоки, чийто превоз е забранен; стоки, чийто превоз е монопол на пощите; стоки, чиито размери, тегло или свойства не позволяват железопътен превоз; опасни стоки. Дали натоварването се извършва от железницата или от изпращача зависи от разпоредбите в отправната гара. Счита се, че срокът е спазен, ако преди изтичането му:
- получателят е уведомен за пристигането на стоката
- стоката е предоставена на разположение на купувача
Когато товарът пристигне на местоназначението, получателят има право да иска предаване на товарителницата и товара. Предаването се извършва съгласно разпоредбите в получаващата гара. Когато стоката се получи без възражения, се погасява правото на получателя да предявява иск срещу железницата за повреда или частично изгубване. Това право не се губи при външно незабележими вреди или ако получателят докаже, че вредата е причинена поради умисъл или груба небрежност на железниците.
В CIM е предвидена колективна отговорност на железниците, които участват в международния превоз на товари. Железницата, която е приела стоката за превоз с товарителницата, е отговорна за извършването на превоза по целия път до доставянето. Тя носи отговорност за вредите вследствие на пълно или частично загубване на стоката или превишаване на срока на доставка. Тя се освобождава от отговорност, ако вредите се дължат на грешка на правоимащия, свойствени недостатъци на стоката или непреодолими обстоятелства. Железницата се освобождава от отговорност и при неправилно натоварване на стоката от изпращача или разтоварване от получателя.
Обезщетението за пълно или частично загубване на стоката се изчислява по борсови цени, а когато няма такива - по пазарни цени. При повреда на стоката железницата заплаща сумата, равняваща се на оценката на стоката. Вреди, причинени умишлено от железниците, подлежат на пълно обезщетение, което се повишава при доказана груба небрежност.
Рекламации срещу железниците могат да предявяват лица, имащи право да предявят иск: изпращачът до момента, в който получателя приеме стоката или получателя - след този момент. Рекламациите трябва да бъдат подкрепени с доказателства. Съдебни искове могат да бъдат предявявани само пред съда на държавата, на която принадлежи железницата. Искът има едногодишна давност.
35
Основният многостранен договор за условията на международните автомобилни превози е Конвенцията относно договора за международен превоз по шосе CMP. Тя е приложима за превоз на товари с автомобилен транспорт, ако поне една от държавите на натоварването или разтоварването е участничка в конвенцията. Основните разпоредби на CMP са преки норми. При липса на разпоредба в CMP подходящи са при връзките: място на сключване на договора и място на изпълнението му.
Договорът за международен автомобилен превоз на товари е неформален. Той се констатира чрез товарителница, издадена в три оригинални екземпляра. Първият се връща на изпращача, вторият придружава товара, а третият се задържа от превозвача. Товарителницата трябва да съдържа: Място и дата на натоварването; Име и адрес на изпращача; Име и адрес на превозвача; Място на разтоварване; Име и адрес на получателя; Вид на стоката и опаковката; Количество на стоката; Превозни разноски.
Съгласно CMP липсата или нередовността на товарителницата не засяга действителността на договора за превоз. Изпълнението на договора за международен автомобилен превоз не е уредено изцяло в CMP. Липсват правила за товаренето, разтоварването и извършването на превоза. Следователно приложимият закон се урежда от страните. Когато е приложим българският закон, натоварването следва да се извършва от изпращача, а разтоварването от получателя. Превозвачът е длъжен да превози в установения срок товара от отправния пункт до местоназначението, да опази товара от липси и повреди и да го предаде на получателя.
Съгласно CMP правото на разпореждане със стоката по време на пътуването принадлежи на изпращача до момента, когато вторият екземпляр от товарителницата е връчен на получателя. След този момент право на разпореждане със стоката има получателят. С доставянето на стоката превозвачът изпълнява своето главно задължение. Доставянето е на лице, когато стоката е получена от получателя. След пристигането на стоката получателят има право да поиска да му бъде продадена стоката срещу заплащане на вземанията по товарителницата. CMP урежда отговорността на изпращача и превозвача. Изпращачът носи отговорност пред превозвача за вредите, произлизащи от неизправност на опаковката на стоката, в случай че недостатъците са скрити. Вредите, причинени на хора или други стоки поради недостатъци в опаковката, имат характер на непозволено увреждане. Отговорността на изпращача за вреди, причинени на превозните средства, е договорена. Отговорността на изпращача настъпва и ако той не изпълни задължението да съобщи на превозвача за опасността, която стоката представлява или за предпазните мерки, които трябва да се вземат. На обезщетяване подлежат всички разноски, произтичащи от превоза на опасната стока. Превозвачът носи отговорност за липси и повреди на стоката, които са настъпили от момента на приемане на стоката до момента на предаването й на получателя, както и за забавяне на доставянето. Вината на превозвача се предполага. Тя трябва да бъде доказана от лицето, претендиращо за обезщетение. Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако:
- липсата, повредата или закъснението са причинени от грешка на правоимащия.
- от присъщ недостатък на стоката
- от обстоятелства, които превозвачът не може да предотврати
Превозвачът не се освобождава от отговорност при неизправност на превозното средство. Обезщетението за липса на товар не може да превишава 25 златни франка за килограм липсваща тежина. При повреда на товара превозвачът заплаща размера на обезценката. В случай на забавена доставка дължимото от превозвача обезщетение не може да превишава превозните такси.
36.
Характерно за договора за международен превоз на товари по море е обстоятелството, че пристанището на изпращача и на получаващия се намират в различни държави. Отношенията на търговското мореплаване се уреждат от националното морско право, което се определя с помощта на отпращащи норми. Когато е приложим българският закон, меродавен е Кодексът на търговското мореплаване. Според него с договора за морски превоз превозвачът се задължава определено навло да превози с кола до определено пристанище товар, предоставен му от изпращача и да предаде този товар на получателя.
Договорът за международен превоз на товари по море се сключва в една от двете форми – чартърен превоз или превоз на отделни пратки. При предоставянето на целия корал или на част от него за един или няколко рейса за превоз на товари, договорът се сключва под формата на чартър. Чартърът урежда отношенията между изпращача и превозвача. С подписването на чартъра той се превръща в договор за превоз на товари по море. Договорът на фрахтоване на кораба за рейс е консепсуален. При линейното корабоплаване договорът се оформя с букинг нота. Този договор е предварителен и се превръща в окончателен с представяне на товара и подписване на коносамент. Коносаментът е документ, който се издава от превозвача на изпращача при превоз по море. Той е универсален транспортен документ за всички видове морски превози.
При липса на чартър договорът за морски превоз на товари се оформя с 2 документа - ордер за натоварване, подписан от изпращача и коносамент, издаден от превозвача. Така оформеният договор се смята за сключен от момента на издаване на коносамента. Превозвачът е длъжен да подаде за натоварване кораба в мореходно състояние на уговореното място и време и да го предостави на разположение на изпращача за натоварване в уговорените срокове. Основното задължение на превозвача е да достави и предаде на получателя товара в пълна изправност в уговорения срок. Задължение на фрахтователя е да подаде товара на кораба. Чартърът предвижда какъв период от време да бъде предназначен за това (т.нар. време). За просрочване на време фрахтователят заплаща. Друго задължение на фратователя е да заплати на превозвача уговореното навло. При неплащане превозвачът има право да задържи товара, но само до предаването му.
Относно отговорността на морския превозвач е установен принципът за предполагаемата вина. Превозвачът не носи отговорност за действия, небрежност или грешка на екипажа. Отговорността на морския превозвач е ограничена до 100 GBP за колет или единица товар. Ограничението на отговорността на превозвача се прилага само към отговорността за липси и повреди на товара, но не и към отговорността спрямо трети лица, държатели на коносамента.
Претенциите срещу превозвача относно скрити недостатъци на товара трябва да се предявят в 3-дневен срок от деня на предаване на товара на получателя. Този срок не лишава получателя от правото на иск. Срокът на погасителната давност е една година от деня на доставката.
37.
Договорът за международен превоз на товари по река Дунав е уреден в съглашението между дунавските параходства за общи условия за превозване на товари и т.нар. Братиславско съглашение.
Превозът на товари по река Дунав се урежда чрез коносамент или товарителница. Коносаментът се изготвя от превозвача въз основа на товарния ордер, подписан от изпращача. Товарителницата се съставя от изпращача съобразно товарителния ордер. Изпращачът носи задължението да предостави на превозвача в отправния пункт към товарния ордер и всички документи, които се изискват от пристанищните, митнически и други разпоредби. Коносаментът се съставя най-малко в 2 екземпляра, единият от които придружава товара. Оригиналната товарителница придружава товара и трябва да бъде предадена на получателя в местоназначението заедно с товара. Предаването на коносаментна или дубликата на товарителаницата, подпечатан с печата на параходството, е потвърждение за сключването на договора за международен превоз на товари по река Дунав.
Товаренето и разтоварването на товарите се извършва от превозвача за сметка на изпращача или получателя. Превозвачът обявява списъкът с пристанищата, където товаро-разтоварителните операции се извършват по този начин, както и ставките за тяхното извършване. В пунктовете, където товаро-разтоварителните операции не се извършват от превозвача, товарите се приемат за превоз само при условие, че товаренето и разтоварването на кораба се извършва със средствата и за сметка на изпращача или получателя. В този случай изпращачът носи отговорност за сроковете на товарене и разтоварване. Превозвачът е длъжен да достави приетия за превоз товар на местоназначението в установения срок. Той отговаря за загубата и повредата на товара. Той се освобождава от отговорност, ако докаже, че загубата, повредата или изтичането на товара се дължи на обстоятелства, които не е могъл да предотврати.
Обезщетението за загубения товар се определя в зависимост от неговата действителна стойност по цени, действащи в деня на предаването на товара в местоназначението. Рекламации за загуба и повреда на товара се предявяват от изпращача или получателя пред превозвача в писмена форма. Те, заедно с исковете за загуба и повреда, се погасяват в едногодишен давностен срок, считан от деня на предаване на товара.
38.
Договорът за международен въздушен превоз на товари е уреден в Закона за гражданското въздухоплаване. Съгласно този закон превозът на товари между български и чуждестранни летища се извършва от въздухо-плавателните средства, летящи под българско знаме, а по силата на международно споразумение, в което България участва и от въздухоплавателни средства, летящи под чужд флаг. Възможно е български лица да сключат договори за въздушен превоз с чужди лица при условията на чужд закон, ако той не противоречи на изричните правни забрани и морала. Основният международен многостранен акт, уреждащ въздушните превози на товара, е Варшавската конвенция. Тя регулира изискванията на превозните документи, правата на изпращача да се разпорежда с товара по време на превозването му, редът да предаване на товара в местоназначението и други особености. Договорът за международен въздушен превоз на товари се сключва с въздушна товарителница. Липсата, нередовността или загубите й не влияят върху съществуването или действителността на договора за превоз. Изпращачът отговаря за правилността на сведенията, които вписва на товарителницата и дължи обезщетение за всяка вреда, произтичаща от неточността на дадените сведения. Той се дължи на приложени към товарителницата и документите, необходими за изпълнение на митническите и други формалности до предаване на товара на получателя. При предаване на товара за превоз изпращачът има възможност да обяви стойността на товара, както и да се разпорежда с него по пътя. Изпращачът е длъжен да заплати всички разноски, които възникват от правото му на разпореждане с товара. Правото му за разпореждане с товара се прекратява след като получателят предяви иск за предаване на товара след пристигането му в местоназначението. Товарът се смята за изгубен, ако не е пристигнал в 7-дневен срок от деня, в който е следвало да пристигне. Превозвачът е длъжен да уведоми получателя незабавно за пристигането на товара. Получателят има право да иска предаването на товара срещу заплащане на сумите, които тежат върху него. Превозвачът носи отговорност за липса и повреда на товара и за закъснение в доставянето му. Тази негова отговорност е само за времето, през което товарът се намира в разпореждане на превозвача. Той се освобождава от отговорност, ако докаже, че е взел всички необходими мерки за избягване на щети или че е било невъзможно такива мерки да бъдат взети. Тежестта за доказване липсата на вина лежи върху превозвача. Отговорността на превозвача може да бъде ограничена или отхвърлена, ако докаже, че щетите са причинени от засегнатото лице. Рекламациите за липса или повреда трябва да се предявяват в срок от 14 дни, а за закъснение в доставянето в срок от 21 дни. В противен случай отпада правото за предявяване на иск срещу превозвача. Този иск, ако не се предявява, трябва да се направи в съда по местожителството на превозвача, мястото на седалището на неговото предприятие или в съда на местоназначението на превоза.
Погасителната давност в случая е 2 години.
39.
Обща авария се смятат щетите и извънредните разходи, направени разумно и преднамерено за спасяване на кораба, товара и навлото от обща за тях опасност. Общата авария има следните особености:
1) преднамерен характер на направените разходи
2) разумен характер на разходите
3) извънредност
4) наличност на обща опасност за кораба, товара, навлото.
За да е налице обща авария, трябва да са налице всички изброени признаци. Всички щети на кораба, товара и навлото, които не са обща авария, са частни аварии. В международната практика широко се прилагат преките норми за общата авария от т.нар. Йорк-Аиверски правила. Уговорката за тяхното прилагане обикновено се включват в чартъра или коносамента по взаимно съгласие между изпращача и превозвача. В Кодекса на търговското мореплаване също са предвидени норми за общата авария. Те имат диспозитивен характер. В този кодекс се съдържат и редица отпращащи норми относно общата авария. Спрямо задълженията за вноски, произтичащи от общата авария, се приема законът на държавата, където след общата авария е завършено пътуването. Когато засегнатите от общата авария лица са с еднаква националност, задълженията за плащане на аварийните вноски се уреждат от техния национален закон, без значение къде е завършило пътуването. Установяването на общата авария и разходите по нея се извършват от диспашор. Производството по установяване на обща авария започва по-писмено искане на корабособственик, което се придружава от документи, доказващи наличност на авария и размера на извършените разходи.
Първата задача на диспашора е да установи дали е налице обща авария или не. Видът на аварията се установява с постановление на диспашора. Ако то не бъде оспорено в 30-дневен срок от обнародването му, постановлението влиза в сила. Следващ етап от диспашорското производство е установяването на щетите по общата авария и разпределението им между кораба, товара и навлото. Диспашът съдържа: 1) постановление на диспашора за вида на аварията и предоставените му документи; 2) сметката по общата и частната авария; 3) делът на участие на кораба, товара и навлото в общата авария; 4) определяне на контрибуционната сметка; 5) разходите по съставяне на диспаша.
40.
По силата на застрахователния договор едно лице, наречено застраховател, се задължава да заплати при настъпването на дадено събитие, наречено застрахователно събитие, обезщетение (застрахователна сума) на друго лице, застраховки, които за поетия от застрахователя риск заплаща възнаграждение, наречено застрахователна премия.
Договорът е двустранен, възмезден, алеаторен, реален и формален. За него е задължителна писмената форма – застрахователна полица. Тя съдържа данни за застрахователя и застрахования, индивидуализация на вещта, клауза на застрахования, определяща събитията, при настъпването на които застрахователят следва да заплати обезщетение; срок на действие на застраховката.
Застрахователното събитие е факт от действителността, при настъпването на който възниква задължение за застрахователя да заплати дължимото по договора обезщетение. Застрахователната премия е възнаграждението, което застрахованият приема да изплати на застрахователя за поетия от него риск. Рискът от настъпване на събитието е основа за определяне на премията, която застрахованият трябва да плати.
Материалната предпоставка за действителността на договора е застрахователния интерес на застрахования да сключи застраховка.
Задължения на застрахователя:
1) длъжен е при настъпване на застрахователното събитие да заплати застрахователната сума; срокът за изплащането й се договаря между страните и най-често влиза в условията, които застрахователя може да промени без да уведоми застрахования за това.
Задължения на застрахования:
1) да даде точна информация за застрахованото имущество, без да скрива обстоятелства от съществено значение за определяне на застрахователната стойност или премия. В случай на умишлено укриване на сведения, застрахователят може да прекрати договора и да задържи получената премия. Ако застрахованият не е дал определени сведения поради незнание, че те са от съществено значение, застрахователят не може да прекрати договора, а само едностранно да измени условията му. Само ако тези условия са неприемливи за застрахования, договорът може да бъде прекратен.
2) да уведоми незабавно застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и да извърши всички действия за опазване на вещта; неизвършването на такива действия е основание за застрахователя да намали обезщетението.
Съгласно закона надзастраховане е налице, ако застрахователят се е задължил в договора да изплати по-високо обезщетение от реалната стойност на вещта. В този случай застрахователят отговаря до реалната стойност.
При подзастраховането вещта се застрахова за стойност, по-ниска от реалната. В този случай застрахованият може да иска изплащане на реалната стойност, ако заплати допълнителна премия.
В МИП застрахователният договор се урежда от закона по местоседалището на застрахователя. При презастраховането обаче се прилага законът на първия застраховател, защото договорът за презастраховане е свързан с основния застрахователен договор. При презастраховането е налице съглашение между застрахователите за преразпределение на риска по застрахователния договор.
При застраховки злополука и в животозастраховането отношенията между страните се уреждат от закона на местоседалишето на застрахователя. Установяването на злополуките или смъртта обаче се урежда от закона по местонастъпване на събитието.
41.
С лизинговия договор едно лице, наречено лизингодател, предоставя за временно и възмездно ползване дадено имущество на друго лице – лизингополучател. По своята същност това е един договор за наем, които представлява търговска сделка и следователно се използва само между търговците. С него се прехвърлят права на ползване както върху движимо така и върху недвижимо имущество или цяло търговско предприятие.
Основните различия между лизинговия договор и договора за наем:
1) при лизинговия договор няма ограничение за срок, а при този за наем има;
2) лизинговият договор не може да бъде безсрочен, а договорът за наем може;
3) при лизинговия договор всички разноски по поддръжката на вещта са изцяло да сметка на лизингополучателя, а при договора за наем разноските се поемат и от двете страни.
Съществуват 2 вида лизингови операции: оперативен лизинг, описан до тук и финансов лизинг. При последния едно лице-лизингодател – се задължава да закупи от трето лице – доставчик – някаква вещ, съгласно изискванията на лизингополучателя и да предостави вещта за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на възнаграждение. При финансовия лизинг лизингополучателят е посредник между производител и лизингодател. Съществуват 2 правоотношения: между доставчик и лизингодател, уредено с договор за покупко-продажба и между лизингодател и лизингополучател, уредено чрез лизинговия договор.
Разликите между двата вида лизинг:
1) При финансовия лизинг рискът от почиване или повреждане на веща преминава върху лизингополучателя от момента на предаване на вещта, т.е. договора да финансов лизинг се доближава до този за покупко-продажба с разсрочено плащане.
2) При лизинговия договор може да има клауза да изкупуване на вещта по време на договора или след изтичането му – прехвърлянето на собствеността върху оборудването става чрез отделен договор да покупко-продажба.
3) Лизинговите вноски никога не се връщат за разлика от договора за покупко-продажба.
Лизингополучателят заплаща лизинговото възнаграждение, което е под формата на наем. То е вид периодично плащане, наречено лизингова вноска. Тези вноски траят по време на периода на физическо и морално износване на вещта, при което изкупуването й става на основата на остатъчната й стойност. Това е характерно за финансовия лизинг, но се среща и при оперативния.
Основните права и задължения на страните:
1) Лизингодателят:
- длъжен да предостави вещта за ползване;
- длъжен да осигури безпрепятственото й използване
2) Лизингополучателят:
- длъжен да заплаща лизинговите вноски
- да ползва и пази вещта с грижата на добър търговец
- дължи всички разноски по поддържането на вещта
- длъжен е да върне вещта след изтичането на договора, а при опция за изкупуване да плати цената.
При придобиване на вещта от лизингополучателя, лизингодателят е длъжен да му прехвърли всички права по отношение на трети лица.
Сублизинг
При него лизингополучателят със знанието на лизингодателя предоставя възмездното право на ползване върху вещта на трето лице. Сублизингът е възможен само със съгласието на лизингодателя.
По отношение на последния правоотношението между лизингополучателя и сублизингополучателя е косвено, включително във връзка с лизинговите вноски, т.е. по отношение лизингодателя е задължен само първия лиизнгополучател.
В МПЧ при финансов лизинг първото правоотношение се урежда по правилата за договора за покупко-продажба – прилага се Виенската конвенция или закона на мястото на сключване на договора. При лизинговия договор се прилага закона по местоседалището или място на стопанска дейност на страната, дължаща характерната престация (отдаването за ползване на оборудване). Същият закон се прилага и при оперативния лизинг, ако страните не са избрали друго приложимо право.
42.
Според Търговския закон, част 3 лицензионният договор е договор, по силата на който едно лице, наречено лицензодател, предоставя на друго лице, наречено лицензополучател, право на използуване на обект на индустриална собственост, за който лицензодателят притежава това право, срещу определено възнаграждение. Лицензодателят е титуляр на изключителното право на използуване на обекта на индустриалната собственост – изобретение, полезен модел, търговска марка, промишлени образци, наименование за произход, ноу-хау.
Лицензионният договор е двустранен, консенсуален, възмезден, комунитативен и формален. Предписаната от закона форма е писмената, но съществува задължение за страните и за вписване в регистъра на патентното ведомство.
Законът разграничава договор за изключителна, неизключителна, за пълна и частична лицензия. При изключителната лицензия лицензополучателят единствен има право да използува обекта на интелектуална собственост, т.т. дори лицензодателят няма право сам да ползува обекта или да го предоставя за ползуване на трети лица. При неизключителната лицензия лицензодателят има тези права.
При пълната лицензия лицензодателят преодстъпва всички правомощия, включени в субективното право на използуване на лицензополучателя.
Лицензионният договор може да е за определена територия, ако такава не е уговорена по силата на Търговския закон се счита,че лицензодателя е предоставил право за ползване на обекта на територията на Р България. Договорът също може да е срочен или безсрочен – зависи от уговореното между страните. При изтичане на определеният в договора срок, ако лицензополучателят продължи да използува обекта със съгласието и без противопоставянето на лицензодателя, счита се че договорът е продължен за неопределен срок. Безсрочният лицензионен договор се прекратява с 6-месечно предизвестие (писмено).
Основни права и задължения на лицензодателя:
1) да предостави обекта на индустриална собственост – чрез предаване на документацията, в която се съдържа обекта и предоставяне на ноу-хау, необходимо да използването на обекта.
2) да осигури безпрепятственото използуване на обекта при условията и срока на договора, т.е.:
- поддържане на правото върху обекта (плащане на такси да поддържане на проекта, свидетелство за закрила)
- да пази и защитава своите права от посегателства и претенции на 3ти лица (съдебна защита на правата).
Лицензодателят може да прехвърли своите права по съдебна защита на лицензополучателя, но последният ще ги притежава от името и за сметка на лицензодателя.
Права и задължения на лицензополучателя:
1) да заплаща лицензионното възнаграждение, уговорено в договора
2) да използва добросъвестно предоставения му обект; да не предоставя сублицензии на други лица без съгласието на лицензодателя; да не разпространява информация, станала търговска тайна или друга информация, която би довела до накърняване интересите на лицензодателя
3) след изтичане срока на договора, ако той не е продължен, лицензополучателят трябва да върне документите, съдържащи обекта и да прекрати използването му.
При използването на търговска марка, лицензополучателят е длъжен да осигури същото качество на стоката или услугата като това на лицензодателя.
Съществува и кръстосана лицензия, приложима при лицензионните договори за изобретения. Ако лицензополучателят на основата на лицензиарното изобретение създаде ново изобретение, в случай че то бъде патентовано, той се задължава да преотстъпи изключителна или неизключителна лицензия на лицензодателя.
При лицензионния договор с наличие на международен елемент у нас не съществува изрична правна уредба. Понеже договорът е формален и следва да бъде вписан в патентното ведомство, за да породи действие, то по отношение на индустриалната собственост, закриляни в Р България, се предлага българският закон. Той се прилага по отношение формата (писмена), съдържанието. По силата на общите правила за сделките в МЧП е възможно страните да уговорят приложението на чуждото право по отношение правата и задълженията на страните.
Ако такова право не е уговорено и понеже лицензионният договор е свързан винаги с прилагане на определена територия, следва да се приложи законът по местоизвършване на дейността или на мястото на стопанската дейност на лицензополучателя. Най-често за защитата на обекти на интелектуалната собственост.
43.
Върху всяко лице лежи общото правно задължение да не извършва никакви действия, които причиняват вреда други му. Нарушаването на това задължение обуславя отговорност да вредите, които виновно са нанесени на друго лице. Във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността възниква не само за вредите, причинени други му чрез собствено умишлено или небрежно поведение. Тя може да бъде предизвикана и от чужди действия, върху които едно лице е длъжно да упражнява надзор. Онзи, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Едно лице носи отговорност и за вредите, причинени от вещи или животни, които то притежава като собственик или върху които то е длъжно да упражнява надзор.
Международен елемент съществува в задължение от непозволено увреждане, когато:
- основанието на правоотношението се проявява в няколко държави
- поне един от субектите на правоотношението е чужденец
- действието на причинителя, което поражда задължения да се обезщети нанесената вреда се простира в чуждестранна правна сфера – предметът на правоотношението се урежда в условията на чуждестранен правен ред
- субективното право на пострадалия и правното задължение на причинителя на вредата възникват в едни държави, а се реализират в други
- правата на трети лица се обсъждат по закона на друга държава.
- правото на обезщетение за вредата е производно от договорни отношения на страните, обсъждане по чуждестранно право
- спорът за обезщетението на вредата се разглежда от чуждестранен съд
- решението за обезщетение на вредата се изпълнява в чужда държава.
Задълженията, породени от непозволеното увреждане, се подчиняват обикновено на закона на държавата, в която е извършено непозволеното увреждане. Тази привръзка е предвидена в законодателствата на Австрия, Италия, Гърция. В други държави прилагането й произтича от установената практика. Понякога тази привръзка се оказва недостатъчна и се съчетава с привръзките към закона на съда, закона на гражданството или местожителството, знамето на кораба, мястото на регистрация на превозното средство и др.
44.
Нормите на семейното право на отделните държави съществено се различават. В Република България бракът почива върху доброволното съгласие на жената и мъжа, съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Семейното право на много държави закрепва първенството на мъжа в брака и надмощното значение на имуществените интереси, в някои развиващи се страни и досега се признава полигамието. Съществуват различия, предизвикани от особеностите на бита и традициите на отделните държави: нееднакви условия за встъпване в брак, за прекратяване на брака.
Като основна привръзка в областта на семейното право се използва личния закон на съпрузите и другите членове на семейството – законът на гражданството или законът на местожителството. Личният закон на съпрузите в неговите два вида се използва и при уреждане прекратяването на брака, както и при личните и имуществени правоотношения между тях. Личният закон на детето обикновено се прилага при уреждане отношенията между деца и родители.
Многостранните договори, насочени към преодоляване на различията във вътрешното семейно право не съдържат уеднаквени преки норми, а установяват само уеднаквени отпращащи норми. Според Хагската конвенция за сключване на брак, правото за встъпване в брак се определя от националния (личния) закон на всеки от съпрузите. Използва се обаче и привръзката към закона на местожителството. В отношението на България с другите държави решаваща роля играят договорите за правна помощ.
Предпоставка за признаването в България на брак, сключен между чужденци или между български граждани в чужбина, е спазването на формата, предписана от закона по местосключването му. Брак между български граждани в чужбина може да бъде сключен пред български дипломатически или консулски представител, ако местният закон допуска това. В българското законодателство не се съдържа правна пречка за сключването от български граждани по брак с чужденец. Такъв брак може да бъде сключен в чужбина пред български дипломатически или консулски представител по реда на СК, ако отечественият закон на чужденеца допуска това. Може също бракът да се сключи пред местен орган, ако се спази формата, предписана от местния закон.
Условието за встъпване в брак се преценяват според отечествения закон на лицето, за чието определение е меродавно гражданството му. За чужденец с няколко чужди гражданства е, отечествен закон е този на държавата на постоянното му местопребиваване. За отечествен закон на лицето без гражданство се счита законът на държавата, където е постоянното му пребиваване.
За български гражданин, сключващ брак в чужбина и за чужд гражданин, сключващ брак с български гражданин или чужденец пред длъжностно лице по гражданското състояние в България или пред приравнено на него лице, са задължителни изискванията лицето:
да не е свързано с друг брак;
да не е поставено под пълно запрещение и да не страда от душевна болест или слабоумие;
да не страда от болест, представляваща опасност за живота или здравето на поколението му;
Лицата, които желаят да встъпят в брак трябва:
да не са роднини по права линия;
да не са братя или сестри, техни деца или други роднини по съребрена линия до четвърта степен;
да не са лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или братя и сестри.
За български гражданин, сключващ брак в чужбина се изисква да е навършил 18 години.
За личните и имуществени отношения между съпрузите – чужденци е приложим отечествения закон, ако това става на българска територия.
За произхода на детето се прилага отечественият закон по време на раждането му.
Отношенията между родители и деца се уреждат от отечествения закон на детето. Изключение е случаят,когато родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето.
Осиновяването при лица с еднакво гражданство се допуска при условията на отечествения им закон. При различно гражданство осиновяването се допуска по отечествените им закони. СК е приложение за осиновяване между лица, едното от които е български гражданин.
Учредяването, действието и прекратяването на настойничеството и попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето, поставено под настойничество или попечителство.
Разводът и неговите последици се уреждат от българския закон, ако един от съпрузите е български гражданин. При брак между чужденци с еднакво гражданство спрямо развода и последиците му се прилага законът на държавата, чиито граждани са те при подаването на молбата за развод, при различно гражданство меродавни са отечествените им закони, ако съвпадат. При несъвпадение се прилага този, който допуска развода, а за последиците по – благоприятния за децата или невинния съпруг.
Актовете за гражданско състояние у нас се съпоставят от длъжностните лица на гражданско състояние.
45.
Приложимият закон за трудовите правоотношения на българските граждани в чужбина зависи от това, с каква организация българският гражданин е сключил трудов договор и в каква държава се извършва неговата трудова дейност. Възможни са три случая:
да сключи договор за работа в българска организация в чужбина
да бъде изпратен от българска организация в чужбина на работа
постъпва на работа в чуждестранна организация в чужбина
в първия случай е приложими българското трудово право, но с някои отношения, предизвикани от обстоятелството, че трудът се полага в чужбина.
Когато обаче българският гражданин се изпраща в чужбина за оказване на техническо съдействие на чуждестранна организация се прилага както българското, така и чуждестранното трудово право.
Когато български граждани постъпва на работа в чужбина в чуждестранна организация, трудовият договор се сключва с чуждестранния работодател и е подчинен на правилата на трудовото законодателство на държавата, в която се намира съответната чуждестранна организация.
Признаване на трудови права, придобити в чужбина: тези права се признават в РБългария по силата на закон, указ, акт на МС или на международен договор, по когото България е страна.
Трудови правоотношения на чужденци в РБългария:
Чужденците, получили разрешение за постоянно пребиваване в България, могат да постъпват на работа в български учреждения и организации. Те имат право на труд и се ползват с всички права и задължения на българските граждани по трудовите правоотношения. Единствено изключение е, че те не могат да се назначават по длъжности, свързани с българско гражданство: съдия, съдебен заседател, прокурор, адвокат, юрисконсулт, полицай и др.
Правата и задълженията на постоянно пребиваващите у нас чужденци важат и за лица, на които е предоставено право на убежище. Трудовите правоотношения на чужди граждани, приети на работа в България, се уреждат от българското трудово законодателство.
Временно пребиваващите в България чужденци не се ползват с правото на труд. Те могат по изключение да постъпват на работа, ако:
дължат парично обезщетение към държавата
бъз основа съдебно решение дължат обезщетение към българско физическо / юридическо лице
ако са длъжни да дават издръжка на лице от страната
след експулсиране от страната
46.
В законодателството на отделните държави съществуват значителни различия относно наследяването. В международната практика се използват следните привръзки: личен закон на наследодателя (неговото гражданство или местоживеене), законът на местонахождението на наследственото имущество, законът на местото или смъртта на наследодателя.
В законодателството на някои държави е възприет различен подход към регулирането на движимото и недвижимото имущество при наследяването: за недвижимото имущество се прилага законът на държавата, където се намира то, а за движимото – личният закон на наследодателя. При други държави за цялото наследство се прилага единна привръзка – личният закон на наследодателя.
В проекта за Граждански кодекс е предвидено, че за наследяването се прилага отечественият закон на наследодателя по време на неговата смърт. За завещанието и неговата отмяна приложим е отечественият закон на завещателя по време на съставянето или отмяната на завещанието.
Наследствените отношения с международен елемент се уреждат в някои двустранни международни договори и най-вече в договорите за правна помощ и в консулските конвенции, по които България е страна. Относно наследяването по закон в договорите за правна помощ се възприемат две принципни разрешения. При първото се прави разграничение между движимо и недвижимо имущество, като за наследяването им се определя прилагането на различни закони. При второто разрешение е възприето, че за наследяването по закон е меродавно отечественото право на наследодателя, но се имат в предвид и ограниченията, важещи за наследяването на определена категория имущество, които се намират на територията на насрещната държава – съдоговорителка.
В договорите за правна помощ с Русия, Монголия, Румъния и Унгария е предвидено първото разрешение, а с Чехия и Сърбия – второто. За договорената регламентация е типично, че формулира отпращащи норми, общи за договарящите държави, и така се улеснява уреждането на наследственоправните въпроси. Според повечето договори за правна помощ, сключени от България, възможността на гражданите да разполагат с имуществото си чрез завещателни разпореждания, се урежда от закона на държавата, чиито гражданин е бил завещателя в деня на завещателното разпореждане.
Наред с отпращащите норми в договорите за правна помощ се съдържа и пряка норма, което урежда съдбата на незаетото наследствено имущество. Движимото имущество преминава в собственост на държавата, чиито гражданин е бил наследодателят в деня на смъртта. Недвижимото имущество става собственост на държавата, на чиято територия се намира.
Положението на чужденците при наследяване в България: В областта на наследяването чужденците се ползват в България от националния режим – те могат, както и българските граждани, да се разпореждат със своето имущество в случай на смърт и да бъдат наследници по закон или по завещание. Когато смъртта завари чужденец по местожителство у нас, по смисъла на нашето право тук се открива наследството. Приложим за наследяването е отечествения закон на починалия.
Положение на българските граждани при наследяване в чужбина: Приложимият за наследството закон определя имуществата, които български гражданин може да наследи по закон или по завещание. Във финансовото ни законодателство е уреден въпросът за отказ от наследство, намиращо се в чужбина.
47.
Страните по гражданско правни спорове в областта на международната търговия и икономическото сътрудничество отдават предпочитание на разглеждането и решаването на техните спорове от арбитри или от постоянни арбитражни съдилища, вместо редовните държавни съдилища. Арбитражното производство протича обикновено по – бързо, по –евтино и не толкова формално както съдебното производство, страните имат възможност да изберат за арбитри лица, имащи познания и опит във външната търговия. Арбитражното решение по правило е окончателно решение.
Под арбитражен съд се разбира съд, избран от страните за решаване на спор помежду им. Съставът на съда се определя от страните. Основната характерна черта на арбитража е, че при него спорът се решава от недържавен, обществен право раздавателен орган, в учредяването на които страните вземат участие.
Арбитражните съдилища могат да бъдат разделени на няколко категории според различни критерии:
Според това дали спорещите страни си служат с арбитраж за решаване на спора по своя воля или според установено в договора задължение да използват този право раздавателен способ, различаваме доброволен и задължителен арбитраж.
Арбитражът е задължителен между организации на държави, които все още са страни по Московската конвенция за решаване на арбитражен ред гражданско правни спорове. Доброволният арбитраж се проявява в две основни форми: арбитраж, създаван по конкретен повод ( ad hoc ) и институционен арбитраж. При първия вид преди да възникне спорът между страните не съществува никакъв арбитражен орган. След като постанови решението си арбитражният орган се разпуска. Институционният арбитраж разполага със своя администрация, канцелария, архив и със свой арбитражен правилник, въз основа на който се разглеждат споровете, отнесени от страните пред него. Институционните арбитражни съдилища, според това, дали разглеждат всякакви външноикономически спорове или само определена категория от тях, се разделят на арбитражни съдилища с обща или със специална компетентност.
Арбитражните съдилища биват открити и закрити, според това дали до тях могат да прибягнат или не спорещи, които не са членове на организацията, към която е арбитражният съд.
Международни конвенции в областта на арбитража
1) Нюйоркска конвенция от 1958 г. за признаването и изпълнението на чуждестранните арбитражни решения. Република България е страна по нея.
2)Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж – България е страна по нея.
Национална правна уредба на международния търговски арбитраж.
Съдържа се в закона за международния търговски арбитраж, който се прилага при арбитражни споразумения, когато мястото на арбитраж е територията на Р България. В закона са предвидени спорове, които остават винаги подсъдни на държавните съдилища. Не могат да бъдат предмет на арбитраж спорове за вещни права или владение върху недвижим имот или права по трудово правоотношение. В България е допустим както институционният, така и арбитражът ad hoc.
Арбитражното споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитража да реши всички спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно отношение. Арбитражното споразумение трябва да е писмено. Наличността на арбитражно споразумение води до съществени правни последици за спора. Съдът, пред когото е предявен иск за спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото. Делото не се прекратява, ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило е силата си или не може да бъде изпълнено.
Производството пред арбитражния съд се образува въз основа на искова молба, подадена в канцеларията на арбитражния съд или по пощата. Изискванията към съдържанието на исковата молба са конкретизирани в чл.5 от Правилника на Арбитражния съд при БТПП. Към нея трябва да са приложени: арбитражното споразумение, два броя преписи от исковата молба и писмените доказателства.
Когато исковата молба не отговаря на изискванията, тя е нередовна, препис от нея се изпраща до ответника, който може в срок от 30 дни от получаването на преписа да подаде своя отговор, подкрепен с писмени доказателства. В този срок той трябва да съобщи името на посочения от него арбитър и на заместника му или да предостави на председателя на арбитражния съд да ги избере. Избраните арбитри определят трети, който е председател на решаващия състав и ръководи арбитражното заседание. Делото се разглежда устно с призоваване на страните. Води се протокол. Произнася се решение по спора, състоящо се от диспозитив и мотиви. В диспозитива се посочва решението на решаващия състав. Мотивите съдържат съображенията, поради които е взето решението на съда. Решението се изпраща на страните и се смята за обявено с връчването му на едната от тях, с което то влиза в сила и става задължително за страните.

Няма коментари: